О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр. София, 05.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 852 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 271 от 04.03.2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1376/2008г., с което е отменено решение от 24.03.2008г. по гр.д. №7505/2006г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения иск за собственост до размер на 310/910 ид.ч. от имота и вместо това са осъдени Ц. Д. П. и М. Д. Д. да предадат на П. Г. Т. владението върху 310/910 ид.ч. от ПИ 1237 по плана на м. „М” с площ 910 кв.м., при граници: път, ПИ № 1* и ПИ № 1* решението е оставено в сила решението на Варненски районен съд за отхвърляне на иска на П. Г. Т. против Ц. Д. П. , М. Д. Д. и Т. Ц. Д. /заменена на основание чл. 120 ГПК/отм./ от първите двама/ за предаване владението върху останалите 600/910 кв.м. ид.ч. от ПИ № 1* по плана на м. „М”.
Ж. П. Г. Т. обжалва отхвърлителната част на решението относно 600/910 ид.ч. от имота. Намира решението в тази част за неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се позовава на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Поставя въпроса за приложимите критерии при преценката дали към 1.03.1991г. в имота е съществувала сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Сочи, че решението противоречи на трайно установената практика според която при тази преценка са приложими не само чл. 177 от Наредба № 5* и чл. 303 ППЗТСУ, а и други подзаконови актове вкл. чл. 303, ал.3 и чл. 108, ал.7 ППЗТСУ, чл. 155, 157 и 177 от Наредба №5, по-конкретно относно наличието на канализация и ВиК инсталация. На следващо място поставя въпроса за валидното предоставяне на право на ползване, а именно с кой административен акт се учредява правото на ползване и как трябва да е индивидуализиран имота и ползвателя; достатъчно ли е посочване на две имена на лицето. Позовава се на решения на ВКС.
Ответниците по жалбата Ц. П. и М. Д. в писмения си отговор развиват подробни съображения за липса на предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен от П. Г. Т., наследник на Г. Н. Д. , срещу ответниците Д иск за собственост относно имот с площ 910 кв.м., представляващ ПИ №1237 по КП на м.”Б”, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В хода на делото са починали ответниците и са заместени от наследниците си: Ц. Д. П. и М. Д. Д.. От фактическа страна е установено безспорно, че с решение на ПК- В. № 39 от 16.02.1993г. е признато и възстановено в стари реални граници правото на собственост на Г. Н. Д. върху нива от 20 дка в терен по §4, кв. Виница, м. Лафолу, съставляваща имот пл. № 7* по КП от 1956г., а по КП „Б” от 1990г. имотът включва множество имоти, между които и ПИ № 1* По плана на новообразуваните имоти, невлязъл в сила, 600 кв.м. са записани на ползвателя Д. Д. Д. , а останалите 313 кв.м. са обособени в нов имот и са записани на П. Г. Т.. В. на ответниците върху ПНИ № 1* е прието за безспорно по реда на чл. 109, ал.4 ГПК/отм./.
За да постанови решението си съдът е приел иска за допустим с оглед на това, че към момента на постановяване на решението на П. комисия за възстановяване на собствеността редакцията на ЗСПЗЗ не изисква влязъл в сила план на новообразуваните имоти, заповед по §4к ЗСПЗЗ, нито скица, а решението завършва реституционния процес. Наведените от ответниците възражения във връзка с материалноправните предпоставки за правото на собственост на наследодателя Д съдът е счел за неоснователни предвид събраните гласни доказателства за придобиване на имота по давност преди образуване на ТКЗС. Съдът е приел, че са осъществени предпоставките за придобиване на имота от ползвателя Д. Д. има валидно предоставено право на ползване по ПМС № 21/1963г. с протокол №8 от 19.05.1967г. и списък към него; заплатена е цената на земята; в имота е построена сграда през 1983 – 1984г. въз основа на разрешение за строеж, която е двуетажна, масивна, електрифицирана, но без ВиК вътре, с външна тоалетна и водопровод в мястото. Приетата експертиза е установила идентичност на предоставения за ползване имот, посочен като такъв в местн. „П”, „Г” и „М”, с процесния имот. С оглед на това съдът е приел, че ответниците са станали собственици на 600 кв.м. от ПИ 1237 и затова е отхвърлил иска за тази част.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
От изложението на касаторката, което всъщност прави разбор на приетото от въззивния съд при преценката на доказателствата по делото, могат да бъдат конкретизирани два въпроса от значение за изхода на спора, по които съдът се е произнесъл.
Първият правен въпрос е относно приложимите разпоредби и критерии за преценката дали към 01.03.1991г. в имота е съществувала сграда по смисъла на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се поддържа противоречие с практиката на ВКС по този въпрос. Твърди се, че следва да бъдат съобразени и не само чл. 177 Наредба № 5 за ПНТСУ и чл. 303 ППЗТСУ, но и чл. 303б, ал.3 и чл. 108, ал.7 ППЗТСУ, чл. чл. 155, 157 и 177 от Наредба № 5 с оглед на изискванията за водоснабдяване, канализация, наличие на кухня или кухненски бокс. Според цитираното Решение№ 359 от 23.03.2007г. по гр.д. № 171/2006г., ІV-б отд. на ВКС е прието, че при преценката на построената сграда се прилагат разпоредбите на подзаконовите нормативни актове – чл. 303, ал.3 и чл. 108, ал.7 ППЗТСУ, чл. 155, 157 от Наредба №5 за ПНТСУ, като конкретните данни по това дело са за дървена барака на бетонова основа, която съдът е счел, че не отговаря на посочените изисквания. Решение № 1* от 09.12.2008г. по гр.д. № 5314/2007г. на ВКС, ІІ г.о. също приема, че за определяне на понятието „сграда” следва да намерят приложение подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство – ППЗТСУ и Наредба № 5 /77г., както и обяснителната разпоредба на §1в ДР ППЗСПЗЗ. Решение № 350 от 29.06.2009г. по гр.д. № 2624/2008г. на ВКС, ІІ г.о. е постановено в производство по чл. 290 ГПК и постановява, че тълкуването на използваните в §1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ изрази „постоянно”, „сезонно”, „временно обитаване”, „незавършени строежи” следва да се извършва въз основа на действалото към 31.03.1991г. законодателство: ЗТСУ, ППЗСТУ, Наредба №5 ПНТСУ, като е необходимо сградата да е пригодена за обитаване – сезонно или постоянно; да има сервизно помещение /във или вън от сградата/ и свързване с общ или местен водоизточник и с обща канализационна мрежа или наличие на отделна септична яма. При така установената съдебна практика не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на тези разрешения. Съдът е извършил преценка на построената в имота сграда именно с оглед на посочената нормативна уредба и вземайки предвид конкретните характеристики на сградата – на два етажа, със складово помещение, електрифицирана, с външна тоалетна и водопровод в имота е счел, че са изпълнени визираните в нормативните актове изисквания за сградата. Следва да се посочи, че разрешаването на въпроса за вида и характера на сградата във всеки отделен случай е обусловено от спецификата на всяка отделна постройка и поради това не може да има съвпадение на разрешенията по различни дела.
На второ място жалбоподателката визира изводите на съда относно наличието на валидно предоставено право на ползване в полза на наследодателя на ответниците. Счита, че изводите на съда поставят въпросите: с кой административен акт е учредено правото на ползване и по какъв начин следва да бъдат индивидуализиран имота и ползвателя, по-конкретно достатъчно ли е посочването на последния с две имена. В тази насока се позовава на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК с оглед на Решение № 350 от 29.06.2009г. по гр.д. № 2624/2008г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него се приема, че при действието на Наредба № 6/1978г. правопораждащ факт за правото на ползване е списъкът на лицата, приет от специализирана комисия и утвърден от ИК на ОНС, а протоколът, обективиращ решението на ИК на ОНС е официален диспозитивен документ, удостоверяващ осъществяването на правопораждащите факти. Прието е също така, че удостоверението, което се издава въз основа на решението на ИК, може да конкретизира границите на предоставения имот, но не и да подменя волята на разпореждащия орган. Не е налице несъответствие на обжалваното решение с тези разрешения. На първо място в настоящия случай имотът е предоставен за ползване по силата на ПМС № 21/1963г., т.е. на друг нормативен акт. Наследодателят Д. Д. Д. е вписан под № 132 в списъка към протокол № 8 от 19.05.1967г. и въз основа на протокола е издадено удостоверение, в което са посочени граници на имота. Особеността на случая е в разминаването на имената на местностите в списъка и в удостоверението, което е изяснено от заключението на приетата тричленна техническа експертиза и съдът е мотивирал защо го приема, както и в индивидуализирането на лицето – ползвател, което в списъка е посочено с две имена, но идентичността е установена посредством други данни – адрес и месторабота. А и тези въпроси имот отношение към правилността на решението /основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК/, но не и към предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
На последно място жалбоподателката се позовава формално на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, при условие, че съдът приеме че по формулираните въпроси няма съдебна практика. Според посочената разпоредба правният въпрос, решен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Както се установи по-горе съдебна практика по въпросите има; нормите не се нуждаят от тълкуване и следователно не е налице необходимост от произнасяне на ВКС по визираните въпроси.
Предвид изложеното не се установява основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 271 от 04.03.2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1376/2008г. по касационната жалба на П. Г. Т. от гр. В..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.