3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр. София, 24.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2323/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу решение № 22/15.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 287/2019г. на Кърджалийски ОС, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ на А. Я..
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установени следните факти: Ищцата е работила по трудов договор на длъжност „мениджър магазин“ с работно място „Мтел магазин“ гр. Кърджали. Тя е била уволнена дисциплинарно по следните причини, посочени в заповедта за уволнение- на 18.04.2015г. е предоставила потребителското име и паролата за системите на друг служител, с което е нарушена т.11 от Политиката за информационна сигурност на Телеком А. Груп и раздел ІІ, т.5 от Правилника за вътрешния ред и бизнес етика на мобилтел ЕАД, а на 23.04.2015г. е сключила договор с 4 лица, които не са подписали договора в нарушение на Инструкция №1 за изискваните документи от абонати и потребители при сключване на договори и Инструкция „Индикатори за измама при обслужване на клиенти“. Според съда ищцата действително е нарушила трудовата дисциплина на 18.04.2015г. като е предоставила потребителското име и паролата си на друг служител, но това нарушение на трудовата дисциплина не е тежко по смисъла на чл.189 КТ. От друга страна ищцата не е извършила вмененото и нарушение на трудовата дисциплина на 23.04.2015г., тъй като не са били ангажирани доказателства за това.
В касационната жалба са изложени доводи от работодателя, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал записите на камерите в обекта като доказателство по делото. Също така необосновано било прието то съда, че дисциплинарното нарушение не е доказано.
В изложението към жалбата се твърди противоречие с практиката на ВКС по въпросите дали съдът е длъжен да допусне новооткрити доказателства и да се произнесе по всички доводи на страните относно фактите, доказателствата и приложимата правна норма.
При проверка на твърденията на касатора в жалбата и изложението към нея, ВКС констатира, че работодателят е искал да бъдат приети като доказателства по делото записите от охранителната камера едва в заседанието пред въззивната инстанция. Тези записи не са били новооткрито доказателство за работодателя, защото същите са описани и взети предвид в заповедта за уволнение. Дори с отговора на исковата молба работодателят е заявил, че тези записи са представени на Прокуратурата на РБ. Въззивният съд също е установил бездействието на работодателя относно ангажирането на доказателства, поради което е отказал допускането им пред въззивната инстанция като преклудирани на основание чл.266 ГПК.
Въз основа на тези констатации, ВКС не намира основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос- за допустимостта на новооткритите доказателства пред въззивния съд. Кърджалийският окръжен съд не е тълкувал чл.266 ГПК в противоречие с практиката на ВКС, тъй като новооткрити са онези доказателства, които страната не е могла да узнае, посочи и представи до подаването на въззивната жалба.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди твърденията, доводите и доказателствата на страните като изготви собствени мотиви за това в решението, защото този въпрос не е обуславящ. Касаторът не е уточнил по кое негово възражение въззивнят съд не се е произнесъл, а в рамките на служебната проверка ВКС не установява такъв недостатък на въззивното решение. Възражението на касатора, че нарушенията на трудовата дисциплина и вината на ищцата са били доказани пред органа на дисциплинарната власт, е без значение за делото, доколкото работодателят е длъжен при оспорване от работника, да докаже при условията на пълно и главно доказване нарушенията на трудовата дисциплина в исковия процес. Възражението на касатора, че нарушенията на трудовата дисциплина се доказват от показанията на св. Г. също не може да обоснове допускане до касационно обжалване по въпроса дали съдът е длъжен да се произнесе по това възражение, защото св. Г. не е дал показания за факта на нарушение на трудовата дисциплина, а за причините за подаване на сигнал до работодателя, което няма връзка с установеното от работодателя нарушение след извършване на проверката.
В обобщение ВКС счита, че не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси във връзка с разрешенията на въззивния съд.
При този изход на спора работодателят следва да плати адвокатско възнаграждение на адв. Л. С., съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 860лв..
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22/15.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 287/2019г. на Кърджалийски ОС.
Осъжда „А1 България“ ЕАД гр. София, с ЕИК 131468980 да плати на адв. Л. Р. С. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 860лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: