О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
Гр. София, 02.12.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 29.11.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2528/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от И. И. Д. – Х. и З. Е. Х., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 2667/02.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 2514/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 7 състав. Със същото е оставена без разглеждане като недопустима подадена от жалбоподателите частна жалба срещу определение от 14.03.2019 г. по гр.д.№ 5119/2018 г. по описа на СГС, 18 състав, с което е отказано да се приеме за съвместно разглеждане възражение за прихващане, с оглед неговата необжалваемост.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивния акт като процесуално незаконосъобразен, излагайки подробни съображения за наличие на предпоставките на чл.274 ал.1 т.1 ГПК по отношение на първоинстанционното определение. Поддържат, че в случая режимът на обжалваемост е еднакъв с този по насрещния иск /при върната насрещна искова молба/. Към частната жалба е приложено и изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, каквото не се изисква, доколкото частната жалба няма касационен характер.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, с оглед данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежни страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Определението е правилно. Законосъобразна е преценката на въззивния състав, че определението, с което не се приема за разглеждане направеното от ответната страна възражение за прихващане, не попада в изчерпателно уредените хипотези на чл.274 ал.1 ГПК, като същото няма преграждащ производството характер, нито обжалваемостта му е посочена в закона. Правилата за обжалване на разпореждането, с което е върната насрещна искова молба, след като същата е била оставена без движение и нередовностите не са били отстранени /вж. ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.7в/ са неприложими в настоящата хипотеза. Възражението за прихващане е процесуално средство за защита по същество от страна на ответника. Изрично постановен от съда отказ за приемане за съвместно разглеждане във висящия процес на възражението на ответника за прихващане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес, нито препятства правото за предявяване в отделен процес на самостоятелен осъдителен иск. Независимо от очертаните в чл. 298, ал. 4 ГПК обективни предели на силата на пресъдено нещо, вкл. и по отношение на разрешените с решението възражения за прихващане, законодателят не е предвидил възможност за инстанционен контрол при постановен /със самостоятелен акт/ изричен отказ на съда да приеме за разглеждане възражение за прихващане. В случай, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно въведено възражение за прихващане с решението си, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2667/02.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 2514/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 7 в.гр.състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.