О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
Гр.София, 12.11.2008
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 2916 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. В. срещу Решение № 545/20.05.2008 г. по гр.д. № 1843/07 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Девненския районен съд от 07.05.2007 г. по гр.д. № 244/05 г. в частта му, с която са уважени предявените от М. Я. Д., В. Я. В. и В. Я. К. против касатора положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./- за установяване, че всеки от ищците е собственик на по 1/5 ид.ч. от недвижим имот в с. К., община С.. В касационната жалба се поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в отклонение от задължителната практика на върховната съдебна инстанция, както и при наличие на противоречива съдебна практика, като едновременно се заявява, че допускането на касацията е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на последното основание касаторът поддържа, че представлява интерес произнасянето на ВКС по въпроса, дали вписването в нотариалните книги на издадения в полза на съсобственика констативен нотариален акт за собственост е в състояние да манифестира публично намерението му да придобие за себе си идеалните части на останалите съсобственици като предпоставка за отблъскване на владението им.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяните от касатора основания за допускане на касацията по чл.280, ал.1 ГПК не са налице. Видно от мотивите на въззивното решение, първоинстанционното решение на Девненския районен съд, с което предявените положителни установителни искове за собственост са уважени, е оставено в сила с оглед приетото от въззивния съд, че ответникът не е придобил по давност собствеността върху принадлежащите на ищците идеални части от наследствения на страните имот, тъй като не е манифестирал пред останалите сънаследници анимуса си на изключителен собственик на имота. Противно на поддържаното от касатора, този съществен материалноправен въпрос, поставен в основата на въззивното решение, не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и по-конкретно с ТР № 85/02.12.1968 г., тъй в мотивите на последното е прието именно, че когато съсобственикът е манифестирал намерението да владее имота само за себе си, същият има качеството на владелец по отношение на останалите съсобственици, т.е. може на това основание да придобие идеалните им части по давност. В същия смисъл са и цитираните в касационната жалба решения на ВС и ВКС, на които решението на Варненския окръжен съд кореспондира. Колкото до Решение № 803/21.10.1994 г. по гр.д. № 662/94 г. на І г.о., на което се е позовал касатора, същото е неотносимо към разглеждания съществен материалноправен въпрос, тъй като е посветено не на предпоставките за придобиване по давност на идеалните части на сънаследниците, а на възможността за придобиване на владение със съгласието на предишния владелец, за което не е необходимо да е извършено в определена форма. Не е налице и основанието за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като както задължителната, така и текущата съдебна практика /на които впрочем самият касатор се е позовал в жалбата си/ достатъчно категорично са отговорили на въпроса, кога е налице манифестиране на анимуса на съсобственика да придобие общия имот за себе си- само в случаите, при които намерението му е доведено непосредствено да знанието на останалите съсобственици, а не чрез вписване на нотариалния му акт, което няма този ефект, независимо от публичния характер на вписването.
Предвид горепосочените съображения, изложените от касатора основания за допускане на касацията не са налице, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 545/20.05.2008 г. по гр.д. № 1843/07 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Д. Я. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: