О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 07.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 506 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Н. Й. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. И, против въззивното решение № 146 от 8 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 255 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 7 от 11 април 2008 г., постановено по гр.д. № 237 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а е и необосновано, защото съдът не е преценил в пълнота доказателствата по делото, не е дал отговор на всички доводи и е приел безкритично съдебно-медицинските експертизи; налице са новонастъпили факти – счупено е още едно ребро и прогнозата за оздравяване не е сбъдната. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС да се съобразят всички доказателства по спора и доводите на страните (сочат се три решения на ВКС); съдът е задължен да използва специални знания за изясняване на съответните спорове чрез назначаване на експертизи според ТР 1/2000 г. и 1/2001 г.; засилено е служебното начало в съответствие с ППВС 1/1953 г.; съдът не е задължен да се съобрази безкритично с всяко заключение на вещите лица (цитира се решение на ВС), като съдът, при наличие на сериозни възражения против заключението, следва да ги вземе предвид (цитира се решение на ВКС).
Ответникът О. С. , представлявана от кмета на общината И. А. , чрез процесуалния й представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че всички процесуални искания на ищеца са удовлетворени, въпреки възраженията на ответника; пенсионирането на ищеца е станало много преди увреждането от 2004 г.; не е ясно какви са нарушенията на материалния закон, допуснати от съда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че се искат неимуществени вреди за ексцес след влязло в сила решение на ВКС; преждевременното пенсиониране на ищеца е станало преди увреждането от 2004 г.; експертизите не потвърждават наличието на настъпили усложнения след пенсионирането на ищеца по болест и са категорични, че липсва влошаване на състоянието на ищеца след присъждане на първоначалното обезщетение за травмата, както и че не съществува причинна връзка между твърдените усложнения и травмата; всички анатомични пътища на болката са прекъснати, а чувството на болка може да е предизвикано от прогресирането на заболяването, за което е бил пенсиониран.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Първият поставен проблем е във връзка със задължението на съда да съобразява всички доказателства по спора и всички доводи на страните. Разрешението, дадено от въззивния съд в атакуваното решение, не се различава от посочената установена практика. Въззивният съд е посочил защо намира, че не са налице усложнения в състоянието на ищеца и се е обосновал с депозираните съдебно-медицински експертизи и представените пред двете инстанции писмени доказателства, като е възприел заключението на експертизите. Именно в изпълнение на задължението си по цитираните от касатора тълкувателни решения съдът е използвал специални знания. При това положение не може да се приеме, че неприемането на твърденията на ищеца само по себе си сочи нарушение на задължителната за съдилищата практика. За да може съдът да приеме становище, което е в разрез със заключение на вещи лица, то той следва да се обоснове с наличието на други доказани факти. Настъпването на ексцес следва да бъде установено по надлежния ред. В случая, като е приел заключенията на експертизите, съдът не е подходил безкритично, а е обосновал решението си на приетото в двете експертизи, че няма усложняване на здравословното състояние на ищеца. На последно място, в атакуваното решение не се наблюдава нарушение на въведеното с ППВС 1/1953 г. изискване за мотивираност на съдебния акт. Ето защо касационният съд приема, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол за атакуваното въззивно решение.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 146 от 8 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 255 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: