О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
гр. София, 08.10.2019 г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 3 юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 1688 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е касационна жалба вх.№ 30728/06.03.2019г., подадена от ,,Англо-американско училище“ в гр.София, чрез адвокат Б. Н., срещу въззивно решение № 264 от 10.01.2019г. по в.гр.дело № 6955/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Е състав.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени решението и да се постанови друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ да бъдат отхвърлени, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства за доказване законността на извършения подбор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. ,,Следва ли работодателят да определя относителна тежест на всеки един от въведените при подбора критерии и да определя конкретна методология за формиране на крайната оценка на комисията по подбор?”; 2. ,,Следва ли разпитаните свидетели, участвали в подбора, да имат преки впечатления от работата на служителя или е достатъчно да дадат обективна оценка за качеството на работата на уволнения, ако са черпили информация от други обективни източници?”; 3. ,,Ако по делото е представен протокол за подбор и свидетелите твърдят, че същият е съставен на база на впечатления на едно от лицата, подписали протокола, което обаче не е разпитано като свидетел, следва ли съдът да приеме, че подборът не е доказан само поради това, че разпитаните свидетели не сочат конкретни факти, които те са възприели, или следва да обсъди фактите, посочени в протокола, с оглед на всички останали доказателства по делото?”; 4. ,,Ако в доклада на първоинстанционния съд в тежест на работодателя е въведено само доказването на ,,извършване на подбор”, без указания за доказване на конкретни критерии, тяхното прилагане и т.н., може ли въззивният съд да постанови решението си на факти, тежестта за доказване на които никога не е указана на страната?”.
Касаторът поддържа, че първите три въпроса са решени в противоречие с практика на ВКС: първи въпрос – в противоречие с Решение № 322 от 28.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 725/2010г., ІV ГО; втори въпрос – в противоречие с Решение № 165 от 20.05.2014г. на ВКС по гр.д.№ 26/2014г., ІV ГО, и решение № 53 от 16.03.2016г. на ВКС по гр.д.№ 5031/2015г., ІV ГО; и трети въпрос – в противоречие с Решение № 7 от 31.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 935/2011г., ІV ГО. По отношение на четвърти въпрос касаторът поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Т., чрез адв. В. П. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Прието е, че законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (поради съкращаване на щата) се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Приел е, че както пред Софийски районен съд, така и във въззивното производство, между страните по делото няма спор относно наличието на първите три от посочените по-горе четири предпоставки. Констатирал е, че основният спорен въпрос по делото е свързан със законосъобразността на извършения от ответника подбор и по-конкретно дали оценката на комисията по приетите от работодателя показатели обективно съответства на действително притежаваните от уволнения служител квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В тази връзка съдът е отбелязал, че съгласно задължителните за съдилищата указания дадени в ТР № 3/16.01.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 година на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ, а именно кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии по чл. 329 от КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Посочил е, че в мотивите на цитираното ТР е застъпено разбирането, че критериите по чл. 329 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за надлежно упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Посочил е също, че когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от страна на работодателя, като законодателят е посочил общо критериите за оценка по чл. 329 от КТ, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест.
Въззивният съд е приел, че при наведени в исковата молба конкретни оплаквания, касаещи законосъобразността на извършения подбор съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника, като преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Изложил е съображения, че съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.
Прието е, че със заповед № AAS-15/16-HR-049 от 01.04.2016 г. на директора на „Англо-американското училище“ в гр.София е съкратена 1 /една/ щатна бройка за длъжността „Учител/начален курс, Музика“, утвърдено е ново щатно разписание в сила от 01.07.2016 г., определена е 5 /пет/ членна комисия за подбор измежду всички учители, които заемат длъжността „Учител/начален курс, Музика“ в Училището, и са избрани следните критерии, по които да бъде осъществен подбора: 1. Квалификация на служителите, с подкритерии; образование и допълнителна професионална квалификация, включващ следдипломна квалификация, курсове, предишен професионален опит в Международни училища, друг предходен опит, който е относим към работата и 2. Ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е също, че във връзка с това комисията по подбор е извършила такъв измежду двамата учители, заемащи длъжността „Учител/начален курс, Музика“ в Училището – З. Г. В. и ищцата М. Г. Т., обективиран в Протокол № AAS-15/16-HR-050 от 30.04.2016г. Съдът е приел, че комисията е посочила, че с оглед утвърдените от работодателя критерии учителите ще бъдат оценявани по следните отделни показатели: 1. Образователна степен; 2. Допълнителна квалификация, свързана с заеманата длъжност; 3. Ниво на изпълнение на трудовите задължения; 4. Последната годишна оценка на служителя. Приел е също, че по първия критерий комисията е посочила, че В. има образователна степен „бакалавър“, а ищцата „магистър“, по втория е посочила допълнителните квалификации на служителите, по трети е посочила, че В. е с „отлично“ изпълнение на работните задължения, а ищцата е със „слабо“ изпълнение на работните задължения, като по четвъртия критерий е посочила, че двамата служители са оценявани на база последната годишна оценка, а именно 2016 г. Във връзка с това е поставила общи оценки – отлична на З. В. и слаба на ищцата. Към протокола като неразделна част са приложени и оценки за двете служителки, в които са коментирани техните качества.
Въззивният съд е намерил за основателно оплакването във въззивната жалба, че ответникът, комуто принадлежи доказателствената тежест, не е установил по делото обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника, т.е че при извършването на подбора работодателят е спазил нормативно установените в чл.329, ал.1 КТ критерии за извършването му, съобразно задължителните за органите на съдебната власт – арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ указания дадени в ТР № 3/16.01.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 година на ОСГК на ВКС. Съдът е приел, че от представения по делото Протокол за подбор № AAS-15/16-HR-050 от 30.04.2016г. не става ясно как точно е формирана крайната оценка на двамата оценявани служители, доколкото нито в заповед № AAS-15/16-HR-049 от 01.04.2016г. на директора на „Англо-американско училище“ в гр.София, нито в протокола за подбор е посочена относителна тежест на всеки един от въведените от работодателя критерии, нито пък на приетите от комисията в тази връзка показатели. Посочил е, че в конкретния случай не е определена конкретна методология при формиране на крайната оценка, която представлява извод на комисията, но без да отразява обективни критерии, въз основа на които същият е направен. Приел е, че такива данни не се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели П. и И., доколкото същите не са посочили конкретни факти, въз основа на които са стигнали до извод за слабо изпълнение работата на Т.. Съдът е изложил съображения, че показанията на свидетелите не разкриват конкретни впечатления или документи, които имат отношение към нивото на изпълнение на работата на оценяваните служители, като и двамата свидетели обосновават получената оценка основно въз основа впечатленията на директора на училището – Т. Ф., също участник в комисията, но който не е ангажиран като свидетел по делото. Изложил е мотиви, че сам работодателят е посочил в представената длъжностна характеристика за длъжността учител по музика, връчена срещу подпис на З. В. на 20.08.2015г., че изискване за заемане на длъжността е „магистърска степен“, но не е посочил в протокола за подбор защо е предпочел лице с по-ниска образователна степен, доколкото тази на ищцата е „магистър“. Отделно от това съдът е взел предвид обстоятелството, че самата комисия е посочила, че един от компонентите, по който учителите ще бъдат оценявани е годишната оценка на служителите за 2016 г., като от приложените към Протокола такива е приел за установено, че оценките са направени и за двамата оценявани служители на 1 април 2016 г. При това положение съдът е формирал извод, че е изключено оценката за З. В. да съдържа данни и да се базира на събития настъпили след тази дата, но в същата е посочено, че на 16 април 2016 г. в конкретна ситуация в час З. В. се е отнесла с уважение и търпение към проблемите и въпросите на учениците, както и че в края на април 2016 г. на проведения пролетен концерт учениците на З. са били по-добре подготвени. От друга страна съдът е отчел, че оценката на ищцата, макар също изготвена на 01 април 2016 г., не съдържа никакви данни за учебната 2016 г., нито за 2015г., а обхваща период преди 19 декември 2014 г., когато дори З. В. не е била учител в училището, доколкото длъжностната характеристика за длъжността учител по музика й е връчена на 20.08.2015г., в каквато насока са и показанията на св. П.. Изложеното според въззивния съд налага обосновани съмнения в обективността на изготвените на двете учителки по музика оценки, още повече, че от същите се установява, че не се сравнява еднакъв период, през който и двамата учители по музика са работили в училището. Съдът е достигнал до извод, че правно изключено е законосъобразно да се извърши подбор чрез сравняване качествата на служители за периоди, през които единият служител не е работил при същия работодател, тъй като това изключва възможността за обективност на оценката.
Съдът е приел, че гореизложеното обосновава извод, че в конкретния случай работодателят ответник не е установил по делото, че получената от ищцата оценка „слаб“ е обективна и същата е поставена единствено въз основа на обективни признаци по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, респективно, че надлежно е упражнил правото на подбор. Направил е извод, че прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, извършено със заповед № AAS-15/16-HR-051 от 10.06.2016 г. на директора на “Англо-американското училище” в гр.София е незаконно и следва да бъде отменено.
Прието е, че обусловеността на иска по чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ от изхода на спора по предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 1 КТ предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „учител – начален курс- музика“ в „Англо-американското училище“ в гр.София, доколкото ищцата е престирала труд по трудов договор за неопределено време.
Приел е, че в конкретния случай е налице фактическият състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищцата е понесла вреди от оставането си без работа в рамките на процесния период от 01.08.2016 г. до 31.01.2017г., вследствие осуетено от незаконното уволнение приращение в имуществото й, в размер на неполученото брутно трудово възнаграждение за този период, което за процесния период, съобразно кредитираното от съда заключение на вещото лице като компетентно и обективно дадено, възлиза на 18190,76 лв. /предвид допуснато пред СРС в с. з. от 07.02.2018 г. изменение на иска/. Съдът е приел за установено, от представения официален документ – Справка – данни за осигуряване по ЕГН, издадена от НАП, че през процесния период от 01.08.2016г. до 31.01.2017 г. липсва отбелязване ищцата да е започвала работа по друго трудово правоотношение, като е посочено още, че през този период осигурител на М. Т. е НОИ. Предвид основателността на иска въззивният съд е разгледал своевременно направеното от работодателя в писмения му отговор по чл. 131 ГПК, при условията на евентуалност, възражение за прихващане със вземане за сумата 2489,70 лв., изплатена на ищцата като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, видно от приложеното по делото платежно нареждане от 10.10.2016 г. Съобразно изложеното съдът е достигнал до извод, че дължимото обезщетение на ищцата за процесния период от 01.08.2016 г. до 31.01.2017 г. възлиза на сумата от 15701, 06 лв., до който размер искът е основателен и доказан, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер искът по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ за сумата 15 701.06 лв. са отхвърлени и вместо това е уважил тези искове, като искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3, вр.чл.225,ал.1 КТ е уважен за сумата 15 701.06 лв. обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до изплащането.
По правните въпроси:
Първият въпрос от изложението на жалбоподателя е разрешен в противоречие с цитираната от последния практика на ВКС – решение № 322 от 28.06.2011г. на ВКС, по гр.д.№ 725/2010г., ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК. С посоченото решение е възприета практика на ВКС, според която документирането на подбора не е задължително. Прието е, че работодателят може да състави писмени актове за улесняване на доказването, че подборът е извършен, но не е длъжен да стори това. Няма значение за законосъобразността на подбора и обстоятелството дали той е извършен направо от работодателя, или същият е назначил комисия, която да оцени сравняваните работници. Също така не подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя на кои от законоустановените критерии за извършване на подбора придава по-голяма тежест при оценяване на работниците. Поради това обстоятелството, че в протокола за подбор не е посочено колко точки се дават по отделните показатели, по които е оценяван работникът, е ирелевантно за законността на подбора. Щом е установимо какви качества на работника са обсъдени и защо той е оценен по-неблагоприятно в сравнение с останалите подбирани работници или служители, това е достатъчно за установяване на формалната законосъобразност на подбора. Съдът може да проверява дали действително работникът няма качествата, отразени в протокола, но не и с каква тежест по всеки показател работникът трябва да бъде оценен.
По поставения правен въпрос съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като решаващите правни изводи на въззивния съд са няколко, а не само един. За да достигне до крайния извод за незаконосъобразност на извършения от страна на жалбоподателя-работодател подбор, съответно за основателност на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ въззивният съд е приел, че едно от основанията за незаконосъобразността на подбора е обстоятелството, че нито в заповедта на ответника от 01.04.2016г., нито в протокола за подбор от 30.04.2016г., е посочена относителна тежест на всеки един от въведените от работодателя критерии, нито на приетите от комисията в тази връзка показатели, като не е определена конкретна методология при формиране на крайната оценка на двамата оценявани служители. Освен този извод съдът е приел незаконосъборазност на извършения подбор на още няколко основания, а именно, че разпитаните по делото свидетели П. и И. не са посочили конкретни факти, въз основа на които са стигнали до извод за слабо изпълнение работата на ищцата Т.,че показанията им не разкриват конкретни впечатления или документи, които имат отношение към нивото на изпълнение на работата на оценяваните служители, като и двамата свидетели обосновават получената оценка основно въз основа впечатленията на директора на училището – Т. Ф., също участник в комисията, но който не е ангажиран като свидетел по делото. Направил е извод, че един от компонентите, по който учителите са оценявани е годишната оценка на служителите за 2016г., като от приложените към Протокола такива от 01.04.2016г. е приел за установено, че не се сравнява еднакъв период, през който и двамата учители по музика са работили в училището – посочил е, че оценката за З. В., макар и изготвена на 01.04.2016г., съдържа данни и се базира на събития настъпили след тази дата – 16.04.2016г. и края на април 2016г., а оценката на ищцата М. Т., макар също изготвена на 01 април 2016г., не съдържа никакви данни за учебната 2016 г., нито за 2015г., а обхваща период преди 19 декември 2014 г., когато дори З. В. не е била учител в училището, доколкото длъжностната характеристика за длъжността учител по музика й е връчена на 20.08.2015г. Формиран е извод, че сравняването на качествата на служителите за периоди, през които единият служител не е работил при същия работодател, изключва възможността за обективност на оценката.
С оглед на посоченото независимо от това, че първият правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, то за да се допусне касационно обжалване следва да са поставени правни въпроси, които да касаят останалите решаващи правни изводи на въззивния съд и за тях да са установени допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и/или т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория въпрос от изложението на жалбоподателя: ,,Следва ли разпитаните свидетели, участвали в подбора, да имат преки впечатления от работата на служителя или е достатъчно да дадат обективна оценка за качеството на работата на уволнения, ако са черпили информация от други обективни източници?”.
В решение № 165 от 20.05.2014г. на ВКС, ІV г.о., по гр.дело № 26/2014г., постановено по чл.290 ГПК е дадено разрешение на процесуалноправния въпрос за доказателствената стойност на неоспорения от уволнения работник протокол, обективиращ извършването на подбор по чл. 329 КТ, и на показанията на свидетел, чиито впечатления от работата на съкратения не са преки. Съдебният състав е възприел установената по реда на чл.291 ГПК съдебна практика, според която документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършване на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници. Прието е, че протоколът сам по себе си не доказва законността на подбора. При оспорване от страна на уволнения работник на факта на надлежното извършване на подбора, включително обективното съответствие на поставените му оценки с действителните му качества, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. Свидетелите могат да имат преки впечатления от работата на ищеца, но това не е задължително условие, за да се приеме от показанията им, че поставените на уволнения работник оценки съответстват на действителните му качества. Свидетелите могат да не са очевидци или специалисти в съответната област, но да дадат обективна оценка за качеството на работата на уволнения, ако са черпили информация от други обективни източници. В този случай съдът трябва да съобрази откъде тази информация произхожда и доколко е достоверна, като няма пречка въз основа на нея да се прецени подборът като законен. Обстоятелството, че свидетелите нямат преки впечатления от работата на ищеца, не може да бъде единствен аргумент съдът да счете извършения подбор за незаконен. В същата насока е и разрешението на правния въпрос в решение № 53 от 16.03.2016г. на ВКС по гр.д.№ 5031/2015г., ІV г.о.
Приетото от въззивния съд в мотивите на обжалваното решение, че съобщеното от всеки от свидетелите за източниците на информация, обсъдено в съвкупност с писмените доказателства по делото, обосновава извод, че в конкретния случай работодателят ответник не е установил по делото, че получената от ищцата оценка „слаб“ е обективна и същата е поставена единствено въз основа на обективни признаци по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, не е в отклонение от цитираната практика на ВКС. Различните изводи на въззивния съд са формирани с оглед конкретните доказателства и установени факти по настоящото дело, които са различни от тези по цитираните по-горе граждански дела. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност протокола за подбор и показанията на разпитаните по делото свидетели, установил е фактическата обстановка и въз основа на нея е достигнал до извод, че тези доказателства не са достатъчни за проведено доказване от страна на работодателя-ответник, чиято е била доказателствената тежест, на законосъобразността на извършения подбор, оспорена от ищцата.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по трети въпрос от изложението към касационна жалба. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Според същото тълкувателно решение материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационнните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните извода на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящия случай третият въпрос от изложението към касационната жалба, преценен съобразно указанията в тълкувателното решение, не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касае правилността на обжалваното въззивно решение, и е неотносим към производството по чл. 288 ГПК. Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на разпоредбата на чл.146 ГПК, не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна, и трайна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя „Англо-американско училище“ в гр.София, чрез адв. Б. Н..
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3,вр.чл.81 ГПК в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 3500 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 от 10.01.2019г., постановено по гр.дело № 6955/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Е състав, по касационна жалба вх.№ 30728/06.03.2019г., подадена от ,,Англо-американското училище“ в гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул. ,,Козяк”№ 16, чрез адвокат Б. Н., съдебен адрес [населено място], бул. ,,П. Е.” 82.
Осъжда „Англо-американско училище“ в гр.София, Булстат 131412106, със седалище и адрес на управление, гр.София, район Лозенец, ул. ,,Козяк”№ 16 да заплати на М. Г. Т., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], [улица], 8, ет.1,ап.3, чрез адв. В. П. сумата 3500 лева разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: