5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 11.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2056/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. (България)” ЕАД – [населено място], срещу определение 77 от 07.04.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 131/2014 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 25.03.2014 г. по гр. д. № 1062/2013 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 16/2014 г. на Великотърновски окръжен съд.
В частната касационна жалба жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение поради необоснованост и нарушения на закона и се прави искане за неговата отмяна.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : 1. Следва ли да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по чл.517, ал.3 ГПК поради наличието на оспорване на акт, влязъл в сила, за чието събиране е предпочетен способа на принудителното изпълнение чрез прекратяване на търговско дружество; 2. Когато искът по чл.517, ал.3 ГПК е заведен за удовлетворяване на взискател, чието вземане включва няколко изпълняеми права, влезли в сила, оспорването на едно от тях, чрез предявяване на отрицателен установителен иск, следва ли да се счита като преюдициално и по отношение на другите неоспорени актове и производството по чл.517, ал.3 ГПК да бъде спряно; 3. Следва ли да се разширява кръга на проверката на приложното поле на чл.517, ал.3 ГПК, когато в същото се правят възражения относно съществуването на вземане и произнасянето по същество явява ли се преюдициално или релевантен факт би било единствено установяването, че вземането на взискателя е погасено чрез плащане. Твърденията на частния жалбоподател са, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. За доказване на твърдените противоречия са представени решение № 66/28.12.2012 г. по гр. д. № 3564/2012 г. на Софийски апелативен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 51/05.02.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 785/16.12.2010 г. по т. д. № 618/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците по частната касационна жалба С. Н. В. от [населено място] и [фирма] – [населено място], които изразяват становища за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на жалбата. В депозирания от С. Н. В. отговор е поискано присъждане на разноски за производството по касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 1062/2013 г. е образувано пред Великотърновски окръжен съд по предявен от „Р. (България)” ЕАД против С. Н. В. и [фирма] иск за прекратяване на основание чл.517, ал.3 ГПК на [фирма] за задължение на съдружника С. В. към „Р. (България)” ЕАД, за принудителното изпълнение на което е образувано изпълнително дело № 20128090400301 на ЧСИ С. К.. В исковата молба, с която е предявен искът, ищецът е посочил, че задължението е в размер на 96 213.52 лв. и за него са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 4091/2010 г. на Великотърновски районен съд.
В открито съдебно заседание на 25.03.2014 г., по искане на ответника С. В., първоинстанционният съд е спрял производството по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК до приключването на гр. д. № 16/2014 г. на Великотърновски окръжен съд, образувано по предявен от С. Н. В. против „Р. (България)” ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 96 213.52 лв., за която е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 4091/2010 г., поради настъпване на преклузията на чл.147, ал.1 ЗЗД. Спирането е постановено на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, след като е направен извод, че изходът на спора по отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането, с което банката – ищец се легитимира като кредитор и взискател в изпълнителното производство срещу ответника – длъжник, има преюдициално значение за правилното решаване на спора по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК.
Сезиран с частна жалба от „Р. (България)” ЕАД, Великотърновски апелативен съд е потвърдил определението за спиране на делото. Въззивният съд е мотивирал извода си за наличие на преюдициална връзка между делата със съображение, че в производството по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК съдът проверява съществуването на вземането на взискателя към момента на постановяване на решението и след като в случая вземането на ищеца е предмет на спора по гр. д. № 16/2014 г., изходът на това дело има значение за произнасянето по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК. Доводите на жалбоподателя, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради недопустимост на предявения в производството по гр. д. № 16/2014 г. отрицателен установителен иск, са счетени за неоснователни с аргумент, че компетентен да преценява допустимостта на отрицателния установителен иск е съдът, разглеждащ гр. д. № 16/2014 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивното решение/определение е разрешен посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, от значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на изискването да са значими за изхода на делото в смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен с цитираното тълкувателно решение. За да приеме за осъществено основанието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, въззивният съд не е обсъждал и не се е произнасял дали е допустимо спирането, след като за вземането, с което се легитимира като взискател на ответника – длъжник, ищецът разполага с влязъл в сила акт /заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК/ и е предприел принудително удовлетворяване на вземането си. Единственият аргумент, с който е мотивирано потвърждаването на определението на първата инстанция за спиране на делото, е значимостта, която ще има решението по отрицателния установителен иск за проверката на активната материалноправна легитимация на ищеца в производството по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК. Не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и въпросът следва ли да бъде спирано производството по чл.517, ал.3 ГПК, когато искът е заведен за удовлетворяване на няколко изпълняеми права на ищеца и само едно от тях е оспорено с отрицателен установителен иск от длъжника. Мотивите към въззивното определение не съдържат изводи в тази насока, а и въпросът не кореспондира със съдържанието на исковата молба по спряното дело, в която частният жалбоподател се е легитимирал като кредитор и като взискател, овластен да поиска прекратяване на [фирма], само с вземането за сумата 96 213.52 лв., за която е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 4091/2010 г. Поради това, че не са предмет на произнасяне от страна на въззивната инстанция, поставените въпроси не са обусловили изхода на въззивното производство и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Частният жалбоподател не е въвел като въпрос от приложното поле на касационното обжалване процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди наведените във въззивната частна жалба доводи, с оглед на които са поставени посочените въпроси. Предвид ограничените правомощия на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК процесуалноправният въпрос не може да бъде изведен служебно от настоящия състав, за да бъде даден отговор по реда за касационно разглеждане на жалбата на формулираните в п.1 и п.2 от изложението въпроси.
С оглед извода на въззивния съд, че преценката за допустимост на отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането за сумата 96 213.52 лв. поради наличие на основание, различно от погасяването на вземането чрез плащане /настъпване на преклузията на чл.147 ЗЗД/, е от компетентността на съда, разглеждащ този иск, не е обуславящ за изхода на делото и третият въпрос в изложението – следва ли да се разширява кръга на проверката на приложното поле на чл.517, ал.3 ГПК и дали погасяването на вземането на взискателя чрез плащане е единственият релевантен факт за произнасянето по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК.
Искането на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради недоказаност на поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е подкрепено с определение № 785/16.12.2010 г. по т. д. № 618/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Определението е постановено в производство по чл.288 ГПК и тъй като не разрешава по същество въпроси от предмета на делото, не съставлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Решението по гр. д. № 3564/2012 г. на Софийски апелативен съд не подкрепя твърдението на жалбоподателя за наличие на противоречива съдебна практика по въпроса дали има връзка на обусловеност и преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК и производството по иск за оспорване на вземането на кредитора – ищец по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК. Посоченото решение е допуснато до касационно обжалване от настоящия състав на ВКС с определение № 51/05.02.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г. и с решение № 104/10.07.2014 г. същото е обезсилено, като е прекратено производството по разгледания от Софийски апелативен съд иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК. След като е обезсилено по реда на инстанционния контрол, посоченото съдебно решение не е източник на съдебна практика и не може да бъде съобразявано при преценката на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 131/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството на ответника С. Н. В. следва да се присъдят разноски в размер на сумата 1 500 лв. – уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба, съгл. договор за правна защита и съдействие от 13.06.2014 г.
Ответникът [фирма] не е претендирал разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 77 от 07.04.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 131/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Р. (България)” ЕАД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на С. Н. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :