О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 713/29.12.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6196 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 2361/ 07.04.2014 г. по гр. д. № 11 772/ 2013 г, с което Софийски градски съд, като потвърждава решението от 17.05.2013 г. по гр. д. № 32 927/ 2012 г. на Софийски районен съд, отхвърля иска срещу Столична община, че Ж. С. Т. на основание чл. 79 ЗС е собственик на апартамента, индивидуализиран в решението.
Решението се обжалва от ищцата Ж. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за неотносимо или недостоверно – да изложи мотиви за това?
2. Добросъвестен ли е владелецът, когато владее вещта на основание прехвърлителна сделка, въпреки че в сделката е допусната грешка при описанието на имота?
Касаторът извежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при твърденията, че въззивното решение е в противоречия с цитирани решения по чл. 290 ГПК на ВКС и с т. ІІІ от ППлВС № 6/ 1974 г.
От ответника по касация Столична община не постъпва отговор.
Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Следователно касационната жалба е с допустим предмет. Подадена е от легитимирана страна – ищцата, на която единствено принадлежи интересът от обжалване. Редовна е и допустима, но въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол. Първият (процесуалноправен) въпрос, поставен от касатора, обуславя въззивното решение, но въззивният съд го решава в съответствие с константната практика на ВКС. Това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият (материалноправен) не го обуславя. Това изключва общото основание за допускане на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е счел за неоснователно оплакването на въззивника за неправилно приложение на чл. 70 ЗС. Изложил е мотиви, че твърденията в исковата молба за допусната грешка в предмета на договора за продажба на държавен имот по реда на НДИ от 23.12.1992 г. (описаният имот е реално съществуващ и различен от имота, за който се иска установяване на правото на собственост), които се и доказват от събраните писмени доказателства, оборват презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС изисква владението да е установено на правно основание, годно да направи владелеца собственик, а договорът с предмет различен имот не удовлетворява това изискване и извън предмета на делото остава проблематиката за евентуално допусната грешка като порок на сключената сделка по чл. 28 ЗЗД.
К. ищцата като недобросъвестен владелец на процесния апартамент, който е различен от купения и установявайки неговия статут на имот, общинска собственост (§ 7, т. 5 ПЗР на ЗМСА), а след влизане в сила на ЗОС – на имот, частна общинска собственост (чл. 2, ал. 2, т. 1, вр. чл. 3, ал. 3 ЗОС, в първоначална редакция), въззивният съд е обосновал приложението на чл. 86 ЗС. Според въведения способ – придобиване на собствеността върху апартамента по давностно владение, –съдът е установил действието на чл. 86 ЗС. В първоначално приложимата редакция до изменението с ДВ бр. 33/ 19.04.1996 г. чл. 86 ЗС забранява да се придобие имот, който е общинска собственост. След това изменение чл. 86 ЗС допуска да се придобие по давност имот, който е частна общинска собственост. С § 1 към ЗИД на ЗС (обн. ДВ бр. 46 от 06.06.2006 г) обаче, течението на давността за придобиване на тези имоти е спряно, считано от 31.05.2006 г. последователно, като след последното изменение спирането е до 31.12.2014 г. Така въззивният съд е извел неоснователността на положителния установителен иск.
Своите изводи въззивният съд е направил въз основа на всички събрани по делото доказателства (писмени) и след тяхната и на твърденията на страните съвкупна преценка. Той е нямал задължението до изложи нарочни мотиви при тяхното обсъждане, защото събраните доказателства и твърденията еднозначно установяват фактическите констатации. Следователно процесуалноправният въпрос обуславя въззивното решение, но въззивния съд го е решил в съответствие с константната практика, провеждана от ВКС в решенията по чл. 290 ГПК (не единствено в цитираните от касатора).
Настоящият състав намира, че според въведеното оригинерно придобивно основание и според статута на апартамента на общинска собственост (в периода от установяване на владението на 23.12.1992 г. до изменението на чл. 86 ЗС), респективно на частна общинска собственост (в периода след това изменение и до приключване на устните състезания), за въззивния съд е било достатъчно да отхвърли иска само при втората група мотиви. Способът на чл. 79 ЗС за ищцата е неосъществим, без значение на това, дали нейното владение следва да се квалифицира като добросъвестно или недобросъвестно. Разликата се проявява в краткия или дългия давностен срок, с изтичането на който законът допуска да се придобие един недвижим имот по давност (сравнителен анализ но ал. 1 и ал. 2 на чл. 79 ЗС). Тя е без значение пред вид действащите по отношение на конкретния апартамент императивни правни норми, чието действие въззивният съд е обосновал. Следователно материалноправният въпрос, въведен от касатора, не обуславя въззивното решение. Въззивният съд е следвало да изчерпи произнасянето по това оплакване в жалбата от въззивника (сега касатор), че решаването на конкретното дело не предполага установяването на точното съдържание на чл. 70, ал. 1 ЗС.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2361/ 07.04.2014 г. по гр. д. № 11 772/ 2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.