О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
София, 09.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2487/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 291/22.01.2016 г. от С. Т. Ю.,чрез пълномощник адв.А. Г. и по насрещна касационна жалба вх.№ 990/29.02.2016 г. от „Р. п.“- ООД, чрез пълномощник адв.М. М. срещу решение № 54/03.12.2015 г. по гр.д.№284/2015 г. на Окръжен съд-Разград.
Ищецът С. Т. Ю. е обжалвал въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата от 7000 лв. до претендираните 20 000 лв.обезщетение, ведно със законната лихва, а ответникът „Р. п.“-ООД- в частта, с която е потвърдено, респективно отменено първоинстанционното решение за разликата над 2000 лв. до присъдените общо 6 720 лв. обезщетение
В писмени отговори,подадени чрез пълномощниците им страните взаимно оспорват подадените касационна и насрещна касационна жалби.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № 95/ 07.04.2015 г., поправено с решение № 2447/08.09.2015 г., постановени по гр.д.№ 57/2015 г. на Районен съд-Разград в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца С. Т. Ю. иск с правно основание чл.200 КТ за разликата от 2000 лв. над присъденото обезщетение от 4 720 лв. до размер на сумата 6 720 лв. и вместо това е присъдил тази разлика, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.04.2014 г.,ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане на сумата. В останалата част решението е потвърдено. Въззивният съд е приел, че ищецът е работел в ответното дружество като оператор рязане на картон. При работа с печатарски нож неволно активирал падането на преса, която премазала 3 и 4 пръст на лявата ръка в областта на първа фаланга. Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза ищецът е получил контузия на лява ръка с конквасация/премазване/ на крайните фаланги на 3 и 4 пръсти, счупване на костите на фалангите, разкъсване на меки тъкани, разкъсване и липса на нокътна плочка на трети пръст. Уврежданията довели до трайно затруднение на хватателната функция на ръката, със среден оздравителен период три месеца.Установени са белези в областта на нараняванията, липса на нокътна плочка , липса на сетивност в крайните фаланги, в резултат на което е налице затруднение на фините хватателни движения, но не и трайно затруднение на основната функция. Намалената чувствителност на крайната част на пръстите не може да бъде възстановена, понякога ищецът ще чувства болка при натиск или допир, а третият пръст ще остане без нокътна плочка.Тъй като възглавничките на пръстите са с много нервни окончания болката по време на инцидента е била много силна , а впоследствие е намаляла. Въззивният съд е приел, че увреждането е създало затруднения с висок интензитет на пострадалия, тъй като си служи преимуществено с лявата ръка, някои увреждания няма да бъдат възстановени. Той изпитва силен емоционален дискомфорт и поради останалите белези. Намерил е, че справедлив еквивалент на претърпяното е сумата 7 000 лв.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК ищецът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Извежда материалноправен въпрос, свързан с приложение на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ . Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с ППВС № 4/1968 г., а така също и с решения на състави на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК по т.д.№157/2011 г., І т.о., т.д.№14/2009 г., ІІ т.о., т.д.№1203/2013 г., ІІ т.о., т.д.№486/2012 г.,ІІ т.о., т.д.№3343/2013 г., ІІ т.о., т.д.№2974/2013 г., ІІ т.о., т.д.№566/2010 г., ІІ т.о. и т.д.№795/2008 г., ІІ т.о. Изтъква, че в цитираната задължителна съдебна практика е прието,че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, които трябва да бъдат конкретно посочени, включително и значението им за определяне размера на вредите, да извърши преценка в тяхната съвкупност.Намира, че въззивният съд само е изброил получените от ищеца травми, но не е преценил съвкупността от формираните негативно емоционални изживявания на пострадалото лице.
Въпросът не е релевантен. Предмет на спора не е бил прекият иск по чл.226 ал.1 КЗ/отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди , произтичащи от настъпило застрахователно събитие , по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увреден и застраховател,а иск с правно основание чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди произтичащи от трудова злополука, предявен от увреден работник или служител срещу работодателя му.Действително се търси обезщетение за причинени неимуществени вреди и в двата случая, но те произтичат от различни фактически състави. Приложената задължителна съдебна практика касае именно прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ/отм./, с изключение на ППВС № 4/1968 г. и е неотносима.Съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ня ОСГТК-т.1 за да бъде обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване трябва да бъде поставен въпрос, който произтича от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. Няма как въпросът да е обуславящ при положение, че е формулиран във връзка със съвсем друг иск, а не този, който е разгледан по делото.
Поради недоказване на общо основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора по касационната жалба, на основание чл.287 ал.4 ГПК не следва да бъде разглеждана насрещната касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/03.12.2015 г. по гр.д.№284/2015 г. на Окръжен съд-Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: