О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.715
гр.София, .05.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 288/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Д. Н. и Н. Д. Г. от гр. В. са подали касационна жалба вх. № 288 от 06.01.2010 год. срещу въззивното решение № 1* от 15.12.2009 год. по в.гр.дело № 1996/2009 год. на Варненския окръжен съд, трети състав, с което е оставено в сила решението от 20.07.2009 год. по гр.дело № 1355/2007 год. на Варненския районен съд, 34-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Т. университет-гр. Варна иск за предаване на владението на недвижим имот, представляващ по искова молба част от имот № 2* с площ от 575 кв.м. по плана на 23-ти подрайон на гр. В., при граници: имоти №№ 2* и 2459, а по кадастрална карта-реална част от имот № 1* с площ 575 кв.м., при граници: имот № 2* бул.”О” и от три страни-имот на Т. университет В.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС; б/ противоречиво решаван от съдилищата въпрос и в/ необходимост от произнасяне по въпрос, уреждащ имуществени правоотношения между страните в един спор за собственост, чийто първоначален източник на права е от значение за основателността на твърдяните обстоятелства.
Ответникът по касация Т. у. -Варна е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение, като е приел, че собствеността върху отчуждения на части през 1966, 1968 и 1972 год. имот № 2*/целият с площ 1.100 дка/ за изграждане на МЕИ, както и за изграждане и разширяване на улица, не може да бъде възстановена, тъй като към момента на реституцията мероприятието, за което е бил отчужден имота, е било изпълнено.становено е било, че част от отчуждения от наследодателя на ищците/касатори/ Д. Д. Г. с протокол № 49/1966 год. на ИК на ГНС- В. имот с площ от 410 кв.м. е била отредена за озеленяване на Т. у. , а друга част – за извършване на строителство. Прието е било, че мероприятията, за които е била отчуждена частта от 410 кв.м. са изпълнени – извършено е било озеленяване, както и строителство на ограда на университета преди 1990 год., а е проведено и мероприятието, за което са били отчуждени последователно 448 кв.м. от имота на Д. Д. Г. и 242 кв.м. от имота на Т. Д. Г. /Нанкова/-изграден е бил булевард „О”. Предвид на това, въззивният съд е приел, че признатата с решението от 08.02.1994 год. по гр.дело № 121-а/1993 год. на Варненския окръжен съд реституция на 575 кв.м., представляващи част от имот № 2* не е могла да се реализира поради липсата на предпоставките по чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправен или процесуалноправен въпрос, даден с обжалваното въззивно решение.
Липсва и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Решението от 16.02.2004 год. по гр.дело № 960/2003 год. на ВКС, ІV г.о. не е относимо към процесния казус, доколкото разгледаният случай касае предпоставките за възстановяване на собствеността върху отчужден по ЗНЧИМП имот, т.е. приложението на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, а не тези по чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
На приложението на чл.2, ал.1 и 2 ЗВСОНИ по отношение на отчужден по Закона за държавния монопол на тютюна недвижим имот е посветено решение № 474 от 21.04.1994 год. по гр.дело № 1485/1993 год. на Върховния съд, ІV г.о. и също не може да бъде преценявано в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Неотносимо към даденото с обжалваното въззивно решение разрешение е и решение № 269 от 14.03.2003 год. по гр.дело № 171/2002 год. на ВКС, ІV г.о., според което заповедите за деактуване на недвижими имоти нямат конститутивно действие, а само констатират, че собствеността е възстановена.
Решението от 28.09.2004 год. по в.гр.дело № 10/2001 год. на Бургаския апелативен съд е постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 10.05.2004 год. по същото дело. Последното касае спор по иск за ревандикация на част от отчуждаван на два пъти по ЗТСУ/отм./ недвижим имот, като е прието, че мероприятието, за което е извършено второто отчуждаване не е било осъществено и независимо, че не са били посочени границите на отчуждената част, ищците ще получат имота си в съсобственост с държавата. В настоящия случай обаче е прието, че мероприятията, за които е бил отчужден имот № 2* са изпълнени – както за частта от 410 кв.м., така и за тези от 448 кв.м. и от 242 кв.м., поради което не са налице предпоставките за реституиране на 575 кв.м. от имота. Въззивното решение по в.гр.дело № 10/2001 год. Бургаския апелативен съд е обжалвано и по касационните жалби на страните е постановено решение № 139 от 30.05.2006 год. по гр.дело № 2881/2004 год. на ВКС, ІV г.о. С него е потвърдено решението на въззивната инстанция в частта, с която е уважен установителния иск за собственост за част от отчуждения имот и е постановено решение и за предаване на владението върху него, като ВКС е приел, че реституираната площ е достатъчно индивидуализирана, за да се проведе ревандикационен иск и само от един от съсобствениците. И двете решения са приели, че са налице предпоставките по чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС по отношение на нереализираното отчуждително мероприятие – търговски център.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на които по реда на чл.290 ГПК да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Разглеждането на касационната жалба не би допринесло за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството и отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба.
В обобщение, поради липса на предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 15.12.2009 год. по в.гр.дело № 1996/2009 год. на Варненския окръжен съд, трети състав, по жалба вх. № 288 от 06.01.2010 год. на Т. Д. Н. и Н. Д. Г. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: