4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№712
С., 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 850/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: [фирма], [населено място], представлявано от изп.директор Д. Р. Х. и Национална агенция за приходите, представлявана от Д. М. – зам.изпълнителен директор, срещу решение № 64/16.03.2011 г. по в.т.д.№ 146/2010 г. на Апелативен съд – Велико Т.. С посоченото решение е потвърдено решение № 10/08.10.2010 г. по т.д.№ 33/2010 г. на Окръжен съд – Ловeч в частта, с която като начална дата на неплатежоспособността на [фирма] е определена датата 27.04.2006 г., както и решение № 14/26.20.2010 г., с което, на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като вместо датата 23.04.2008 г., като начална дата на неплатежоспособността е вписана датата 27.04.2006 г.
Според касатора [фирма] неправилно въззивният съд е потвърдил решението за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като не са били налице предпоставки за постановяване на допълнителното решение. Твърди се, че е липсвало противоречие между изразената в мотивите воля на съда по несъстоятелността и диспозитива на решението. От друга страна, застъпва становище, че след като последното плащане по договора за кредит с молителя е извършено на 23.04.2008 г., тази дата следва да се приеме за начална дата на неплатежоспособността, тъй като тя е обусловена от окончателно спиране на плащанията. По съображения, подробно изложени от процесуалния пълномощник на този касатор, се иска отмяна на решението в обжалваната част, с произтичащите от това правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото правни въпроси: 1. към кой момент следва да се определи началната дата на неплатежоспособността и дали това е датата на последното плащане или датата, към която е настъпила обективна невъзможност за длъжника да изпълнява паричните си задължения към кредиторите и 2. може ли съдът служебно за се произнася по началната дата на неплатежоспособност. Твърди се, че по първия въпрос решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 481/10.04.2003 г. и Р.№ 147/05.03.2004 г., а по втория правен въпрос – липсва практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Касаторът – Национална агенция за приходите, чрез пълномощника си, инвокира касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Позовавайки се на приетата във въззивното производство икономическа експертиза, счита, че още в края на 2004 г. дружеството – длъжник е бил в състояние на неплатежоспособност, предвид установените от вещото лице показатели за ликвидност и автономност. Иска се отмяна на обжалваното решение и определяне на по-ранна начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2004 г.
В изложението на основанията за достъп до касация, се сочи следния правен въпрос: кое е определящо за началната дата на неплатежоспособност – показателите за ликвидност и кои от тях следва да се вземат предвид или спирането на плащанията, но не като обективно състояние, а като фактическо действие по преустановяване обслужването на задълженията. Допълнителните основания, на които се позовава касатора са т.3 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че е налице противоречие в практиката на ВКС по посочения въпрос, а от друга страна, че той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.633, ал.2 ТЗ.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността на дружеството – длъжник, въззивната инстанция е отчела доказаната в процеса обективна невъзможност дружеството да изпълнява изискуемите си парични задължения по търговски сделки. Отчетени са ниските стойности на коефициентите за обща и бърза ликвидност за 2006 г. – 0.35, съответно 0.22, както и тези показатели за следващите две години: за 2007 г. – 0.45 и 0.42 и 0.24 и 0.25 за 2008 г., въз основа на което е прието, че финансовите затруднения на дружеството по обслужване на задълженията му не са временни. Изразено е становище, че спирането на плащанията към кредитора – молител е външна проявна форма на обективното състояние на неплатежоспособност. Като неоснователни са счетени доводите на НАП за по-раншно настъпване на неплатежоспособността на [фирма]. Този извод е мотивиран с посочените от икономическата експертиза показатели за ликвидност през 2004 г., както и плащанията на текущите задължения и през 2005 г.
С въззивното решение е потвърдено и обжалваното допълнително решение на Окръжен съд – Ловеч, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно посочената в основното решение начална дата на неплатежоспособност на длъжника. Въззивният съд е счел за правилна преценката на първата инстанция за наличието на основанията за допускане на поправката по реда на чл.247 ГПК, предвид констатираното несъответствие между формираната воля на съда в мотивите към решението и външното й изразяване в диспозитива.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните от касаторите правни въпроси, свързани с началната дата на неплатежоспособността и начина за определянето й, безспорно за значими за делото. Независимо обаче от наличието на основната, обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, като недоказано следва да се прецени допълнителното основание по т.2 от същата разпоредба. Решенията на ВКС, на които се позовават касаторите, за да обосноват тази допълнителна предпоставка, не доказват наличие на противоречиво разрешаване на посочените правни въпроси. В непротиворечивата практика на ВКС се приема, че неплатежоспособността на търговец по чл.608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни свое парично задължение по търговска сделка следва да се преценява с оглед на цялостното му икономическо и финансово състояние. Преценката на съда при оборване на презумпцията по ал. 2 на чл.608 ТЗ също е обусловена от коефициентите за ликвидност, с оглед определяне на обективното икономическо състояние на длъжника към съответните дати и съответно за изясняване към кой момент длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност. В този смисъл е и задължителната за долустоящите инстанции практика на ВКС / така, напр. Р. № 115 от 25.06.2010 г. по т.д.№ 169/2010 г., ІІ т.о./
По процесуалноправния въпрос, формулиран от първия касатор, а именно: може ли съдът служебно да се произнася по началната дата на неплатежоспособност, е налице позоваване само на част от основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за достъп до касация и е недопустимо позоваването на част от това основание.
Предвид цитираната по-горе задължителна практика на ВКС и поради липса на предпоставки за промяна или изоставянето й, не може да се приемат за основателни и доводите на НАП за наличие на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64/16.03.2011 г. по в.т.д.№ 146/2010 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: