О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 05.02.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1598 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Техник Енерджи“ ЕООД,гр. Варна и Н. М. И., гр. Радомир срещу решение № 24/18.01.2019г., постановено по т.д.№ 581/2018г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 481/19.06.2018г. по т.д.№ 1531/2016г. на Варненски окръжен съд за приемане за установено по предявения иск с правно основание чл.71 ТЗ, че „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД, гр. Стара Загора е съдружник и притежава 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100 лв., от капитала на „Техник Енерджи“ ЕООД; за приемане за установено по предявения иск от „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Н. М. И., [населено място] не е собственик на 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100 лв., от капитала на „Техник Енерджи“ ЕООД; за отмяна на основание чл.74 ТЗ на решенията на едноличния собственик на капитала на „Техник Енерджи“ ЕООД по протокол от 11.10.2016г. за приемането на Н. М. И. като нов съдружник в дружеството и за одобряване на нов учредителен акт и за приемане за установено на основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, че по заявление вх.№ 200161011140933 в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията по партидата на „Техник Енерджи“ ЕООД са вписани на 17.10.2016г. несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на 50 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100 лв. от И. М. С. на Н. М. И. от капитала на „Техник Енерджи“ ЕООД и за обявяване на нов учредителен акт на „Техник Енерджи“ ЕООД.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 10.09.2016г. „Техник Енерджи“ ЕООД е вписано в Търговския регистър с едноличен собственик на капитала И. М. С., притежаваща 50 дяла, всеки по 100 лв.; на 10.09.2016г. и на 16.09.2016г. са извършени нотариални заверки на подписите на сключен между И. М. С. и „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД договор за прехвърляне на 25 дяла от капитала на „Техник Енерджи“ ЕООД; на 08.09.2016г. едноличният собственик на капитала С. е взела решение за прехвърляне на половината от дружествените дялове на „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД и за приемането му като съдружник, а на 18.09.2016г. съдружниците са взели решение за промяна на представителството и за приемане на дружествен договор; тези обстоятелства не са заявени за вписване в Търговския регистър. На 11.10.2016г. между И. М. С. и Н. М. И. е сключен договор с нотариална заверка на подписите, с който С. продава притежаваните от нея 50 дяла от капитала на „Техник Енерджи“ ЕООД на И.. На 11.10.2016г. И. е взела решения за запазване на съществуващото представителство на дружеството и за приемане на нов учредителен акт. Посочените обстоятелства са вписани в Търговския регистър по заявление вх.№ 200161011140933.
Спорът по делото пред въззивната инстанция се е концентрирал върху факта развален ли е договорът от 16.09.2016г. поради неизпълнение на задължението на купувача „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД за заплащане на продажната цена на дяловете от капитала на „Техник Енерджи“ ЕООД. Въз основа на събраните доказателства (изявленията в договора за плащане на цената и изслушаната експертиза относно счетоводните отразявания при ищеца по иска на сключения договор, но не и на извършени плащания по него) съставът на апелативния съд е приел за доказано оспорването, че продажната цена не е платена от купувача. Независимо от това са изложени съображения, че договорът от 16.09.2016г. не е развален, тъй като изявление за разваляне с отправяне на писмено предупреждение по чл.87, ал.1, изр.2 ЗЗД не е направено, включително и с отговора на исковата молба, поради което не е спазен предвиденият в чл.87, ал.1 ЗЗД ред за развалянето му.
От правна страна въззивният съд е приел, че с оглед на незабавното действие съгласно чл.140, ал.4 ТЗ на решението от 08.09.2016г. за приемане на нов съдружник и договорът от 16.09.2016г. за прехвърляне на дружествени дялове, в отношенията между страните „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД е съдружник в „Техник Енерджи“ ООД и притежава половината от дружествените дялове. Извършеното след това прехвърляне на дружествените дялове на трето лице – Н. И. е можело да бъде извършено на основание чл.129, ал.1 ТЗ само при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник с решение на общото събрание на съдружниците по чл.137 ТЗ. В случая липсвало решение на общото събрание на съдружниците на „Техник Енерджи“ ООД в състав И. С. и „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД за приемане на Н. И. за съдружник, поради което не са налице предпоставките за прехвърляне на дружествените дялове. Вписаните обстоятелства – прехвърляне на дружествените дялове от С. на И. с договора от 11.10.2016г. и приемането на И. за съдружник не били валидно възникнали, поради което са несъществуващи и апелативният съд е потвърдил решението за уважаване на предявения иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. По същите съображения са уважени и искове за установяване на членствените права на „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД, притежаващ 25 дяла от капитала на „Техник Енерджи“ ООД, както и за признаване за установено, че Н. И. не притежава 25 дяла от капитала и не е съдружник в „Техник Енерджи“ и за отмяна на решенията на едноличния собственик на капитала от 11.10.2016г. за приемане на И. за съдружник и одобряване на нов учредителен акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят по реда на чл.280,ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Съставлява ли вписването в Търговския регистър на договор за прехвърляне на дружествени дялове по чл.129, ал.2 ТЗ елемент от фактическия състав за настъпване на вещно – транслативния ефект на сделката?“. Според касаторите обжалваното решение противоречи на решение № 334/06.11.2015г. по гр.д.№ 445/2015г. на Пловдивски апелативен съд. Вторият въпрос: „Следва ли да се приеме за надлежно заявено изявление за разваляне на писмен договор, направено в открито съдебно заседание в присъствието на пълномощник на другата страна по договора, което изявление е обективирано в съдебния протокол?“ е заявен като основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С молба вх.№ 9643/12.11.2019г. касаторите са поискали спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по делото до приключването на гр.д.№ 4007/2019г. на Старозагорски районен съд. Представят копие от искова молба.
Съставът на ВКС намира, че преди да обсъди въведените основания за допускане на касационно обжалване, следва да се произнесе по искането за спиране на производството по делото.
Съгласно т.8 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл. 182, б. „б“ „г“ и „д“ ГПК /отм./ – сега чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Посоченото разрешение е запазило действието си и при действащия ГПК (в сила от 01.03.2008г.) според изричните мотиви в Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. В случая исковата молба по гр.д.№ 4007/2019г. е постъпила в Старозагорския районен съд след постановяване на обжалваното въззивното решение. По тези съображения не следва да се обсъжда наличието на предпоставките за спиране на касационното производство.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е бил заявен от касаторите във въззивната жалба като довод, че вписването на договора по чл.129, ал.2 ТЗ е елемент от фактическия състав за придобиване на прехвърлените дялове и предвид липсата му, ищецът не притежава продадените му с договора от 16.09.2016г. дялове от капитала на дружеството. Апелативният съд не е дал конкретен отговор на този въпрос, но аргументацията му е основана на незабавното действие на прехвърлителната сделка и на приемането на купувача за нов съдружник в отношенията между съдружниците и за дружеството. В този смисъл поставеният въпрос може да се квалифицира като част от решаващите изводи на въззивния съд.
По въпроса за действието на решенията на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност и извършените въз основа на тях вписвания в търговския регистър съществува практика на ВКС, като например: решение № 690/03.12.2008г. по т.д.№ 349/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 117/20.09.2013г. по т.д. № 1254/2011г. на ІІ т.о.; решение № 39/15.04.2011г. по т.д.№ 526/2001г. на І т.о.; решение № 90/11.09.2009г. по т.д.№ 439/2008г. на ІІ т.о.; решение от 22.12.2006г. по т.д.№ 451/2006г. на І т.о.; решение № 72/18.03.2008г. по т.д.№ 725/2007г. на ІІ т.о.; решение № 87/02.08.2013г. по т.д.№ 68/2012г. на І т.о. В практиката на ВКС е прието, че вписването на договора за прехвърляне на дружествени дялове има оповестително и защитно действие, а решенията на органите на дружеството за обстоятелства, подлежащи на вписване по чл.140, ал.4 ТЗ пораждат незабавно действие по отношение на съдружниците и на дружеството.
Конкретно по заявения от касаторите правен въпрос е постановено решение № 25/10.06.2016г. по т.д.№ 3113/2014г. на І т.о. на ВКС, в което е прието, че писмената форма с нотариална заверка на подписите, въведена с разпоредбата на чл.129 ал.2 ТЗ, е условие за действителност само на прехвърлителното вещно действие на договора и вписването му в Търговския регистър. По отношение на облигационните последици за страните по договора по чл.129 ал.2 ТЗ, предвидената от закона форма е условие за доказване и съответно в частта за уговорената цена договорът има действие само между страните, като в тази част той може да бъде изменян и допълван, без това да рефлектира върху правната сфера на дружеството. В мотивите на решението подробно е разяснено, че в частта за прехвърляне на дружествените дялове, договорът има действие не само за страните по него, а и за третото неучастващо лице – дружеството с ограничена отговорност. Ако приобретателят е съдружник, бива увеличен обемът на членствените му права пропорционално на придобитите дялове. Ако не е съдружник, при сбъдване на изискването по ал.1 предл.2 на чл.129 ТЗ, той придобива членствени права в дружеството, съответстващи на прехвърлените му. За дружеството възниква задължението да отрази промяната в дружествения договор и търговския регистър – чл.119 ал.2 вр.чл.115 т.3 ТЗ. В частта за престацията на приобретателя или липсата и (възмездност/безвъзмездност), договорът по чл.129 ТЗ има действие само между страните, но не и за дружеството, като евентуалното неизпълнение на задължението за плащане на цената не рефлектира пряко върху правната сфера на дружеството, което е приело и вписало промяната, а само върху имуществената сфера на прехвърлителя. Такова действие спрямо дружеството би имала евентуалната недействителност на сделката или развалянето й, като след отпадане на облигационното действие по съответния ред, за него би възникнало задължението да отрази промяната в дружествения договор и регистъра. Решаващият извод на съдебния състав е, че в съществената, прехвърлителната част на този договор, писмената форма с нотариална заверка на подписите е условие за действителност (ad solemnitatem), а в несъществената част за цената – условие за доказване (ad probationem).
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло дадените разрешения в практиката на ВКС и приема, че въззивното решение не е постановено в отклонение от тази практика. В обобщение съставът счита, че е даден изричен отговор на поставения въпрос относно значението на вписването на договора по чл.129, ал.2 ТЗ в търговския регистър, както и за действието на решенията по чл.140, ал.4 ТЗ, които са от значение за произнасяне по исковете с правно основание чл.71 ТЗ, чл.74 ТЗ и чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Отговорът е, че вписването не е елемент от фактическия състав за настъпване на вещно – транслативния ефект на сделката между страните, а ако приобретателят не е съдружник, следва съгласно изискването по чл.129, ал.1, предл.2 ТЗ да бъде приет за съдружник, за да придобие членствени права в дружеството, като тези обстоятелства имат действие за съдружниците и за дружеството от момента на настъпването им. По делото са предявени искове за защита на членствени права и ответник по тези искове е дружеството, поради което въззивният съд точно е съобразил относимата практика на ВКС при постановяване на обжалваното решение. Предявеният и срещу втория приобретател на дружествени дялове касаторът Н. И. иск е разгледан в съответствие с практиката на ВКС по решение № 225/07.01.2019г. по т.д.№ 3145/2017г. на І т.о., независимо от самостоятелното произнасяне (извън постановения диспозитив на иска по чл.71 ТЗ) и посочената правна квалификация на същия по чл.124 ГПК. Според цитираното решение на ВКС самостоятелен иск за установяването на собственост върху дружествени дялове, при който страни са само страните по договора по чл.129 ал.1 ТЗ е недопустим с оглед на това, че неучастието на самото дружество съставлява изключването му от субективните предели на силата на пресъдено нещо и не би могъл да породи промяна в неговата правна сфера. Промяна в правната сфера и на дружеството, като субект на правото, и на съдружниците в него би могла да бъде постигната чрез специалният иск по чл.71 ТЗ. Ответна страна по този иск би следвало да е търговското дружество, доколкото целеният краен резултат би се състоял в отразяването / промяната по партидата му в търговския регистър, както и вписаният собственик на капитала.
Касаторите неточно се позовават на противоречие на обжалваното решение с решение № 334/06.11.2015г. по гр.д.№ 445/2015г. на Пловдивски апелативен съд. Решенията на отделни съдилища не представляват основание за допускане на касационно обжалване след изменението на нормата на чл.280, ал.1 ГПК с ДВ бр.86/2017г. Съставът на ВКС извърши служебна справка и констатира, че в случая въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване предвид липсата на поставени въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК, включително и на въпроса, който е бил от значение за спора относно приложението на чл.129, ал.2 ТЗ при повторно прехвърляне на дружествени дялове.
Вторият заявен от касаторите въпрос не е изрично обсъждан от въззивния съд, но съображенията му да приеме, че договорът от 16.09.2016г. не е развален са основани на липсата на изявление за разваляне с отправяне на писмено предупреждение съгласно чл.87, ал.1, изр.2 ЗЗД, поради което не е спазен предвиденият в чл.87, ал.1 ЗЗД ред за развалянето му. Следователно от значение за решаващите изводи на въззивния съд са обстоятелствата, че кредиторът не е отправил покана със срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Съображения дали това предупреждение може да се заяви от процесуалния пълномощник на страната в съдебно заседание и разполага ли той с представителна власт не са изложени. В този смисъл въпросът не е обуславящ за крайния резултат от спора. На следващо място, касаторите не са мотивирали допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – не са посочили норма, която неясна и подлежи на тълкуване и съответно липса на съдебна практика, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът по жалбата, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 9643/12.11.2019г. на „Техник Енерджи“ ЕООД, [населено място] и Н. М. И., [населено място] за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по делото до приключването на гр.д.№ 4007/2019г. на Старозагорски районен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 24/18.01.2019г., постановено по т.д.№ 581/2018г. от Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.