5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 05.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 4669/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. Д., чрез адв. С. Х. срещу определение № 500/11.10.2019 г. по ч. гр. д. № 332/2019 г. на Апелативен съд – Б.. С последното е оставена без уважение частна жалба на М. Д. срещу определение № 360/16.08.2019 г. по гр. д. № 214/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол (ОС – Ямбол), с което е прекратено производството по предявените от касатора искове против ОДМВР – Бургас, Прокуратурата на Република България, Районен съд – Бургас и Окръжен съд – Бургас и е върната исковата му молба.
Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС, в този си състав, приема следното.
Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че ищецът е предявил три групи искове – по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ; по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ – за обезщетяване на вреди при нарушаване на права, защитени от чл. 5 § 2-4 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; за обезщетяване на вреди при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства и за обезщетяване на вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Приел е, че въпреки дадените указания, нередовностите на исковата молба, състоящи се в несъответствие между обстоятелствената й част и петитум, не са отстранени. По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за нарушаване правата на ищеца – поради липсата на уведомяване, при задържането му, за основанието за това задържане и за обвиненията, които са му предявени, втората инстанция е констатирала, че не е посочено основанието за предявяването му против Районен съд – Бургас и Окръжен съд – Бургас, а пък искът е насочен и против четиримата ответници (наред с посочените съдилища и ОДМВР – гр. Бургас и Прокуратурата на Република България) с искане за солидарното им осъждане, без да бъде обосновано основанието, от което произтича солидарността. По заявената претенция по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ – за вреди, произтичащи от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, е мотивирано съображението, че не са изпълнени указанията на съда и не са отстранени недостатъците, свързани с липса на изложение на конкретните фактически обстоятелства, на които се основава тя, както и на ответниците по нея. Съдът се е позовал на практиката на ВКС по приложението на визираната норма и е посочил, че надлежно легитимиран да отговаря в очертаната хипотеза и да представлява държавата, като процесуален субституент, е органът, поискал издаване на разрешението – когато такова е издадено, съответно органът, приложил специални разузнавателни средства – когато разрешение не е издадено. Прието е, че такова уточнение в случая не е извършено. По последния от предявените искове – за вреди от производство, продължило извън разумния срок, втората инстанция е намерила, че не е осъществена предпоставка за редовността му, доколкото липсвали ангажирани данни при приключило съдебно производство за изчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по глава трета „а“ от ЗСВ и непостигнато по нея споразумение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основания по чл.280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, а така също поддържа наличие и на това по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК –поради „очевидна неправилност“ на обжалваното определение, с които обосновава приложно поле на предпоставки за достъп до касация. Поставени са двадесет и един правни въпроса, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и са в основата на решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното определение. За тях се сочи отклонение от практиката на ВКС, обективирана в Определение № 120/14.03.2018 г. по ч. гр. д. № 580/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 639/14.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6003/2014 г. на ВКС, І г.о., Определение № 112/11.03.2019 г. по ч. гр. д. № 835/2019 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 113/29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 42/01.07.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и на Решение от 30.05.2017 г. на ЕСПЧ по жалба № 69591/14 г. (С. К. срещу България).
Въпросите са със следното съдържание:
1. За задължението на въззивния съд по иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОДОВ да извърши преценка на всички конкретно посочени обстоятелства, които са от значение за определяне на допустимостта на иска?; 2. По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, поради незаконно обвинение в неизвършено престъпление има ли значение, че по предвидения в закона ред не е било определено обезщетение за неимуществени вреди, поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на наказателно дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи /ЕКЗПЧОС/, но искът е подаден в срок?; 3. Кой е надлежен ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОДОВ, когато съдът е използвал незаконни, подхвърлени, непредявени и фалшиви записи на разговори, за да обоснове осъдителна присъда?; 4. Кой е надлежен ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато има подправен протокол за доброволно предаване, който е послужил при постановяване на осъдителна присъда?; 5. Кой е надлежен ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, когато съдът откаже извършване на съдебна експертиза върху непредявени на обвиненото лице незаконни записи на разговори, извършени чрез специални разузнавателни средства (СРС)? .; 6. Кой е надлежен ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОДОВ, когато съдът откаже да предостави на обвиняемото лице веществени доказателства или те се окажат подправени и фалшиви?; 7. Кой е надлежен ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато изявления в поправен протокол за доброволно предаване се използват от съда при постановяване на присъдата, а лицето не е било запознато с правата на обвиняем, съответно не е имало качеството на такъв?; 8. Кой е надлежен ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато на обвиняемия не са му предявени всички веществени доказателства, има основателно съмнение, че те са подхвърлени и фалшиви и не му е предоставен адвокат, но съдът не е зачел тези нарушения при осъждането на лицето?; 9. Допустим и правилен ли е съдебен акт на иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, който прекратява делото, поради неточности в исковата молба и уточняващата молба, които са несъществени за преценката на отговорността на ответниците, посочени в чл. 2 ЗОДОВ – разследващите органи, прокуратурата, съда?; 10. Допустим и правилен ли е съдебен акт на иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, който прекратява делото, защото като ответник, наред с разследващите органи и прокуратурата е привлечен и съдът, извършил нарушенията и използвал незаконни записи при постановяване на осъдително решение?; 11. Носят ли ответниците, посочени в чл. 2 ЗОДОВ отговорност за причинени вреди по иска чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОДОВ от загубата на интелектуален умствен труд?; 12. Носи ли съдът отговорност /надлежен ответник ли е наред с прокуратурата и разследващите органи на ОД на МВР, за нарушаване на правата, прогласени в чл. 5, §2-4 от ЕКЗПЧОС?; 13. Носи ли съдът отговорност/надлежен ответник ли е по иска чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОДОВ, наред с прокуратурата и разследващите органи, когато е допуснал използване на незаконни записи, извършени чрез използване на СРС, без да има издадено и поискано разрешително по надлежния ред за осъществяването им?; 14. При определяне на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОДОВ, поради това, че е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок в нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, обусловено ли е задължителното изпълнение на административната процедура?; 15. Кой е надлежен ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ?; 16. Следва ли решаващият съд (първоинстанционният) да даде нови указания до ищеца за отстраняване на нередовности в исковата молба, когато установи, че има разминаване между обстоятелствената част и петитума на исковата молба?; 17. Надлежен ответник ли е съда по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ в настоящата му редакция, наред с разследващите органи и прокуратурата.; 18. Допустим ли е иск по чл. 2б ЗОДОВ за съвместно разглеждане с иск чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОДОВ?; 19. Нередовна ли е искова молба по чл. 2 ЗОДОВ, в която наред с легитимните ответници са посочени и нелегитимни, и не следва ли делото да се гледа срещу легитимните ответници?; 20. Задължен ли е решаващият съд да обсъди всички посочени обстоятелства и доказателства по делото в тяхната съвкупност?; 21. Задължен ли е ищецът по кумулативно съединени искове по чл. 2 ЗОДОВ, когато е насочен срещу повече от един процесуален субституент на държавата, да обоснове незаконните действия на всеки един от тях поотделно и да посочи претенция за всяка една вреда по отделно срещу всеки един ответник?
По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, респ. при вероятна нищожност или недопустимост на въззивния съдебен акт, както и при очевидната му неправилност.
Разглеждането на жалбата в горните случаи е предпоставено на първо място от селектирането й в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящ правен въпрос.
Съгласно даденото обвързващо тълкуване по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК поставеният въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е релевантен и от значение за изхода по конкретното дело когато е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая обаче, повдигнатите за разглеждане множество въпроси по своето съдържание те нямат характеристиката на правен въпрос в смисъла на разясненията по т. 1 от цитирания по – горе тълкувателен акт – т. е. на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те съставляват питания, които в преимуществената си част са изводими от становището на страната за редовността на сезирането и отразяват несъгласието й с направените в обратния смисъл изводи на въззивния съд. В останалата си част – въпроси №№ 11, 14 и 20, са свързани с материалноправната легитимация на ответниците да отговарят по иска – т.е. касаят въпроси по съществото на спора и не са относими към постановения от въззивния съд правен резултат, предмет на обжалване.
Непоставянето на правен въпрос, само по себе си, е основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така т. 1 от посоченото ТР № 1/2010 г.
На второ място, достъпът до касация не може да бъде осъществен и поради поддържаната очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение – по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Посоченото основание предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая жалбоподателят мотивира довод за порок на въззивното определение с твърдение, че насочил исковете си срещу всички възможни ответници по чл. 2 ЗОДОВ, с което съдът не се съобразил. Доколкото обаче така изведеният аргумент в изложението се свежда до несъгласие на страната с изводите на въззивната инстанция в обжалваното определение, не е налице мотивирано обосноваване на наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, с оглед очертаната по – горе и разбирана от състава негова дефинитивност.
В обобщение, не са обосновани предпоставки от приложно поле на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано.
По изложените мотиви, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 500/11.10.2019 г. по ч. гр. д. № 332/2019 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.