О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
С. 31.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 594 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Р. Т. М. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно определение от 18.07.12г. по в.ч.гр.д.№ 223 по описа за 2012г. на Окръжен съд Кърджали, с което е потвърдено разпореж-дане № 1972 от 7.05.12г.по гр.д.№ 550/08г. на КРС за връщане на въззив-ната й жалба срещу решение № 46 от 17.04.12г.на КРС.Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за администриране на подадената жалба.
Като основание за допустимост се сочи чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните поставени въпроси: 1. прилагат ли се сроковете на бързото производство,при положение,че то реално не е разглеждано по този ред и може ли дело,което е било спряно за срок повече от три години да се счита,че се разглежда по правилата за бързо производство,2.конкретно предявените по делото искове по чл.233 от ЗЗД,във вр.с чл.108 от ЗС за предаване владение на недвижим имот следва ли да се разглеждат по реда на Глава „Двадесет и пет” от ГПК и 3.при необжалваемост на доклада на първоинстанционния съд /с който производството е определено като бързо/- може ли въззивният съд при преценката си дали жалбата е подадена в срок, по свое усмотрение да преценя по кой ред реално се е развило то. Позовава се общо на пет, постановени по реда на чл.274 ал.2 и ал.3 от ГПК определения на ВКС.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
За да потвърди разпореждането на районния съд,с което е върната на основание чл.262 ал.2 т.1 от ГПК въззивната жалба, въззивният съд е приел,че след като е било обявено/в присъствието на страните/,че съдебният акт ще бъде постановен на 17.04.12г.и датата е спазена,то 14-дневният срок за обжалване по чл.315 ал.2 от ГПК е изтекъл на 2.05.12г., поради което подадената на 4.05.12г. жалба е просрочена.
Изложеният в частната жалба довод е, че производството по делото е следвало и на практика /без това да е изрично обявено/ се е разглеждало по общия исков ред.Затова приложимият срок за обжалване е едномесечния,а не 14-дневния по чл.315 ал.2 от ГПК.В тази връзка поставя въпросите си, които като свързани с решаващата воля на съда/без втория/ са от значение за изхода на делото и съставляват годно общо основание за допустимост/ с изключения на втория/. За същите обаче не е налице специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,на което се позовава жалбоподателя. Съображенията за това са следните:
При предявен иск,попадащ сред изчерпателното изброяване на чл.310 от ГПК – производството задължително се разглежда по реда на Глава „Двадесет и пет”от ГПК.В закона не е предвидена възможност за преобразуване на бързото производство в такова по общия искове ред. За да се стигне до такава хипотеза следва съдът да констатира,че се касае до иск, който не подлежи на разглеждане по реда на бързото производство и да постанови нарочно определение в този смисъл.Следователно – след като веднъж съдът и страните са приели,че производството ще се гледа по реда на Глава „Двадесет и пет”от ГПК и не е налице изрично определение на съда,с което той е преобразувал делото в обикновено исково производство –приложими са специалните правила на бързото производство относно процедурата за разглеждане на делото,срока и начина за постановяване на съдебния акт,момента,от които той подлежи на обжалване и неговия срок. Посочените в глава „Двадесет и пет”от ГПК срокове са инструктивни и пропускането им само по себе си не опорочава процеса.Никъде в посочената глава не е предвидено правило, че при бързото производство може да се проведе само едно съдебно заседание и ако са проведени повече – не се касае за бързо производство, а за такова по общия ред. В този смисъл следва да се отговори отрицателно на поставения от жалбоподателя въпрос – дали обстоятелствата,че са били проведени няколко съдебни заседания в първоинстанционното производство и че делото е било спряно за срок повече от три години – са достатъчни,за да се приеме,че производството е преобразувано от бързо в такова по общия искове ред.В този смисъл настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, посочена в определение № 89 от 18.02.11г.по ч.гр.д.№ 76/11г.на ІІІ г.о. Тя не е в противоречие с приетото в определение № 259 от 12.05.11г.по ч.гр.д.№79 на ІІІ г.о.,на което се позова касатора,защото в последното е разгледана различна хипотеза.В него е посочено, срокът за обжалване по чл.315 ал.2 от ГПК е неприложим,на основание чл.310 ал.2 от ГПК,когато един от обективно съединените искове не попада в хипотезите на чл.310 ал.1 т.1-6 от ГПК и затова производството „е следвало да се разгледа по общия исков ред”.
Според настоящият състав – ако са допуснати нарушения на процесуалните правила,касаещи бързото производство, те следва да бъдат преценяни в рамките на инстанционното разглеждане на спора и съгласно приетото в определение № 486 от 26.08.09г.по ч.гр.д.№ 394/09г.на ВКС те „не могат да са основание за страната да наруши императивната разпоредба на чл.315 ал.2 от ГПК”.На това основание – вторият поставен от касатора въпрос/за това дали предявените в конкретния случай искове по чл.233 от ЗЗД,във вр.с чл.108 от ЗС за предаване владение на недвижим имот следва да се разглежда по реда на Глава „Двадесет и пет” от ГПК/ – не съставлява годно общо основание за допустимост и по него не следва да се допуска касационно обжалване/той не е свързан с решаващите мотиви на съда/.Преценката за това – дали е правилен извода на съда за това,че производството следва да се разглежда по реда на бързото производство –не подлежи на преценка в настоящето производство.
Относно третия поставен въпрос:При необжалваемост на доклада на първоинстанционния съд/с който производството е определено като бързо/- въззивният съд не може- при преценката си за редовността на жалбата/и по-специално дали е подадена в срок/, по свое усмотрение да преценя по кой ред се е развило производството и в зависимост от тази своя преценка да прилага различни срокове/специалния 14-дневен или общия 30-дневен/.В случаите, когато съдът стриктно е спазил процедурата по чл.315 от ГПК/какъвто е настоящия/ и е обявил решението си в деня, който е посочил в заседанието за разглеждането на делото,срокът за обжалване тече от посочената дата на обявяване. Получаването на препис от съдебното решение на по-късна дата от датата на обявяването му, не създава ново правило за момента, от който следва да се брои срокът за подаването на съответната жалба. В този смисъл са определение № 364 по ч.гр.д. № 319 за 2009 г. на I..о., №594 от 18.10.10г.по ч.гр.д.№ 539/10г.,в което е прието,че съобщението, с което страните се уведомяват за изготвения съдебен акт, има само информативен характер, но не променя началния срок за подаване на жалбата. В същия смисъл са и посочените от касатора определение № 50 от 4.02.10г.по ч.гр.д.№735/09г.на ІІІ г.о.,в което е прието,че „срокът за обжалване започва да тече от деня,в който съдът в съдебно заседание посочи,че ще обяви решението си” и определение № 622 от 30.12.08г.по ч.гр.д.№ 2242/08г.на І г.о.,съгласно което „разпоредбата на чл.315 ал.2 от ГПК дава възможност на съда да посочи деня,в който ще обяви решението си,от който започва да тече и срока на обжалването му.”
Останалите цитирани от касатора две определения на ВКС са несъотносими,защото в тях са обсъдени различни от настоящия случаи – в определение № 659 от 29.11.11г.по ч.гр.д.№ 578/11г.на ІІІ г.о. е прието,че нормата на чл.315 ал.2 от ГПК е неприложима,защото делото е било разглеждано по общия ред,а в определение № 438 от 23.07.09г.по ч.гр.д.№ 314/09г.на ІV г.о.е за случай,при който съдът е определил различен,по-дълъг срок за обжалване от определения в закона и тогава срокът за обжалване,тече съобразно определеното.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че постановеният въззивен акт е в съответствие,а не в противоречие с установената съдебна практика,поради което не е налице посочената от касатора специално предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.07.12г. по в.ч.гр.д.№ 223 по описа за 2012г. на Окръжен съд Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1972 от 7.05.12г.по гр.д.№ 550/08г. на КРС за връщане на въззивната жалба на Р. Т. М. със съдебен адрес [населено място] [улица] ет.1 срещу решение № 46 от 17.04.12г.на КРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: