О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№716
гр. София, 18.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №758/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ”Е.- гр.Казанлък срещу решение №77/ 30.03.2010 г.на Старозагорски окръжен съд по в.т.д №622/2009 г., с което е потвърдено решение № 457 от 10.07.2009 г. на РС-Казанлък постановено по гр.д.№2112/08 по описа на съда , с което е отхвърлен искът на касатора по чл.270 ал.2 от ГПК срещу „В.- гр.Казанлък за прогласяване нищожността на решение № 567 от 04.11.2008 г. постановено от ВКС, ТК, Първо т.о. по т.д. №54/2008 г..
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като основание за допускане до касация- чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище относно недопускането и до касационно обжалване, а по същество се излагат доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се доказва твърдяното като основание за нищожност на постановеното от ВКС съдебно решение, произнасяне по просрочена касационна жалба, както и по същество на спора , без да е имало изрично такова искане. Второто обстоятелство ищцовата страна е навела в исковата молба с оплакване, че по този начин съставът на ВКС постановил атакуваното като нищожно решение е излезъл извън пределите на правораздавателната власт. Отделно от това решаващият състав на въззивния съд е изложил мотиви, че така наведените оплаквания, дори и да бяха налице, не водят до нищожност на атакуваното решение на ВКС, доколкото нищожност на съдебен акт е налице само при постановяване от ненадлежен орган или незаконен съдебен състав или с него е решен спор извън правораздавателната власт на съда, както и когато съдебният акт е неподписан или абсолютно неразбираем.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а навежда оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по доказателствено искане на ищеца.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила относно това, че въззивният съд не се е произнесъл по доказателствено искане на ищеца. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №77/ 30.03.2010 г.на Старозагорски окръжен съд по в.т.д №622/2009 г.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.