7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр. София 08.10.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2112 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Стобан строй“ ООД, гр.София, чрез адв. Н. Г. срещу решение № 476/20.12.2018 г. по в.гр.дело № 345/2018 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 146/.11.04.2018 г. по гр.дело № 877/2016 г. на Смолянския районен съд и е прекратено производството по в.гр.дело № 345/2018 г. на Смолянския окръжен съд в частта по въззивната жалба на „Стобан строй“ООД, гр.София против същото решение № 146/11.04.2018 г. по гр.дело № 877/2016 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са отхвърлени частичните искове на „Кар партс 2000“ ЕООД гр.София за осъждане на П. и Г. В. да заплатят на последното дружество на основание чл.45 ЗЗД 10 000 лева обезщетение за вреди от неосъществена експлоатация в периода 01.01.2017 г. – 30.04.2017 г. на сгради с идентификатори 69345.101.30.1 и 69345.101.30.2, поради недопустимост от липса на правен интерес на тази въззивна жалба в посочената част.
Жалбоподателят, поддържа, че обжалваното решение е нищожно, тъй като има пълна неразбираемост на волята на съда за кои фирми се отнася същото, съответно сочи, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД се отхвърли като неоснователен и се уважат предявените насрещни искове като частични от „Кар партс 2000“ ЕООД срещу П. и Г. П..
В изложението са формулирани въпросите:1. Първият въпрос съдът уточни съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – необходимо ли е да бъде цифрово изписан поредния номер на съответната разпоредба от ГПК или искането за допускане на доказателства, които първата инстанция не е допуснала е достатъчно, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. При разваляне на договор за покупко-продажба вреди настъпват ли и за продавача, 3. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – кога следва да се произнесе въззивният съд по жалбата относно правния интерес на жалбоподателя да обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен насрещния иск – с доклада по делото или с решението. Въпросите според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Г. В. П. и П. В. П., чрез адв. Д. П. в писмен отговор са изразили становище в писмен отговор за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Срещу посоченото въззивно решение на Смолянския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника „Кар партс 2000“ ЕООД гр. София, чрез адв. С. П.. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, съответно да се уважат предявените насрещни искове, като частични от жалбоподателя.
В изложението са поставени въпросите: 1. Може ли да се приеме, че е налице знание за увреждане на кредитор, след като длъжникът е определил начина по който кредиторите ще бъдат удовлетворени, предоставяйки им възможността да получат сумата от продажбата на свой имот, 2. Ако съдът беше отхвърлил иска на ищците по чл.135 ЗЗД това дава ли основание да се приеме, че поведението на ищците е вредоносно и противоправно, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС.Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Г. В. П. и П. В. П., чрез адв. Д. П. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е преценил за правилно първоинстанционното решение и е приел, че същото следва да се потвърди, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд.
Приел е за обоснован изводът на Смолянския районен съд, че длъжникът е знаел, че с оспорената сделка уврежда кредиторите П.. Приел е също, че с решението от 06.06.2012 г. по гр.дело № 50092/2009 г. на Софийски районен съд, което се изпълнява по изп.дело № 413/2014 г. на действащия в района на СГС ЧСИ Г. Д. „Стобан строй“ ООД е осъдено да заплати на всеки един от ищците осн.чл.59, ал.1 ЗЗД по 7 266,50 лв. обезщетение за ползване без основание на техните идеални части от имот с пл.№ *** в [населено място], м.В.-Р.-Т., район П.. Посочил, че ответниците по делото, сред които и „Стобан строй“, следва да платят на В. още 401,88 лв. съдебни разноски, 1 700 лв. адвокатски хонорар и 1 461,64 лв. такси, съгласно поканата за доброволно изпълнение. Прието е, че за да се погаси задължението на „Стобан строй“ ООД спрямо ищците В., те трябва да получат над 18 000 лв. Прието е също, че в резултат на публична продан, проведена от 23.02.2017 г. до 23.03.2017 г., по същото изп.дело на източната половина от същия имот пл.№ *** в П., западната половина от който е призната за собствена на ищците П. с посоченото решение на Софийски районен съд, е постъпила на 28.03.2017 г. от купувача „Калиман Инвест “ ООД сумата от 46 108,60 лв.
Съдът е приел, че преди това по молба от 16.09.2016 г., „Централна кооперативна банка“ АД гр. София е присъединена на 17.09.2016 г. като взискател по посоченото изпълнително дело на ЧСИ Д., за събиране и от длъжника „“Стобан строй“ ООД на сумата от общо 572 258,71 лв. остатък, съгласно удостоверение от ЧСИ с рег.№ *** М. Ц., действаща в района на СГС, по изп.дело № 315/2015 г.
Приел е също, че според протокол за разпределение от 20.09.2017 г. по изп.дело № 413/2014 г. на ЧСИ Д., от получените от проданта 46 108,60 лв., П. и Г. П. получили получили само 3 281,68 лв., тъй като остатъкът от сумата е разпределен между ЦКБ / 30 436,49 лв./, Столичната община, както и за такси и разноски на самия ЧСИ и за ДДС. Посочил е, че спрямо П. остава непогасен размер на дълга от над 14 000 лв. Направил е извод, че поради това осъществяването на публичната продан не е гаранция, че П. ще си получат остатъка от дължимото, както е поддържано във въззивната жалба на „Кар партс 2000“ ЕООД.
Прието е за установено по делото наличието на множество кредитори на „Стобан строй“ ООД, един от които е ЦКБ, за чието вземане според съда може да се заключи от събраните доказателства, че е не по-малко от 400 00 лв. Прието е също, че са образувани спрямо „Стобан строй“ ООД поне две изп.дела – № 413/2014 г. на ЧСИ Д. и № 314/2015 г. на ЧСИ М. Ц..
Съдът е приел, че управителят и съдружник в „Стобан строй“ ООД В. С. И. е баща на едноличния собственик на капитала и управител на „Кар партс 2000“ ЕООД. Приел е също, че данъчната оценка на продадения с атакуваната сделка поземлен имот в [населено място] е 19 956 лв., т.е., 1/2 част от нея е 9 978 лв. Посочил е, че отделно са продадени и по 1/2 ид.част от двете сгради в него-хотели в груб строеж, като общо за трите имота цената по договора, която е платена е 7 000 лв. Посочил е също, че са продадени имоти на длъжника на много ниска цена, даже под размера на данъчната оценка, на ЕООД, собственост на сина на В. И., като последният според съда е напълно наясно, че срещу него и дружеството му „Стобан строй“ се водят посочените изп.дела за значителни суми. Прието е, че преценката в съвкупност на тези обстоятелства е довела до обоснования и правилен извод, че целта на атакуваната продажба е да бъдат увредени кредиторите П.. Според съда ако длъжникът „Стобан строй“ООД е бил добросъвестен и способен да погаси с останалите си активи дълга си към П., не би се стигнало до продължаването на изп.дело на ЧСИ Д., тъй като „Стобан строй“ ООД би платило или в срока за доброволно изпълнение или по-късно, но без да е необходимо да се осъществяват действия на принудително изпълнение от съдебния изпълнител.
Прието е, че „Стобан строй“ ООД е изложил оплаквания в жалбата относно обстоятелството, че съдът субективно и тенденциозно отхвърлил като правно ирелевантни представените писмени доказателства, удостоверяващи имуществото на длъжника, обезпечаващо задълженията му към всички кредитори, в което влизат над 20 имота, всички собственост на В. И., и на стойност, многократно надвишаваща дължимата сума. Посочил е, че във въззивната жалба няма отправено до въззивния съд искане да се приемат като доказателства, напр. на осн.чл.266, ал.3 ГПК, представените на съдебното заседание от 30.11.2017 г. договор за банков кредит от 10.07.2007 г., съобщение до „Стобан строй“ ООД от 21.06.2016 г. и до В. И. от същата дата от ЧСИ Ц., които Смолянския районен съд не е приел като доказателства. Прието е също, че след като не са приобщени към доказателствения материал по делото, на тях не може да се основават мотивите на решението, както правилно според въззивния съд е процедирал районния съд. С оглед на посоченото е формиран извод, че основаният на тези документи довод в жалбата как с присъединяването на ЦКБ не е застрашено събирането на сумата от ищците по основния иск П. е неподкрепен с доказателства.
Според въззивния съд е несъстоятелно да се квалифицират като нормални търговски отношения между дружества такива сделки, с които търговецът продава активи на значителна стойност срещу съвсем ниска цена, при положение, че сам има големи парични задължения към други лица. Приел е, че съдът е компетентен да изследва мотивите на атакуваната сделка, след като законът му възлага да направи адекватна преценка на всички релевантни за Павловския иск обстоятелства – едно от тях е дали причината търговец да се лиши от скъпо имущество срещу изключително ниска цена е друга търсена от продавача облага, а именно-запазване в семейството на имотите, като същевременно те станат недостъпни за принудително изпълнение в полза на негови кредитори-ищци по иска по чл.135 ЗЗД.
Прието е, че законът не забранява на търговеца да осъществява сделки по отчуждаване на свое имущество. Посочил е, че когато целта на такова отчуждаване е увреждане на кредитори, а не развиване на нормални търговски отношения, законът чрез Павловия иск пази интересите на този кредитор от недобросъвестния длъжник.
Преценени са за неоснователни и оплакванията срещу решението в частта, с която са отхвърлени насрещните частични искове на „Кар партс 2000“ ЕООД против П. и Г. П. за заплащане от последните на обезщетение от 10 000 лв. за претърпени вреди и пропуснати ползи, явяващи се резултат от предявените от Попови искове по чл.135 ЗЗД.
Прието е, че ищците по първоначалните искове П. упражняват добросъвестно, без злоупотреба, правото си да върнат в патримониума на техния длъжник значително имущество, от което да се удовлетворят. Прието е, че това тяхно поведение не е доказано да е вредоносно. Според съда такова би било поведението на продавача „Стобан строй“ ООД – това дружество е напълно наясно, че е длъжник по поне две изпълнителни дела, за големи парични суми, и вместо доброволно със свое имущество да удовлетвори поне някои от своите кредитори изцяло или частично всички тях, се лишава нарочно от свои имоти именно с цел да ги запази от кредиторите, без значение дали и какви са неблагоприятните последици от това.
Съдът е приел, че без значение за допустимостта на Павловия иск е обстоятелството, че публичната продан и разпределянето на получените от нея средства става след завеждане на делото. Приел е също, че след като кредиторите не са изцяло удовлетворени, те винаги могат да упражнят правото си на иск по чл.135 ЗЗД, като тази разпоредба не въвежда ограничения, свързани с това дали е настъпило някакво частично погасяване на задължението.
Преценено е за недоказано от ищеца по насрещните искове, че хотелът, който при изготвяне на СТЕ е в груб строеж и се налагат още много довършителни работи, ще е готов да приема туристи от 01.01.2017 г. и че би могъл да е на пазара за сезона до края на април 2017 г. Приел е за неустановено и дали въобще е било възможно и предвидено хотелът да се пуска в експлоатация на етапи, каквито са били твърденията в жалбата, че такова твърдение не е въвеждано в първоинстанционното производство и за него не са събирани доказателства, нито са излагани мотиви. В тази връзка е приет за правилен изводът, че след като срокът за изпълнение на довършителните работи по договора за гр.дружество е краят на 2018 г., не може да се приеме, че за периода 01.10.2017 г.- 30.04.2017 г. хотелът би бил пуснат в експлоатация. Посочил е, че не е установено изводите на СмРС за неоснователността на насрещните искове да почиват на данни извън тези, събрани надлежно чрез доказателствените средства по делото.
Въззивният съд е приел, че няма доказателства поведението на П. да е насочено към умишлено и недобросъвестно създаване на пречки за довършване на хотела.
Прието е, че въззивната жалба на „Стобан строй“ ООД против решението на СмРС в частта, с която са отхвърлени частичните насрещни искове на „Кар партс 2000“ ЕООД за осъждане на П. и Г. П. да заплатят на последното на осн.чл.45 ЗЗД 10 000 лв. обезщетение от неосъществена експлоатация в периода 01.01.2017 – 30.04.2017 г. на сградите с идентификатори ***** и *****, е недопустима и следва въззивното производство по нея да се прекрати. Изводът е обоснован с липсата на правен интерес от подаването и. Приел е, че „Стобан строй“ ООД не е ищец по този иск, че нито е задължително да бъде, нито е трето лице-помагач на ищеца, нито има данни да може да упражнява чужди права-тези на „Кар партс 2000“ ЕООД, свързани с такъв иск, нито решението има някаква обвързваща спрямо него сила. С оглед на това е формиран извод, че „Стобан строй“ ООД не може да обжалва и решението по този иск, независимо от неговия резултат. Според съда подаването на въззивна жалба от „Стобан строй“ ООД против решението в тази част е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че е налице знание и у двамата съдоговорители за увреждащия кредиторите ефект от продажбата на поземления имот с двете сгради в него.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е уважен, съответно са отхвърлени предявените като частични насрещни искове от ответника „Кар партс 2000“ ЕООД и е прекратено производството по въззивното дело в частта по въззивната жалба на „Стобан строй“ ООД гр.София срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни частични искове на „Кар партс 2000“ ЕООД гр.София срещу ищците с правно основание чл.45 ЗЗД, поради недопустимост на жалбата в тази й част.
По правните въпроси, поставени от жалбоподателя „Стобан строй“ ООД:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на въззивното решение, тъй като същото е постановено при спазване на предвидената в закона писмена форма и от законен състав. Мотивите са ясни и са съответни на постановения диспозитив, който също е ясен и разбираем – т.е. не се касае за неразбираемо решение.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Въпросът се свежда до задължението на въззивния съд да допусне по реда на чл.266,ал.3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения.
С решение № 167/26.10.2017 г. по гр.дело № 209/2017 г. на ВКС , I г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за допускане на нови доказателства от въззивната инстанция, когато те не са събрани от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения. Прието е също, че практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е категорична, че когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за подобно процесуално нарушение на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да събере онези относими и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. Същевременно, при съответно оплакване във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които служебно се събират от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато поради допуснатото процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна – в този смисъл т. 3 на ТР № 1 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. С въззивното решение е прието, че във въззивната жалба на „Стобан строй“ ООД няма отправено до въззивния съд искане да се приемат като доказателства представените на съдебното заседание от 30.11.2017 г. пред районния съд договор за банков кредит от 10.07.2007 г., съобщение до „Стобан строй“ ООД от 21.06.2016 г. и до В. И. от същата дата от ЧСИ Ц., които Смолянския районен съд не е приел като доказателства. С оглед на това е изведен извод, че след като не са приобщени към доказателствения материал по делото на тях не могат да се основават мотивите на решението. Тези изводи на съда не са в противоречие с посочената практика на ВКС. С оглед и на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По същия правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че формулирания правен въпрос касае приложение разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК, която е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по втори въпрос от изложението на „Стобан строй“ ООД. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания, предвидени в л.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по трети въпрос от изложението. В подкрепа на доводите на наличие на посоченото основание за допускане на касационно обжалване са цитирани решение № 42/17.07.2012 г. по гр.дело № 1590/2010 г. на ВКС, I г.о. и решение № 19/30.05.2011 г. по гр.дело № 262/2010 г. на ВКС, II г.о., постановени по чл.290 ГПК. Тези решения са неотносими към поставения въпрос, тъй като със същите са разрешени правни въпроси, различни от посочения. С първото решение е допуснато касационо обжалване по правните въпроси, свързани с това дали попълването на кадастралната основа представлява необходимо предварително условие за провеждане на процедура по снабдяване с нотариален акт по давност и могат ли да се придобият по давност имоти, които не са нанесени в кадастъра, но имат ясно очертани граници и дали лицето, владяло имота в законния срок, но което не се е снабдило с нотариален акт може да проведе процедура по чл.53 ЗКИР, респективно чл.134 ЗУТ, а с второто решение е разрешен правния въпрос за пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, в хипотеза касеща възможността без надлежно сезиране съдът да се произнесе по валидността на сделка, от която за страната-ищец произтича защитимото по делото материално право. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По същия правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е обосновал самото основание – не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По правните въпроси, поставени от жалбоподателя „Кар партс 2000“ ЕООД:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя „Кар партс 2000“ ЕООД за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението – първи и втори, посочени по-горе. Съдът преценява, че въпросите не са правни. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело №1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи жалбоподателят, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси от жалбоподателя „Кар партс 2000“ ЕООД не са правни, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Неустановяване на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Всички останали доводи в изложението, касаят правилността на обжалваното въззивно решение и поради това не са правни въпроси. Същите представляват основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК и следва да се обсъждат само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на на касацинната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя „Стобан строй“ ООД и по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя“Кар партс 2000“ ЕООД.
С оглед изхода на делото разноски в полза на всеки от ответниците по касационните жалби Г. и П. П. не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства уговореното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство, осъществено от адв. Д. П. да е заплатено в брой или по банков път.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 476/20.12.2018 г., постановено по в.гр.дело № 345/218 г. на Смолянския окръжен съд по касационна жалба вх. №786/18.02.2019 г., подадена от „Стобан строй“ ООД, ЕИК 131185060, чрез адв. Н. Г. и по касационна жалба вх. № 787/18.02.2019 г., подадена от „Кар партс 2000“ ЕООД, ЕИК 175150449, със седалище гр.София, ул.“Стар лозенски път“ 10, чрез адв. С. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: