О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 21.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 3023/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Интер Престиж” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу разпореждане от 12.10.2018 г. по в.т.д. № 6521/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е върната, като просрочена, касационна жалба с вх. № 16992/04.10.2018 г., депозирана с експресна поща на 03.10.2018 г.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане, с позоваване на чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2, изр.1 ГПК. Частният жалбоподател счита, че разпореждането е следвало да бъде постановено от тричленен съдебен състав. Твърди, че при подаване на касационната жалба на 03.10.2018 г. е спазен предвиденият в ГПК преклузивен срок за касационно обжалване на въззивното решение, тъй като последният е спрял да тече за периода от 15.07.2018 г. до 01.09.2018 г., съгл. действащата към този момент разпоредба на чл.61, ал.2 ГПК, а 01.09.2018 г. е неприсъствен ден.
Ответникът по частната жалба – „Зърнени храни – В.Търново” ЕООД, ЕИК[ЕИК], е изразил становище за неправилност на разпореждането.
В подаден от „Банка ДСК” ЕАД писмен отговор е застъпено становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативен съд за връщане на касационна жалба. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
При постановяване на атакуваното разпореждане съдията- докладчик по т.д. № 6521/2017 г. на Апелативен съд – София правилно е констатирал, че към момента на подаване на касационна жалба с вх. № 16992, осъществено чрез пощенски оператор на 03.10.2018 г., предвиденият едномесечен срок за обжалване на въззивното решение е изтекъл. Констатирано е, че към момента на връчване на съобщението, заедно с препис от постановеното въззивно решение – на 25.07.2018 г., е действала разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК, поради което срокът за касационно обжалване е започнал да тече на 01.09.2018 г. и е изтекъл преди депозиране на касационната жалба /при неточно отразяване в мотивите към разпореждането на датата на изтичане на срока по чл. 283 ГПК – 01.09., вместо 01.10.2018 г./. С оглед на тези данни и на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК е постановено връщане на касационната жалба на дружеството – подател /сега частен жалбоподател/.
Разпореждането е валидно, допустимо и правилно.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на дружеството – частен жалбоподател за постановяване на разпореждането в ненадлежен състав, тъй като съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпорежданията, с които въззивният съд връща касационна жалба на някое от основанията по чл.286, ал.1 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично.
При постановяване на атакуваното разпореждане съдията-докладчик от САС правилно е отчел, че с оглед действащата към момента на връчване на съобщението, заедно с препис от решението, разпоредба на чл.61, ал.2 ГПК /сега отм. – ДВ бр.65/2018 г./, началната дата, от която се брои едномесечния срок за касационно обжалване е 01.09.2018 г. Съобразно тази дата на началото на срока по чл.283 ГПК, законосъобразен се явява изводът за просрочие на депозираната на 03.10.2018 г. касационна жалба от „Интер Престиж” ЕООД, която правилно е върната на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК.
Доводите в частната жалба, основани на разпоредбата на чл.60, ал.6 ГПК, са неоснователни, тъй като тя е приложима само по отношение на последния ден от срока – когато той е неприсъствен, а не и относно началото на срока.
При този изход на делото частният жалбоподател следва да заплати на „Банка ДСК” ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.10.2018 г. по в.т.д. № 6521/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ОСЪЖДА „Интер Престиж” ЕООД да заплати на „Банка ДСК” ЕАД разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: