4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София,11.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3039/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 596 от 08.09.2014 г. по ч. в. т. д. № 489/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по подадената от банката частна жалба срещу определение № 2564 от 01.07.2014 г. по т. д. № 890/2011 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт съдът по несъстоятелността е отказал да одобри частична сметка за разпределение на наличните суми от осребреното имущество на длъжника [фирма] (в несъстоятелност).
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради противоречие със закона и необоснованост. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на подадената от него частна жалба поради недопустимост на бъде обжалвано определението, с което е отказано одобряването на частичната сметка за разпределение на сумите, получени от осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, като счита, че това определение има характер на преграждащо развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото блокира възможността частичната сметка за разпределение да бъде изпълнена и да бъдат удоволетворени включените в нея кредитори. Според частния жалбоподател, незаконосъобразно въззивният съд е аргументирал недопустимостта на частната жалба и с липса на легитимация на банката да обжалва първоинстанционния акт предвид обстоятелството, че същата не е подала възражение по чл. 728 ТЗ срещу частичната сметка за разпределение, явяващо се абсолютна процесуална предпоставка за възникване на право на жалба срещу определението за одобряването й. Поддържаното в тази връзка становище е, че доколкото частичната сметка предвижда удоволетворяване само на [фирма], за същата не е съществувал интерес от подаване на възражение срещу нея и че такъв интерес се е породил едва след отказа на съда по несъстоятелността да я одобри.
В частната жалба са изложени подробни доводи и по съществото на спора, т. е. по основателността на отказа за одобряване на частичната сметка за разпределение.
Освен това е приложено и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, което обаче не следва да бъде обсъждано, тъй като, доколкото има за предмет определение на въззивния съд за оставяне на сезиралата го частна жалба без разглеждане, настоящото производство няма характер на производство по частна касационна жалба (чл. 274, ал. 3 ГПК), а на производство по частна жалба (чл. 274, ал. 2, изр. 1ГПК), за което основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК са ирелевантни.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 2564 от 01.07.2014 г. по т. д. № 890/2011 г. на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че същата е недопустима на две основания – поради необжалваемостта на определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да одобри частичната сметка за разпределение и поради липса на предвидената в закона задължителна предпоставка, обуславяща възникване право на жалба срещу одобрената сметка за разпределение – наличие на подадено възражение срещу сметката от страна на подалия жалбата кредитор.
Настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ/. Определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да одобри сметката за разпределение и дава на синдика указания за съобразяване на определени обстоятелства при изготвянето й, не може да бъде предмет на инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от посочените хипотези: това определение не прегражда развитието на производството по делото и на производството по несъстоятелност, а само временно отлага удоволетворяването на кредиторите на несъстоятелността и по отношение на него законът не е предвид възможността да бъде обжалвано – такъв контрол е допустим само по отношение на определението за одобряване на сметката за разпределение, както правилно е приел и Варненски апелативен съд. Ето защо, постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до посоченото второ съображение за недопустимост на въззивната частна жалба – липса на активна легитимация за банката-кредитор, настоящият състав намира, че същото не следва да бъде обсъждано. Безспорно, процесуалноправната легитимация е една от абсолютните предпоставки за допустимостта на подадената частна жалба и образуваното въз основа на нея производство. Същата подлежи на преценка, обаче, само при условие, че въззивният съд е компетентен да разгледа жалбата, с която е сезиран, т. е. ако законът предвижда възможност за обжалване на първоинстанционния акт, каквато настоящата хипотеза не е.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 596 от 08.09.2014 г. по ч. в. т. д. № 489/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ч0ЛЕНОВЕ: