О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София 30.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 709 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „Катекс” А. гр. К.,чрез процесуалния представител – адвокат З против решение № 431 от 19.01.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Старозагорски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 370 от 11.08.2008г. по гр.д. № 512/2007г.на Районен съд Казанлък.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава общо на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК- без да сочи някое от трите конкретно изброените основания. От обстоятелството,че към изложението е приложено решение № 1132/ 1992г.по гр.д. № 1336/91г.на ІV г.о. на ВС- настоящият съдебен състав приема, че според касатора е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Липсва изрично формулиран процесуално правен или материално правен въпрос,като са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт. От последните може да се направи извод,че поставеният въпрос е относно това-дали отговорността по чл.200 от КТ може да се обосновава с наличие на косвена връзка между влошеното здравословно състояние на лицето и професионалното заболяване.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е осъден на основание чл.200 от КТ „Катекс” А. гр. К. да заплати на Л. И. А. сумата от 7 500лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното й състояние вследствие ехсцес на професионалното заболяване,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 20.02.2007г. до окончателното й изплащане,като е отхвърлен иска в частта до претендирания размер от 10 000лв.като неоснователен. За да постанови решението си -въззивният съд е приел,че след присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от професионалното заболяване по експертно решение на ТЕЛК № 1* от 26.09.2003г.е налице влошаване на здравословното състояние,което независимо,че е причинено вследствие на провеждано лечение с кортикостероидни медикаменти, е в причинна връзка със професионалното заболяване и подлежи на обезщетяване.
В тази връзка поставения от касатора въпрос за това дали отговорността по чл.200 от КТ може да се обосновава с наличие на косвена връзка между влошеното здравословно състояние на лицето и професионалното заболяване, е от значение за решаване но делото,но не е решен в противоречие с практика на ВКС,както счита касатора. Приложеното от него решение № № 1132/ 1992г.по гр.д. № 1336/91г.на ІV г.о. на ВС е несъотносимо към конкретния казус,тъй като то разглежда хипотеза,при която лицето е имало хронично заболяване,за влошаването на което е допринесло заболяване, причинено от трудова злополука. Настоящият случай е друг. При него здраво лице е получило професионално заболяване-„Бронхиална асма,Алергична ринопатия”, като с годините вследствие на това заболяване- здравословното състояние на лицето се е влошило,а понастоящем то е с”увредено общо състояние”. Вещите лице от приетата поделото тройна експертиза дават заключение,че е налице косвена връзка между влошеното здравословно състояние на лицето и полученото професионално заболяване, тъй като се касае за тежък случай на бронхиална асма,при който пристъпите са много чести и ищцата е кортизоновозависима. При нея освен поддържащо лечение с кортикостероидни препарати,се налага и често приложение на кортикостероидни медикаменти за овладяване на пристъпите. Последните притежават задължителни и неизбежни действия и усложнени,от които по-важни са:1. Активиране на язвената болест,2. Склонност към инфекции,3. Остеопороза,4. Артериална хипертония,5. Съдови увреждания,6. Психични и нервни смущения,7. Повишаване нивото на кръвната захар до стероиден диабет,8. Катаракта и глаукома,9. Повишаване на нивото на липидите,които от своя страна допринасят до ранно развитие на атеросклеротични изменения в кръвоносните съдове.
При тези данни е ясно,че увреденото общо състояние на ищцата е във връзка с професионалното й заболяване. Законодателят не конкретизира каква трябва да е връзката- пряка или косвена. На обезвреда от страна на работодателя подлежат всички причинно свързани с болестта последици. Съгласно чл.56 ал.3 от КСО –към професионалната болест са причислени и усложненията,както по-късните последици, които могат да настъпят след първоначалното й установяване. В този смисъл практиката, включително и съдебната- преди приемането на КСО е единна и непротиворечива.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване. Наведените доводи за неправилност на постановения акт –съдът не обсъжда,защото произнасянето по тях законодателят е поставил в зависимост от наличието или не на основание за допустимост,а в случая –такова не е налице.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 431 от 19.01.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.