О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 12.02. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 43 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от НАП – София срещу определение № 3188/03.10.2019г. по ч.т.д. № 4651/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на частния жалбоподател срещу определение № 4415/16.08.2019г. по т.д. № 1457/2002г. на СГС за освобождаване от длъжност на постоянния синдик на „Рулон-Искър“АД /н/ и е назначен нов на осн. чл.657, ал.1, т.4 ТЗ.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.т.д. № 4651/2019г. на Софийски апелативен съд е инициирано от настоящия частен жалбоподател с частна жалба срещу определение № 4415/16.08.2019г. по т.д. № 1457/2002г. на СГС за освобождаване от длъжност на постоянния синдик на „Рулон-Искър“АД /н/ и за назначаване нов на осн. чл.657, ал.1, т.4 ТЗ.
В разяснителната част на т.6 от ТР № 1/2017г. на ОСТК на ВКС е посочено, че обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. В чл. 613а, ал. 1 ТЗ са изброени изчерпателно актовете (решения и определения), които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал. 3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. По отношение на тази втора група актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, като те не подлежат на касационно обжалване. Доколкото други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не са предвидени, обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му.
По отношение на определението по чл. 657, ал.1, т.4 ТЗ не е налице нито една от посочените предпоставки. Определението за смяна на синдика по искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията не въздейства преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и изрично предвидена в закон възможност на обжалване на това определение, доколкото в чл.657, ал.4 ТЗ законодателят изчерпателно е изробил случаите на произнасяне на съда по несъстоятелността във връзка с назначаване и смяна на синдика, които по силата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба и процесният не попада сред тях. Процесуалните правила, с оглед спазване на принципите за законност, служебно начало при извършване на необходимите процесуални действия и проверка допустимостта на извършваните от страните процесуални действия, за равенство на страните в процеса, не подлежат на разширително тълкуване от прилагащия ги съд. Ирелевантни в това отношение по въпроса за допустимостта на обжалване с частна жалба на посоченото определение са съображенията на частния жалбоподател за неспазване на изискването спрямо мнозинството на кредиторите, които могат да поискат смяна на синдика, основани на доводи за неправилно изключване на публични вземания от списъка на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Твърденията за нищожност и недопустимост на определението по чл.657, ал.1, т.4 ТЗ, въведени с частната жалба пред САС, също не могат да обусловят извод за допустимостта й, след като законодателят съобразно чл.657, ал.4 ТЗ е изключил обжалвания с нея акт от последващ контрол по реда на чл.274, ал.1 ГПК, включително в рамките на който, ако беше допустим, сезираният с частната жалба съд се произнася по въпросите за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение на осн. чл.278, ал.4 вр. чл.269 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3188/03.10.2019г. по ч.т.д. № 4651/2019г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.