3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
С.,17.09.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 576/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 451 от 12.05.2011 г. по в. ч. гр. д. № 429/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 4474/2010 г. на Русенски районен съд за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение от 14.06.2010 г. и изпълнителен лист, издадени по същото дело, в частта срещу длъжника Е. Г. Тухигян.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение по съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че не са изпълнени указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че е предявил в срок иск за установяване на вземането си, за което е уведомил съда, издал заповедта, както и че по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът по заповедното производство е бил длъжен служебно да извърши справка в деловодната система на Окръжен съд – Русе за изпълнение на изискването за предявяване на установителен иск от страна на заявителя.
Именно с въпроса за задължението на съда да извърши служебна проверка за предявяване на установителен иск съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК частният касатор е обосновал и допускането на касационното обжалване, като твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Е. Г. Тухигян от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, съответно за потвърждаване на въззивното определение, по съображения, изложени в писмен отговор от 05.07.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за обезсилване на издадената в полза на [фирма], [населено място] заповед за незабавно изпълнение в частта й срещу ответника Е. Г. Тухигян от [населено място], въззивният съд е приел, че в предвидения в закона едномесечен срок /който съобразно датата на връчване на заповедта – 06.12.2010 г. – е изтекъл на 06.01.2011 г./, банката-заявител не е изпълнила указанията за представяне на доказателства за завеждане на иск за установяване на вземането си. Като ирелевантен по отношение преценката за спазване изискването на чл. 415, ал. 2 ГПК е отчетен фактът, че на 10.01.2011 г., т. е. след изтичане на срока, заявителят е депозирал писмо, с което е уведомил съда за предявяването на установителен иск и е поискал извършването на служебна справка за това. В тази връзка, позовавайки се на константната практика на ВКС, решаващият състав е приел, че съдът няма задължение да извършва служебна справка дали заявителят е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК и че именно заявителят следва да представи доказателства за това.
С оглед мотивите на обжалваното определение, поставеният от частния касатор въпрос е значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обуславя изхода на делото, т. е. доказана е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Независимо от това, обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради това, че по този въпрос вече е налице произнасяне на Върховен касационен съд, като е създадена е единна и непротиворечива практика, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – напр. определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т. о.; определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о.; определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч. т. д. № 91/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ІV г. о. и др. В посочените актове е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК в едномесечния срок по ал. 1 заявителят не само е длъжен да предяви иск относно вземането си, но и да представи доказателства за предявяването му, т. е. за съда не съществува задължение да извършва служебна справка относно изпълнение изискването по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск от заявителя. И тъй като постановеното от Русенски окръжен съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на определение № 451 от 12.05.2011 г. по в. ч. гр. д. № 429/2011 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: