О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
гр. София, 02.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.д. № 2716/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба на З. Т. А., от [населено място] – лично и в качеството му на управител на „МС – България“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], и И. К. А., от [населено място], срещу определение № 155 от 16.07.2019 г. по т.д. № 1233/2019 г. на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане депозирана от настоящите частни жалбоподатели молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК на определение № 833 от 07.03.2019г. по ч.гр.д. № 499/2019 г. по описа на Апелативен съд – София и произовдството по делото е прекратено.
В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт с искане за отмяна на обжалваното определение и разглеждане по същество на подадената молба по чл. 303 ГПК. Изразява се становище, че възприетото от съдебния състав на ВКС, I т.о. разрешение води до крайно несправедлив реултат, противоречащ на принципите на правото и на правото на ЕС, като в тази насока са изложени подробни фактически съображения.
Ответникът по частната жалба – „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за нейната недопустимост, а по същество – за нейната неоснователност, считайки атакуваното определние на ВКС за правилно.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение, преграждащо образувано пред ВКС извънинстанционно производство. Поради това, частната жалба се преценява като процесуално допустима.
За да постанови атакувания процесуален съдебен акт, предходният състав на ВКС е констатирал, че депозираната молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК има за предмет влязло в сила определение, с което са потвърдени определение № 27596 от 29.11.2018 г. и определение № 405 от 07.01.2019 г., двете постановени по ч.гр.д. № 14784/2018 г. по описа на Софийски градски съд, като с първото от тях е прекратено производството по ч.гр.д. № 14784/2018 г. по описа на Софийски градски съд, а с второто са оставени без разглеждане молбите на З. и И. А. с вх. № 11147/27.12.2018 г. и вх. № 11212/28.12.2018 г. за допускане на обезпечение чрез спиране на образуваното срещу тях изпълнително дело. Приел е, че този съдебен акт няма характеристика на влязло в сила решение и не е от определенията, с които се прекратява производството по делото поради отказ от иска, поради което не подлежи на отмяна по реда на извънинстанционното произодство по чл. 303 и сл. ГПК. Съдебният състав се е позовал на задължителните за съдилищата постановки в т.6 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При постановяването му е съобразено, че извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК е приложимо към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици. Върху законодателно ограничения обхват на съдебните актове, по отношение на които е допустима отмяна по реда на Глава 24 ГПК, е акцентирано не само в Постановление на Пленума № 2/1977 г. на Върховния съд, но и в Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията на предходния съдебен състав, че определението на въззивния съд, с което са потвърдени определения на първата инстанция за прекратяване на производството и за оставяне без разглеждане на молби за допускане на обезпечение, не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, съответства напълно на задължителните указания в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които в предметния обхват на подлежащите на отмяна съдебни актове не попадат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. От възприетото в този акт на нормативно тълкуване произтича и правилността на извода на съдебния състав на I т.о., че влязлото в сила определение, не притежава характеристиката на преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство. По отношение на последните съдебни актове е преценен и отговорът, даден в Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 155 от 16.07.2019 г. по т.д. № 1233/2019 г. на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: