О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр.София, 04.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 35/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. К. К. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 9657 от 17.11.2010 год. срещу въззивното решение № V-114 от 19.10.2010 год. по в.гр.дело № 1105/2010 год. на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение № 99 от 10.04.2010 год. по гр.дело № 4218/2008 год. на Бургаския районен съд, в частта с която са отхвърлени исковете на касатора срещу Р. Н. К. за предаване владението на 150/548 идеални части от правото на собственост върху УПИ * в кв.* по плана на [населено място],[жк], при граници и съседи: изток УПИ *, запад- [улица], север-УПИ * и юг- [улица]и за премахване на обитаваната от ответницата незаконна постройка с площ 30 кв.м., представляваща едноетажна сграда, състояща се от три стаи и сервизни помещения, изградена в централната част на имота.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/неправилен извод,че сградата представлява търпим строеж и че ищецът-касатор е знаел за съществуването й и за нейния режим към момента на придобиване на дворното място; б/неправилен извод, че касаторът е твърдял,че удостоверението за търпим строеж касае друга постройка, която се е намирала в дворното място и по-късно съборена; в/необсъждане задълбочено и безпристрастно заключенията на основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза; г/ не е обсъдено задълбочено удостоверение № 10.01.1959/10.09.2008 год. за търпим строеж. Касаторът се позовава на определение № 1010 от 09.11.2009 год. по гр.дело № 841/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 371 от 08.09.2009 год. по гр.дело № 1677/2008 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 240 от 17.03.2009 год. по гр.дело № 111 от 2008 год., І г.о. и решение № 401 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 2770/2008 год., ІІ г.о., на които според него противоречи обжалваното решение.
Ответницата по касация Р. Н. К. от [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че процесната постройка представлява жилище и е имала характер на семейно жилище, като правото на собственост върху нея е било придобито от ответницата и бившия й съпруг-праводател на ищеца/касатор/, през време на брака им, на основание давностно владение. Прието е, че със съдебното решение за прекратяване на брака към м.юни 2006 год. съпрузите уредили имуществените си отношения, като в дял на ответницата било поставено семейното жилище и като краен ефект било постигнато отделяне на собствеността върху сградата от тази на дворното място по смисъла на чл.63, ал.2 ЗС-ответницата станала собственик на постройката, а бившият й съпруг останал собственик на дворното място. Според въззивния съд, владението, което ответницата установила, съставлявало продължение на установеното от двамата съпрузи владение върху постройката и е довело до придобиване на собствеността и на това основание за периода от 1995 год., когато започнал строежа на новите помещения до 2006 год., когато е прекратен брака. Окръжният съд е приел по-нататък, че не може да се направи категоричен извод,че процесната постройка не е в режим на търпимост и че издаденото от [община] удостоверение касае друга сграда в дворното място. Прието е,че становището на вещото лице в тази насока е по-скоро предположение отколкото извод, но предположение можело да се направи и в насока, че удостоверението касае процесната сграда. От експертизата и показанията на свидетелите Т. и С. съдът е приел за установено, че част от основите на съществуващата по плана от 1969 год. жилищна сграда са послужили като основи и на новоизградената постройка. Прието е, че продължилото строителство, представляващо пристрояване и на нови помещения към вече изграденото, е довело до присъединяване на нови пристройки към главната, респ. пристроеното е придобито от собствениците на главната вещ според последиците от присъединяването съгласно чл.97 ЗС. Предвид на това, въззивният съд е достигнал до заключението, че независимо от това каква е площта на процесната сграда, същата има един статут-сграда-жилище в режим на търпимост, придобито на основание давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност и делба на прекратена съпружеска имуществена общност и че ответницата е неин собственик и упражнява владение в това си качество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/от./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение.
С касационната жалба, както и с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според него да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представените решения. Твърденията в изложението, че с решението са направени неправилни изводи: относно статута на процесната постройка като търпим строеж; относно знанието на касатора за съществуването и режима на собственост на сградата към датата на придобиване на дворното място; относно изявленията на жалбоподателя по повод удостоверението за търпим строеж, както и че не са обсъдени задълбочено и безпристрастно основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза и удостоверение № 10.01.1959/10.09.2008 год. за търпим строеж, съставляват оплаквания срещу правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По основателността на тези оплаквания, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На следващо място, жалбоподателят не сочи в какво конкретно се изразява противоречието на обжалваното въззивно решение с представените с изложението решения на Върховния касационен съд. Предмет на решение № 371 от 08.09.2009 год. по гр.дело № 1677/2008 год. на ІІ г.о. е уважена негаторна претенция за премахване на паянтова сграда, построена без строителни книжа и непосредствено на имотната граница, която постройка не е отговаряла на действащите правила и нормативи за строителство съгласно Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство/отм./. В случая, приликата с решение № 371 от 08.09.2009 год. по гр.дело № 1677/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. се състои само в това, че и за изграждането на процесната сграда и пристройките не са налице строителни книжа. В процесния казус обаче се касае за строителство, извършено от собствениците на земята, като липсата на строителни книжа според въззивния съд се отразява на законността на изграденото, но не и на възможността за придобиването му. Неотносимо е и решение № 401 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 2770/2008 год. на ВКС, ІІ г.о., което напомня, че нарушаване правото на собственост на съседа е както осъщественото на самата регулационна линия строителство, така и когато одобреният архитектурен проект или строително разрешение противоречат на строителните правила и норми. В случая, търпимостта на процесната сграда, според окръжния съд се установява не само с удостоверението по § 16 от ПЗР на ЗУТ, но и от приложените строителни книжа, свидетелските показания и заключенията на техническите експертизи. На последно място, определение № 1010 от 09.11.2009 год. по гр.дело № 841/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. не може да се преценява в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е постановено в производство по чл.288 ГПК, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено неща, а се извършва селектиране на касационните жалби съобразно установени в процесуалния закон критерии.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-114 от 19.10.2010 год. по в.гр.дело № 1105/2010 год. на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав по жалба вх.№ 9657 от 17.11.2010 год. на С. К. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: