Определение №713 от 43455 по ч.пр. дело №2226/2226 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 713

София, 21.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2226/2017 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Ш. – синдик на „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], [населено място], срещу определение № 1686 от 22.05.2017 г. по ч.т.д. № 2229/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11-ти състав, с което след отмяна на определение № 81 от 17.02.2017 г. по т.д. № 58/2014 г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 1-ви състав, е разрешено на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ продължаване на производството по изпълнително дело № 20138590400204 по описа на ЧСИ С. С., с рег. № 859 на КЧСИ.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на въззивното определение. Твърди се, че отказът на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на изпълнителното производство не е преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалваемостта на това определение е предвидена в закона, поради което то не подлежи на инстанционен контрол. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен процесуалноправен въпрос – Подлежи ли на обжалване определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, с позоваване на съдебна практика.
Ответникът по жалбата – „Обединена българска банка“ АД, в отговора си твърди процесуална недопустимост на частната касационна жалба, евентуално – неоснователност на същата.

С определение № 551/06.10.2017 г. по ч.т.дело № 2226/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение настоящият съдебен състав е спрял на основание чл. 292 ГПК производството по делото до приключване на тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. Производството по посоченото тълкувателно дело е приключило с Тълкувателно решение № 1/03.12.2018 г., с което са отпаднали процесуалните пречки за разглеждане на спряното ч.т.дело № 2226/2017 г. и същото следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения.
Съставът на Софийски апелативен съд е приел, че обжалваното пред него определение по чл. 638, ал. 3 ТЗ е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като препятства възможността за възобновяване на спряното по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнително производство, поради което подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 3 ТЗ.
По релевантния за настоящото частно производство въпрос – дали определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ подлежи на обжалване, е постановено Тълкувателно решение № 1/03.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. В т. 6 от същото е прието, че това определение не подлежи на обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 274, ал. 1 ГПК. Независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не рефлектират върху производството по несъстоятелност, в което то е постановено. Определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не въздейства преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност и затова не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а от друга страна, в закона не е предвидена изричната му обжалваемост – не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да бъде извършена преценка за допустимостта на обжалвания в настоящото производство съдебен акт, с който макар и състав на Софийски апелативен съд да се е произнесъл в различен смисъл от приетия впоследствие с посоченото тълкувателно решение от 03.12.2018 г., е необходимо, насочената срещу него частна касационна жалба да е допустима. По съображенията, по които жалбоподателят счита, че апелативният съд не е следвало да разгледа и да се произнесе по същество на частната жалба срещу поставено по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ определение на съда по несъстоятелността, на същото основание не е допустима и настоящата частна касационна жалба. Така както частният касатор обосновава необжалваемостта на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ на съда по несъстоятелността, от същите аргументи произтича и необжалваемостта пред ВКС на произнасянето на въззивния съд по същество по искането за продължаване на действията по изпълнителното дело.
Предвид изложеното, съставът на ВКС счита, че след възобновяването на производството по делото, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
При този изход на делото разноски се следват на ответника по жалбата, но присъждането на такива не е претендирано. В хипотезата на чл. 77 ГПК, доколкото делото е образувано пред ВКС без внесена държавна такса, дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ВКС сумата 15 лв. – държавна такса, дължима за частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.дело № 2226/2017 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], [населено място], срещу определение № 1686 от 22.05.2017 г. по ч.т.д. № 2229/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11-ти състав.
ОСЪЖДА „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати по сметката на ВКС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за настоящото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването на съобщението, само в частта за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top