4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№71
гр. София,05.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 903 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /предишно наименование- [фирма]/, [населено място], срещу решение № 189 от 02.07.2012г. по в.т..д. № 262/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 197 от 10.02.2012г. по гр.д. № 1609/2011г. на Варненски окръжен съд за признаване за установено по отношение на касатора, и [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, че ищецът, [фирма], [населено място], не им дължи сумата от 40 367,24 лева- начислена като корекция за неточно измерване на електрическа енергия за периода от 15.10.2010г. до 22.03.2011г., за която сума е издадено и дебитно известие.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.1 във връзка с чл.37, т.4 и т.7 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което се иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличието на правната възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера-средството за търговско измерване, който въпрос е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се мотивира с необходимост да бъде дадено ново, различно от досегашната задължителна практика, разрешение на въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.104а ЗЕ, с оглед следните съображения:
Дейността на енергийните предприятия по см. на ЗЕ е сходна на дейността на другите оператори на преносни мрежи /топлопреносна, газопреносна и водопреносна/, за които нормативно са предвидени привилегии за улесняване на събираемостта на вземанията им чрез правото да извършват корекции на сметки на свои абонати за минал период. За електроразпределителните дружества такава привилегия изрично не е нормативно установена преди 17.07.2012г., от която дата с влизане в сила на ЗИДЗЕ / обн. ДВ бр. 54/2012г./ е предвидена възможност за извършване на едностранна корекция на сметки в полза на крайния снабдител /чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” и чл.104, ал.2, т.5, б.”а” от ЗЕ вр. чл.45 ПИКЕЕ/. Твърди се, че липсата на изрична законова разпоредба е свързана с празнота в правото, като липсата на законова норма не се приравнява на изначална липса на основание при корегиране на сметките с оглед принципа за свобода на договарянето, като противното би било и диксриминиращо спрямо електроразпределителните предприятия при създадения режим на привилегии по отношение на останалите видове енергийни предприятия и оператори на преносни / разпределителни мрежи.
Поддържа се, че елетроразпределителните предприятия, въпреки, че са собственици на средствата за техническо измерване /СТИ/, нямат осигурена възможност да я опазват ефективно, тъй като по силата на разпоредбите на чл.28, ал.5 – ал.7 от Наредба №6/ 09.06.2004г. вр. чл.116, т.7 ЗЕ, СТИ не могат да бъдат разположени в имоти на доставчика на електрическата енергия, а следва да бъдат монтирани така, че потребителят да може да следи показанията от измерването им. Ето защо, абонатът – ползвател на СТИ следва да понесе тежестта в част от случаите на неточно измерване на СТИ вследствие на неправомерна манипулация върху този уред и се ангажира по отношение на отговорността по опазване и предотвратяване на неправомерните манипулации в измервателните уреди.
Според касатора, съществуващата съдебна практика дава възможност правата, които предоставя един общ административен акт- решението на председателя на ДКЕВР за одобряване на ОУ на ДПЕЕЕМ в частта за корекционните процедури, да бъдат отречени от гражданските съдилища без изрично произнасяне по законосъобразността или валидността на административния акт.
Поддържа се, че „корекционните клаузи” в одобрените ОУ нямат неравноправен характер и като аргумент се сочи липсата на произнасяне в тази насока на оправомощените за това административни органи по чл.148 от ЗПП вр. чл.165 ЗПП. Налице е позоваване на наличие на ограниченията, предвидени в пар.12а от ДР на З. по отношение на правната възможност съдът да приложи разпоредбите на глава VI от З., с оглед уреденото право на корекция на сметките в Правилата за измерване на количеството електроенергия, приети с Решение № П-1/ 10.04.2007г. от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране / обн. ДВ бр. 38/ 11.05.2007г., които делегират правото на аритметично определяне на методологията към оператора на разпределителната мрежа. Сочи се, че в противен случай размерът на увреждането би бил неустановим, тъй като не съществува техническа възможност при манипулирано СТИ да бъде измерено точното количество потребена при абоната електроенергия за какъвто и да е период от време. Изтъква се необходимостта най – малкото от диференциран подход на съдилищата при разрешаване на споровете на база качеството на абоната, тъй като не всички абонати са потребители по см. на пар.13, т.1 от ДР на З., каквито не се явяват юридическите лица и физическите лица, потребяващи услуги за осъществяване на търговската си дейност
Ответникът, [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата и иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума не се дължи от ползвателя на ел. енергията, въззивният съд се е съобразил изцяло със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, в съответствие с която е приел, че не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, поради което такава санкция не може да бъде установена едностранно посредством приетите от него и обвързващи потребителите клаузи на Общи условия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставената електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятстващо правилното отчитане. Отклонената от отчитане енергия не може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактически реално потребена.
Формулираният от касатора въпрос за възможността за корекции на сметката за доставена ел. енергия за минал период е значим за предмета на делото – установяване на недължимост на начислените суми за заплащането на тази енергия за такъв период. Уважаването на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, обаче, е обосновано от въззивния съд не само с липсата на законово основание за едностранно коригиране на сметките от доставчика на ел. енергия, но е мотивирано и с липсата на доказано виновно поведение на потребителя, претятстващо правилното отчитане на ел.енергията. Доколкото, наред с поставения от касатора правен въпрос, изходът на делото е самостоятелно обусловен от други решаващи по своя характер изводи на съда, с оглед дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОГКТК на ВКС, касационият контрол във връзка с този въпрос не следва да бъде допуснат, тъй като разглеждането му няма да доведе до промяна на изхода на спора.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че по отношение на въведения в изложението правен въпрос не е осъществено и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато е налице неправилна съдебна практика, която следва да бъде преодоляна, или законите са непълни, неясни или противоречиви, съответно правната уредба се нуждае от осъвременително тълкуване с оглед настъпили промени в законодателството и обществените условия.
Сочената от жалбоподателя необходимост от промяна на задължителната практика на ВКС не се извежда от твърдение за настъпили изменения в обществените условия, а визираните в приложението промени в законодателството не могат да бъдат взети предвид, тъй като те имат действие занапред и са неприложими към конкретния случай, при който са коригирани сметки за ел. енергия за предходен период.
Доводите на касатора за наличие на непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна ведно с формиралата се въз основа на това неправилна задължителна практика на ВКС, не могат да бъдат споделени. Приложението по аналогия на закона / правото е допустимо само, ако е налице празнота на закона в уредбата на регулираната материя, но не и в случаите на непредвидена от закона за правните субекти възможност, към които спада едностранната корекция от доставчика на сметки за ел. енергия. По отношение на последната не е налице непълнота на закона, налагащи преодоляването й по тълкувателен път или необходимост от даване на нови правни разрешения, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правотото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпреки изхода на делото, в полза на ответника по жалбата [фирма] не могат да бъдат присъдени разноски за фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като такива не са направени.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 02.07.2012г. по в.т..д. № 262/2012г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.