4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София,10.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 75/2015
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдика на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] против определение № 2392 от 02.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3305/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пернишки окръжен съд определение № 226 от 16.06.2014 г. по т. д. № 792/2012 г. С първоинстанционния акт е оставена без уважение подадената от синдика на [фирма] (в несъстоятелност) молба по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 226 от 16.06.2014 г. по т. д. № 792/2012 г. в частта за разноските, изразяваща се в искане да не бъдат присъдени претендираните от [фирма], [населено място] (ответник по т. д. № 792/2012 г.) разноски в размер на 27 360 лв.
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд е приложил нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, присъждайки разноски на ответника за прекратяване на производството по предявения срещу него иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ поради оттеглянето му, без да отчете факта, че оттеглянето на иска е наложено от настъпилата междувременно законодателна промяна, въвеждаща нови изисквания към посочената категория искове и водеща до недопустимост на заведените вече и висящи към момента на изменението производства. Според частния касатор, обективните причини, поради които е прекратено производството, изключва отговорността му за разноски. Освен това счита, че съдът неоснователно не е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение и на другия ответник по делото – несъстоятелното дружество.
Като релевантни за допускането на касационно обжалване в частната касационна жалба, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са поставени въпросите: „ 1. Следва ли да се присъждат разноски по делото предвид това, че висящото производство по действащия преди изменението на материалния закон е допустимо и законосъобразно, а след изменение на закона същото е недопустимо; 2. При условие, че синдикът-ищец по делото е оттеглил исковите си претенции в резултат на законодателна промяна в законоустановения срок за оттеглянето им при прилагане на § 14 от ЗИД на ТЗ, следва ли в тежест на несъстоятелното дружество да се присъждат разноски по делото”.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени допълнително и въпросите: „1. Допустимо ли е оттегляне на иска от страна на синдика, кога и при какви условия; 2. Ако е допустимо, към кой момент е възможно да се направи оттегляне и какви са последиците от едно такова оттегляне, пък било то и допустимо; 3. Следва ли да се санкционира несъстоятелното дружество и кредторите му, като се намали масата на несъстоятелността чрез постановяване на решение/определение, с което в тежест на несъстоятелното дружество се възлагат разноски по делото /адвокатски хонорар/ поради законодателни промени; 4. Могат ли да не се завеждат от страна на синдика дела за попълване масата на несъстоятелността под предлог, че може да има законодателни изменения, с които евентуално заведените от него искове да бъдат обявени за недопустими и да се постанови заплащане на сериозни държавни такси и разноски по делото, които ще увредят кредиторите чрез намаляне на масата на несъстоятелността; 5. Само на един от ответниците ли се заплащат разноски и как се определя на кой”.
По отношение на допълнителните въпроси също се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона, във връзка с което са цитирани и две определения, постановени от Пловдивски окръжен съд и Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 17.12.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Пернишки окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от синдика на [фирма] (в несъстоятелност) молба по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 226 от 16.06.2014 г. по т. д. № 792/2012 г. в частта за разноските, изразяваща се в искане да не бъдат присъдени претендираните от [фирма], [населено място] (ответник по т. д. № 792/2012 г.), въззивният съд е споделил изцяло извода за дължимост на такива в полза на ответната банка предвид прекратяване на производството по делото поради оттегляне на предявения срещу нея иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Решаващият състав е счел, че доколкото самият законодател не е предвидил специално правило за неприсъждане на разноски в хипотезата на § 14 от ЗИДТЗ, т. е. когато оттеглянето на иска за попълване масата на несъстоятелността е извършено поради неговата процесуална недопустимост, настъпила в резултат на законодателна промяна, то приложима е общата разпоредба на чл. 78, ал. 4 ГПК, при която причината за прекратяване на производството е напълно ирелевантна за отговорността за разноски.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на въпрос № 2, поставен в самата частна касационна жалба, както и на всичките пет допълнителни въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е изпълнено изискването да са обуславящи изхода на делото, тъй като същите не са били предмет на спор между страните и съответно по тях въззивният съд не се е произнасял. Отсъствието на общата предпоставка изключва необходимостта от обсъждане на заявеното от касатора конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Независимо, че е от значение за спора, първият въпрос, свързан с приложимостта на чл. 78, ал. 4 ГПК в хипотезата, когато искът е станал процесуално недопустим след предявяването му в резултат на настъпила законодателна промяна, също не може да обоснове допускане на касационния контрол. Липсата на специална правна норма, касаеща конкретната хипотеза на § 14 от ЗИДТЗ, сочи на извода, че и при нея е приложимо общото процесуално правило на чл. 78, ал. 4 ГПК. Доколкото, обаче, тази норма е напълно ясна и недвусмислена и не поражда практически проблеми, а освен това по приложението й съществува единна и непротиворечива съдебна практика, не са налице кумулативните предпоставки на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 2392 от 02.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3305/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: