О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
Гр. София, 13.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 13.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 718/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ИЗИ ШОП ЕАД [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 2651 от 14.11.2018 г. по в. т. д. № 2681/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4903 от 06.07.2015 г., както и решенията по чл.247 ГПК от 18.12.2015 г. и от 22.02.2017 г., постановени по гр. д. № 12830/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-13 с-в, за отхвърляне на предявения от касатора против С. Р. Н. иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД за заплащане на сумата от 346 886.46 евро по договор за цесия от 21.03.2011 г., с който е прехвърлено вземане по договор за банков кредит № 589/30.10.2007 г. и анекси към него.
В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Описан е спорът от фактическа и правна страна така, както касаторът смята, че следва да бъде разрешен от въззивния съд. Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за разглеждане от първата инстанция, с оглед конституиране на трето лице, на основание чл.226 ал.2 ГПК, евентуално – за уважаване на предявения иск, с присъждане на разноските по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради очевидна неправилност при прилагане на нормата на чл.99 ал.4 ЗЗД /от кой момент цедентът губи качеството си на кредитор/, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила /съдът не се е произнесъл по молба на третото лице ДЖЕЙ БИ ЕМ ДИ КОНСУЛТ ЕООД /цесионер/ за конституирането му в процеса/. Евентуално се релевира наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ Как следва да се тълкува и прилага правилото на чл.99 ал.4 ЗЗД – кредитор на длъжника до получаване на уведомлението за цесия е цедентът и следователно той може да иска изпълнение от длъжника както извънсъдебно, така и съдебно; или след като вземането е цедирано, независимо от факта, че уведомлението за цесията не е получено от длъжника, кредитор на длъжника по силата на договора за цесия е цесионерът и следователно той може да иска изпълнение от длъжника, както извънсъдебно, така и съдебно?; 2/ Как следва да постъпи въззивния съд, ако констатира, че пред първата инстанция е подадена молба за встъпване по делото от трето лице, по която първоинстанционният съд не се е произнесъл, и това е посочено във въззивната жалба като процесуално нарушение?; 3/ Ако цедентът е предявил иск за реално изпълнение срещу длъжника, преди последният да е получил съобщението за цесията, и този факт /уведомяването за цесията/ настъпи в хода на делото, /1/ следва ли цесионерът да бъде конституиран като страна по делото на основание чл.226 ал.2 ГПК, ако е поискал това с молба до съда; и /2/ следва ли това обстоятелство /прехвърлянето/ да бъде взето предвид от съда по реда на чл.235 ал.3 ГПК?.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор за липса на основания за допускане на решението до касационно обжалване, по подробно развити съображения, като моли искането в този смисъл да не се уважава. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че ищецът – настоящ касатор няма материалноправна легитимация да претендира плащане от ответника.
От фактическа страна във въззивното решение е установено, че по силата на договор за банков кредит № 589/30.10.2007 г. ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД е предоставила като инвестиционен кредит на ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ ВЕСЕЛИЕ АД сумата от 2 000 000 евро, с краен срок за издължаване 25.09.2010 г. С анекс № 3/15.07.2009 г. като съдлъжници са встъпили БЪЛГЕРИАН ВИП ТУРС ООД и С. Р. Н.. С анекс № 4/04.08.2010 г. е уговорен нов краен срок за издължаване – 25.07.2012 г. за погасяване на остатъка от кредита в размер на 385 000 евро. С договор за цесия от 21.03.2011 г. банката е прехвърлила вземането си спрямо длъжниците на ИЗИ ШОП ЕАД в размер на 351 888.46 евро, като длъжникът С. Н. е бил уведомен за прехвърлянето от цедента на 23.03.2011 г. На 18.04.2013 г. ищецът е цедирал вземането си по договора за цесия от 21.03.2011 г. на ДЖЕЙ БИ ЕМ ДИ КОНСУЛТ ЕООД, а с протокол от 20.09.2013 г. страните по този договор са констатирали, че С. Н. не е уведомен надлежно за цесията и са се договорили до уведомяването на последния, делата срещу него да се водят от името и за сметка на цедента ИЗИ ШОП ЕАД.
От правна страна съдът е посочил, че със сключването на договора за цесия /с постигането на съгласие/ вземането преминава от цедента /досегашния носител/ върху цесионера /неговия приобретател/, доколкото договорът е консенсуален. Именно към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена – чл.99 ал.4 ЗЗД. За да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена от цедента – чл.99 ал.3 ЗЗД. Съобщаването обаче не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, който поражда действие между страните по него от посочения по-горе момент, респективно от този момент предишният кредитор се лишава от облигацията си спрямо длъжника. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с цел обвързване на длъжника при предприето от него изпълнение. Произвеждането на действие спрямо длъжника по см. на 99 ал.4 ЗЗД означава само, че до момента на съобщаването за прехвърлянето той може валидно да престира на предишния кредитор и да се освободи от задължението. След като е прехвърлил вземането си, ищецът не е носител на облигационното право и исковата му молба следва да бъде отхвърлена.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
Липсва твърдяната от касатора очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, обоснована със сочените нарушения на материалния и процесуалния закон. Същите представляват единствено основания по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението. Съгласно трайната практика на ВКС, ТК, квалифицираната форма на неправилност като основание за достъп до касация е налице, само когато законът е приложен в неговия обратен смисъл, приложена е несъществуваща /отменена или изменена/ правна норма или са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, като горното следва да се установява единствено от съдържанието на обжалвания акт. В конкретния случай материално-правните изводи на съда съответстват на практиката на ВКС /в мотивите на въззивния съд е пресъздадено разрешението, дадено по тълкуване и прилагане на чл.99 ЗЗД с решение № 40/13.05.2010 г. по т.д.№ 566/2009 г., I т.о., което не е загубило своята актуалност/, а релевираните процесуални нарушения нямат израз в обжалваното решение, поради което не могат да се окачествят като очевидни.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на исканото обжалване.
По първия правен въпрос, както вече се посочи, въззивното решение е постановено в съгласие с трайноустановената практика на ВКС, а касаторът не е навел обстоятелства, които след преценка да могат да обусловят нейното изоставяне и формиране на различни изводи по тълкуване и прилагане на закона.
Вторият въпрос не може да се квалифицира като правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, доколкото касае изцяло правилността на въззивното решение при твърдения, че липсва произнасяне по едно от въведените с жалбата процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. Независимо от това във връзка с поставения въпрос следва да се отбележи, че касаторът не може да релевира и защитава пред съда чужди права /на третото неучастващо в делото лице/, доколкото самият той не е правил искане за конституиране на трето лице в процеса, което да не е било уважено. Не отговарят на фактите по делото и оплакванията, че първата инстанция не се е произнесла по искането на третото лице, напротив, същото е било оставено без уважение.
Последният въпрос отново не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, т.к. не представлява въпрос, по който съдът се е произнесъл. Искът е отхвърлен поради липса на активна легитимация на цедента. Не се касае за прехвърляне на спорното право по време на процеса. Съобщаването на цесията в хода на производството би имало значение като факт по чл.235 ал.3 ГПК, ако искът бе предявен от цесионера, в този смисъл – решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и направеното от страна на ответника по касация искане, в негова полза следва да се присъдят сторените за защитата му съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 11 000 лв. /уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2651 от 14.11.2018 г. по в.гр.д. № 2681/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ИЗИ ШОП ЕАД с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Р. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 11 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: