3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
Гр. С.,17.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ :
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. N 566/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК във връзка с § 2, ал.9 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./ .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 9689 от 04.09.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 4523/2009 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Е състав, в частта, с която е оставено в сила определение от 29.02.2008 г. по гр. д. № 7104/2008 г. на Софийски районен съд, 53 състав, с което дружеството – частен жалбоподател е осъдено по реда на чл.242 във вр. с чл.237, б.”к” ГПК /отм./ вр. с § 11б ЗПСК да заплати на Агенция за следприватизационен контрол сумата 7 330.56 лв. – дължими седма, осма и девета вноски по приватизационен договор от 01.08.1996 г., ведно със законната лихва от 29.02.2008 г. до окончателното плащане, и държавна такса в полза на съда в размер на 146.61 лв.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона. Частният жалбоподател поддържа, че въпреки отсъствието на предвидените в чл.237, б.”в” и „к” ГПК /отм./ във вр. с чл.243, ал.1 ГПК /отм./ предпоставки, въззивният съд е приел за основателно искането на насрещната страна и е разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на документ, който не притежава характеристиките на несъдебно изпълнително основание.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, релевирано във връзка с определения като значим за изхода на делото правен въпрос относно реквизитите, които трябва да съдържат извлеченията от счетоводните книги /сметки/ по смисъла на чл.237, б.”в” ГПК /отм./, за да послужат като основание за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 и сл. ГПК /отм./.
Ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка относно допустимостта на частната касационна жалба, намира същата за процесуално недопустима по следните съображения :
Съгласно разпоредбата на § 2, ал.9 ПЗР на ГПК от 2007 г., въведена с изменението на закона, обн. в ДВ бр. 50 от 30.05.2008 г., производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения ГПК от 1952 г. По силата на чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК /отм./, при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.
Обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение е постановено по повод на частна, жалба, с която е атакувано определение на първоинстанционен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.237 ГПК /отм./. Молбата за издаване на изпълнителен лист е постъпила в съда на 29.02.2008 г., т. е. преди 01.03.2008 г., поради което и на основание § 2, ал.9 ПЗР на ГПК от 2007 г. разглеждането й е подчинено на съдопроизводствените правила, уредени в отменения ГПК от 1952 г. Предвид обстоятелството, че атакуваното определение не е преграждащо спрямо развитието на делото, по аргумент от чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ същото не подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. С произнасянето на въззивния съд е изчерпан инстанционният ред за разглеждане на молбата по чл.242 във вр. с чл.237 ГПК /отм./, а това обуславя недопустимост на частната касационна жалба, с която се цели проверка на законосъобразността на постановеното от въззивната инстанция определение. В аналогичен смисъл са и задължителните указания в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които определенията по чл. 213, б. ”б” ГПК /отм./, в т. ч. и тези по чл.242 и сл. ГПК /отм./, подлежат на двуинстанционно разглеждане и осъществяването на контрол върху правилността им от страна на Върховния касационен съд е допустимо само в хипотезите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд, каквато не е настоящата хипотеза.
Предвид изложените съображения , частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 9689 от 04.09.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 4523/2009 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Е състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :