О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София 27.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 704/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
С оплакване за нарушение на материалния закон “С” ЕООД гр. Б. е подал частна касационна жалба против определение № 1526/12.08.2009 год. по ч. гр. д. № 537/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което се потвърждава определение № 3/04.06.2009 год. на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд гр. Г., с което се отказва заличаване на подновяване на договорна ипотека вписана в регистрите на Службата по вписванията при Районен съд гр. Г. под акт 181, том І, дело № 1512/04.06.2008 год., вх. рег. № 1* вписана на основание чл. 172 ал. ІІ ЗЗД и чл. 18, ал. ІV ПВ, със страни: кредитор – “У” АД гр. С. и длъжник -“Г” ООД, с адрес на управление село О., Община Г., Област Благоевградска.
В частната касационна жалба като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК.
Поддържа се, че постановеното от въззивния съд определение противоречи на практиката на ВКС, като в този смисъл жалбоподателят представя копия от решение № 2893/28.11.1956 год. по гр. д. № 1352/56 год. на ВС ІV гр. о. и решение № 1029/14.07.1999 год. по гр. д. № 337/99 год. на ВКС V гр. о.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че чл. 179 ал. І ЗЗД предвижда възможности за заличаване на ипотека – доброволно по молба на кредитор, като причината за това е без значение, или въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е постановено заличаване. Когато са изтекли 10 години от датата на вписването на ипотеката без то да е подновено, заличаването става по молба на всяко заинтересовано лице – собственик на имота, длъжник или друг кредитор, а публичната продан на имота погасява всички ипотеки – чл. 175 ЗЗД.
В процесния случай, въззивният съд приема, че видно от справката издадена от службата по вписванията, за първи път договорната ипотека е вписана на 04.06.2008 год., независимо че е отбелязано, че тя се “подновява”. Дори и ипотеката да е учредена на 28.04.1998 год., както се е поддържало от молителя “С” ЕООД, по делото нямало данни кога тя е била вписана, а след като от вписването на 04.06.2008 год., заличаването на което се е искало, не са изминали 10 години, не е налице хипотезата на чл. 22 ПВ, за да бъде заличена ипотеката.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК, а в процесния случай не е налице сочената от жалбоподателя предпоставка на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК, поради следното:
С решение № 2893/28.11.1956 год. по гр. д. № 1352/56 год. на ВС ІV гр. о. се приема, че законната ипотека е недействителна, ако при вписването й имотът не принадлежи на лицето, в тежест на което се учредява, а с решение № 1029/14.07.1999 год. по гр. д. № 337/99 год. на ВКС V гр. о. е прието, че реализирано право на строеж не може да бъде прехвърлено и, че ипотека учредена върху право на строеж, каквото кредитополучателят няма, е недействителна, а това означава, че тези съдебни актове са неотносими към въззивното определение.
Предвид изложеното въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1526/12.08.2009 год. по ч. гр. д. № 537/2009 год. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :