Определение №710 от по гр. дело №520/520 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 710
 
     гр. София, 02.07.2010 година
 
       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година в състав:
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                        
                                                                                                              Веселка Марева
 
 като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№ 520 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № І* от 26.11.2009г. постановено по гр.д. № 251/2009г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 5 от 04.03.2009г. на Ц. районен съд по гр.д. № 170/2008г. и вместо него е уважен иска на И. Я. И. против ДП”С” за предаване на владението върху 1350 кв.м. от недвижим имот, представляващ УПИ с идентификатор 58356.502.44, а по регулационен план – VІІ-43 от кв.8 по плана на П. , целия с площ 1826 кв.м., като процесната част е оцветена в оранжево на скицата на вещото лице Б. , която скица съставлява неразделна част от решението.
Жалбоподателят ДП”С” поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава на т.2 и 3 от визираната разпоредба. Сочи на първо място, че двете съдебни инстанции са постановили коренно различни решения по въпроса за собствеността върху процесния терен. Поставя въпроса за допустимостта на реституцията на земята когато вече е загубила статута си на земеделска земя. Намира, че този съществен за спора по чл. 108 ЗС материалноправен въпрос е от съществено значение по делото и по-точно въпросът дали земята представлява публична държавна собственост, се решава противоречиво от съдилищата. Приложени са решения по сходни правни спорове.
Касационна жалба е подадена и от подпомагащата страна в процеса Д. , представлявана от Министъра на регионалното строителство и благоустройството ч. Областния управител на Област Б. Твърди се, че решението на Поземлената комисия е нищожно, понеже се е произнесла по незаявен имот, както и че имотът тогава е бил публична държавна собственост и поради това не се позволява реституция; също че е налице пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като върху имота е реализирано мероприятие. Това са и посочените въпроси във връзка с допускането на касационно обжалване: за необходимостта от осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението на ПК; за приложението на чл. 10б и чл. 24, ал.3 ЗСПЗЗ и по-конкретно дали характеристиката на земята позволява реституция. Посочени са съдебни решения, на които обжалваното противоречи.
Ответникът по жалбите И. Я. И. в писмения си отговор поддържа, че жалбите не следва да бъдат допускани до разглеждане, респективно са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и са допустими.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът И. И. се легитимира като собственик на спорния имот с нотариален акт за продажба от 2003г. Неговите праводатели по сделката са наследници на Т. Ж. Д. , на които е възстановено правото на собственост по ЗСПЗЗ с решение № 28 от 15.12.1999г. на ПК П. върху имот, описан като двор – горско стопанство от 2000 дка. Спорът се свежда до спор за законосъобразност на реституцията с оглед наведени възражения, че имотът е публична държавна собственост и че върху него е реализирано мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността.становено е, че с РМС № 267 от 1959г. на ЦК на ДКМС е предоставен безвъзмездно терен с площ 20 ха в местн. „Д” край П. за изграждане на международен младежки лагер. Приложено е второ копие на РМС № 267 от 05.03. 1959г., представляващо препис от препис, където теренът е 100 ха. Съдът, при съвкупна преценка на данните е приел за достоверно копието за площ 20 ха, което изхожда от Централен държавен архив. Съставен е акт за държавна собственост № от 1991г., с който е актуван за държавен имот с площ 100 ха, от които 86 ха горски фонд и 14,3 ха селскостопански фонд. Към него липсва скица и съдът въз основа на горните изводи е счел, че липсва основание за актуване на площ по-голяма от 20 ха. С РМС № 787 от 29.11.2000г. терен от 27 дка е обявен от публична държавна за частна държавна собственост и е предоставен за ползване и управление от ДП „С”, като процесният имот попада в тази площ. Установено е също така, че върху имота има построена тоалетна със септична яма с бетонен покрив, която е неизползваема. Според вещото лице теренът не е част от изградения обект – Международен младежки лагер, а е близо до него и съставлява част от лагера на Строителни войски, разположен при изграждане на Международния младежки център /ММЦ/ – П.
Въз основа на това съдът е приел, че имотът е зает от временно строителство, което е обслужвало строителството на ММЦ, а то е окончателно завършено и в момента теренът не се ползва за почивна или друга дейност. Изложил е съображения, че не са били налице основания за актуване на терена от 27 дка като държавна собственост, а още по-малко като публична такава, понеже не е изпълнена нито една от хипотезите на чл.2,т.2 ЗДС. Следователно няма пречка по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Възражението за нищожност на решението на Поземлената комисия поради незаявяване на имота, съдът не е разгледал по съображения, че то е направено в писмените бележки на подпомагащата страна пред въззивната инстанция и се явява преклудирано по чл. 266 ГПК. По тези съображения съдът е постановил решението си, с което е уважил иска за собственост.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По жалбата на ДП „С”. Този жалбоподател на първо място се позовава на противоречивото разрешаване на спора от двете инстанции, разгледали делото до момента. В такава хипотеза не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като решенията не са влезли в сила. Изрично в този смисъл са указанията в ТРОСГКТК № 1/2009г. от 19.02.2010г.
На второ място касаторът сочи въпроса за допустимостта на реституцията на земята когато тя вече е загубила статута си на земеделска земя и представлява публична държавна собственост. Намира, че този съществен за спора по чл. 108 ЗС материалноправен въпрос е от значение за точното и еднакво прилагане на реституционните закони. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, която предполага необходимост от тълкуване на неясни или неточни правни норми, липса на съдебна практика по определен въпрос или необходимост от промяната й. По въпроса за подлежащите на реституция земи и за това как се отразяват настъпилите с тях промени след обобществяването има богата съдебна практика и такава е приложена по делото напр. Решение № 917 от 08.12.2008г. по гр.д. № 3284/2007г. на ВКС, І г.о. Отделно от това, не подлежи на съмнение, че преценката дали един имот е публична държавна собственост се прави с оглед на законовите предпоставки за това, а не предвид наличието на акт за държавна собственост, който прогласява собствеността за такава.
На трето място жалбоподателят поддържа, че спорове за собственост на имоти, съседни на процесния, са решавани противоречиво от съдилищата.становява се при преглед на приложените решения на ВКС и Бургаски окръжен съд /тези от тях, които са влезли в сила/, че те касаят реституционни искове досежно имоти, включени най-общо в терена на ММЦ – П. , но фактическите обстоятелства по всяко от делата са различни – някои от имотите са застроени, върху тях има реализирано мероприятието ММЦ и съдът е приложил разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ – Решение № 89 от 11.02.2009г. по гр.д. № 6440/2007г. на ВКС, І г.о.; в други случаи исковете са отхвърлени поради пороци в легитимацията на ищците – от 18.05.2009г. по гр.д. № 1038/2008г. на ВКС, ІІІг.о. Следователно различният краен изход на тези спорове сам по себе си не обуславя приложение на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като в тях не е разрешен един и същ правен въпрос, а и доколкото има общи въпроси, то разрешаването им е обусловено от конкретните факти по всяко от делата. Следва да се посочи, че в никое от приложените решения съдът не обсъждал повдигнатия по-горе въпрос за актуването на имота като публична държавна собственост.
По жалбата на Д. , представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството ч. Областния управител на Б. област. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК са повторени доводите за неправилност на решението, изтъкнати и в касационната жалба, а именно, че съдът неправилно е приел за доказани предпоставките за реституция в лицето на праводателите на ищеца и не е осъществил в пълен обем косвен съдебен контрол върху решение № 28/15.12.1999г. на ПК- П. , за да констатира, че решението е нищожно. В случая повдигнатото от касатора възражение в тази насока не е обсъждано от въззивния съд, тъй като е направено за първи път във писмените бележки във въззивното производство и се явява недопустимо съгласно чл. 266 ГПК. Същевременно, това е въпрос, рефлектиращ на правилността на решението, а не такъв по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
На следващо място се твърди, че атакуваното решение е постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС относно приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ и конкретно със следните решения: № 89 от 11.02.2009г. по гр.д. № 6440/2007г. на ВКС, І го., Решение № 1* от 23.02.2009г. по гр.д. № 4607/2007г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 1* от 30.12.2008г. по гр.д. № 3633/2007г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 1* от 30.12.2008г. по гр.д. № 3641/2007г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 1* от 21.01.2002г. по гр.д. № 317/2001г. на ВКС, ІV г.о. Първото решение, обсъдено и по-горе, не разглежда въпроса за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като искът е отхвърлен поради материална незаконосъобразност на решението на ПК за възстановяване на собствеността. Решение № 1374/2009г. има предвид хипотеза на отказ за възстановяване на собствеността върху имот, който, макар и незастроен, попада в двор на п. сред цял комплекс от сгради и съоръжения. Решение № 1182/2008г. не допуска реституция върху имот застроен с няколко сгради. С Решение № 1212/2008г. също са отхвърлени искове за реституция относно имот, представляващ складова база, застроен с метален навес от 230 кв.м., асфалтова площадка за обслужване на складовете и др. Решение № 1992/2002г. има предвид терен, предназначен за почивна база за нужди на ученици и застроен. В обобщение, в горните хипотези на отхвърляне на искове на бивши собственици преценката дали имотът е застроен или върху него е осъществено мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността, по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ е направена въз основа на конкретните доказателства относно положението на имота и намиращите се в него сгради и съоръжения. Поради това принципен отговор на въпроса за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ не може да има. В обжалваното решение съдът е взел предвид установеното от приетата експертиза, че имотът не попада в осъщественото мероприятие на държавата – Международен младежки център/ММЦ/, а е в територия близо до него, върху която е било извършено временно строителство на лагер на Строителни войски, необходим за осъществяване на мероприятието ММЦ. В имота има построена единствено тоалетна със септична яма, която е неизползваема. С оглед на това е приел съдът е счел, че временното строителство за нуждите на изграждането на обекта ММЦ не представлява проведено мероприятие съгласно чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Доводите в изложението, касаещи необсъждането на представени доказателства по делото, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като те имат отношение към правилността на решението, съотв. съставляват основания за касационно обжалване, а такива могат да се разглеждат само в производство по чл. 290 ГПК след допускане на касационното обжалване.
В обобщение, не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по двете жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І* от 26.11.2009г. постановено по гр.д. № 251/2009г. на Бургаски окръжен съд по касационните жалби на Д. п. ”С” – гр. С. и Д. , представлявана от Министъра на регионалното строителство и благоустройството ч. Областния управител на Област Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top