О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.714
гр.София, 05.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 321/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
„Л”КД, с. Р., общ. Марица, обл. Пловдив е подал касационна жалба вх. № 2* от 28.12.2009 год. срещу въззивното решение № 1* от 17.11.2009 год. по в.гр.дело № 2551/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, седми граждански състав, с което е отменено изцяло решение № 1* от 19.06.2009 год. по гр.дело № 1934/2008 год. на Пловдивския районен съд, 10-ти състав и са отхвърлени предявените против З. кооперация „Г”, с. Б., общ. Марица, обл. Пловдив искове за предаване владението като собственик на две масивни сгради, всяка една от тях с площ от по 360 кв.м., построени в дворно място, представляващо УПИ * от кв.65, отреден за стопански дейности по плана на с. Б., при граници на имота: от запад-УПИ *стопанска дейност и УПИ *склад за дърно, от североизток-улица и от югПИ V-651-ООД.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне по процесуалноправен въпрос-приложението на чл.154, ал.1 ГПК и по материалноправен въпрос-приложението на чл.92 ЗС, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация З. кооперация „Г”, с. Б., обл. Пловдив е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че няма доказателства двете процесни сгради да са съществували към момента на национализирането на предприятие „С”ООД въз основа на ЗНЧИМП от 1947 год., а напротив-налице били данни двата склада да са построени от ТКЗєÔ около 1967-68 год. Предвид на това, съдът е достигнал до извод, че не е настъпил реституционния ефект по чл.2, ал.1 и ал.3 ЗВСОНИ, съответно праводателите на ищцовото дружество/сега касатор/ не са притежавали правото на собственост и договорът за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 1* т.ІІ, рег. № 1* нот.дело № 363 от 20.04.2007 год. не е породил вещноправно действие по отношение на спорните постройки.
Касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на процесуалноправните и материалноправни въпроси, дадено с обжалваното въззивно решение.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения на съдилища от страната, в т.ч. и на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да се разрешават противоречиво процесуалноправни или материалноправни въпроси по дела, в които са разгледани аналогични казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда оплакванията за съществено нарушение на чл.154, ал.1 ГПК и за противоречие на въззивното решение с чл.92 ЗС, съставляващи твърдения за пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По основателността на тези оплаквания обаче Върховният касационен съд може да се произнесе по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Приложението на общото правило за разпределение на тежестта на доказване между страните по делото /чл.154, ал.1 ГПК/ в случая действително е от значение за изхода на спора за собственост, но така формулираният с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос засяга само производството по конкретната касационна жалба и допускането на касационно обжалване с нищо не би допринесло за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Процесуалният закон изисква разглеждането на формулирания с изложението процесуалноправен или материалноправен въпрос да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й; да доведе до усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба. Същото се отнася и до приложението на разпоредбата на чл.92 ЗС, като касаторът не се позовава на непълноти или неясноти на тази материалноправна норма и разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК би се оказало безполезно, защото не би подпомогнало многобройната съдебна практика, касаеща приращението, с оглед преодоляване на възприети с нея неправилни правни разрешения по прилагане на нормативната уредба.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника по касация за настоящото производство в размер на 430/четиристотин и тридесет/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 17.11.2009 год. по в.гр. дело № 2551/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, седми граждански състав, по жалба вх. № 2* от 28.12.2009 год. на „Л”КД, с. Р., общ. Марица, обл. Пловдив.
Осъжда „Л”КД, с. Р., общ. Марица, обл. Пловдив да заплати на З. кооперация „Г”, с. Б., обл. Пловдив сумата 430/четиристотин и тридесет/лева разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!