О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№711
гр. София, 10.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 ноември , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №585/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. В. срещу решение № 327/21.11.2014 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №537/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по т.д. №1649/2012 на ОС-Варна, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни следните искове на [фирма]-гр. В. срещу Община-гр. В.: частичнопредявен иск за пропуснати ползи за периода: 23.06.2007 г. -23.06.2012 г. в размер на 750 000 лева от общо 1 027 537,70 лева, поради неправомерно прилагане от ответника на последиците на прекратен договор спрямо правоотношение, основано на сключен между страните договор №Д–І-9200/39/ от 21.01.2001 г., както и иск за претърпени загуби на същото основание в размер на 3 537,64 лева-общо.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1т.т 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] не изразява становище в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска за пропуснати ползи е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима относно произнасянето на въззивния съд в тази част , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен описания по-горе по основание и размер частичнопредявен иск на касатора за пропуснати ползи за периода: 23.06.2007 г. -23.06.2012 г. в размер на 750 000 лева, от общодължимите 1 027 537,70 лева, поради неправомерно прилагане от ответника на последиците на прекратен договор спрямо правоотношение основано на сключен между страните договор №Д–І-9200/39/ от 21.01.2001 г., съставът на АС-Варна се е позовал на следните установени и релевантни за спора факти:
По силата на договор от 23.01.2001 г. [община] е възложила на ищцовото дружество [фирма] изпълнението на организирането и извършването на транспортно обслужване на населението по част от транспортната схема на [община]. Договорът е сключен с уговорка за действие до провеждане на процедура по ЗОП с предмет идентичен с този на договора между страните. В последствие с решение на ВАС №219/10.01. 2002 по адм.дело 5083/2001 г. е отменена действащата към датата на сключване на договора между страните Наредба, предвиждаща конкурс по ЗОП. На 15.03.2002 г. е приета нова Наредба №2 на М., която предвижда специален ред за възлагане на транспортни схеми чрез конкурс. На проведения през 2007 г. конкурс от [община] на първо място е класиран [фирма], с което е сключен договор за възлагане на превоза въз основа на заповед №1815 от 01.06.2007 г. на Кмета на [община], на която е допуснато предварително изпълнение по чл.60 ал.1 АПК. С писмо връчено на изпълнителя по процесния договор на 22.06.2007 г. възложителят е уведомил първия, че договорът с него се прекратява, считано от 23.06.2007 г.. С решение № 553/02.04.2009 г. по адм.дело № 1005/2007 г. на Административен съд-Варна е отменена заповед №1815 от 01.06.2007 г. в частта за възлагане на ОП за обслужване на транспортната схема покриваща линиите –предмет на първоначално действащия договор от 23.01.2001 сключен между ответната [община] и ищцовото дружество. При така установените обстоятелства, решаващият състав е направил извод, че прекратителното условие при което е сключиен договорът между страните е настъпило: проведена е конкурсна процедура през 2007 г. и следователно правоотношенията между страните възникнали на база процесния договор са прекратени. Последващата отмяна на заповедта за определяне на спечелилото конкурса лице, въз основа на която е сключен и договорът с новия изпълнител е без значение относно вече настъпилото прекратително условие. Отделен е въпросът, според въззивния съд, че самото правоотношение с [фирма] се основава и на сключен договор, който е продължил своето действие, а не само на отменената заповед. С оглед изложеното е направен изводът,че липсва основание за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи за периода след прекратяване действието на договора.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се поставят фактически такива и се навеждат оплаквания за необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда, относно запазване действието на договора с новия изпълнител. Подобни оплаквания, обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси не позволява преценката по допълнителните основания за дискреция на касационната жалба,визирани в чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Отделен е въпросът, че решаващият състав е обосновал липсата на правна връзка между страните за процесния период със самото настъпване на уговореното между страните прекратително условие-провеждане на конкурс за избор на изпълнител, а не със действието на договора с последващия изпълнител, т.е. въпросите в тази връзка не биха и били обуславящи изхода по конкретния правен спор. Останалите въпроси: за настъпване на прекратително за действието на договора условие, за правните последици на отмяната на заповедта на Кмета и какъв бил конкретният срок на действие на договора са фактически въпроси, т.е. такива , чиито отговори са изцяло в зависимост от конкретните факти по конкретния спор, а именно: съдържание на отделните уговорки в процесния договор, предмета и действието на конкретната административна заповед и прочие , а не правни-по тълкуването на точно определена правна разпоредба с цел извличане на съдържанието на общовалидна правна норма, приложима за съответния правен спор.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В частта, с която се обжалва произнасянето а въззивния съд по иск за претърпени загуби на същото основание в размер на 3 537,64 лева касационната жалба е недопустима, съгласно чл.280 ал.2 ГПК и следва да се остави без разглеждане.
С оглед изложеното, съдът
О П Р ЕД Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 327/21.11.2014 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №537/2014 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по т.д. №1649/2012 на ОС-Варна, с което е отхвърлен частичнопредявеният искът на [фирма]-гр. В. срещу Община-гр. В. за пропуснати ползи за периода: 23.06.2007 г. -23.06.2012 г. в размер на 750 000 лева от общо 1 027 537,70 лева.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.280 ал.2 ГПК касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. В. срещу решение № 327/21.11.2014 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №537/2014 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по т.д. №1649/2012 на ОС-Варна, с което е отхвърлен иск за претърпени загуби в размер на 3 537,64 лева-общо.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.