3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№717
гр. София,01.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1353 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. П., срещу решение № 1665 от 24.10.2012г. по гр.д. № 1195/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева по предявения от касатора частичен иск по чл.266, ал.1 от КЗ.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, тъй като не е взел в предвид конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, като установените по делото телесни увреди, техния характер и прогноза за възстановяване, съпоставени с възрастта на ищеца и наличието на трайни и невъзстановими увреждания, болките и страданията от които пострадалото лице ще понася пожизнено, както и отражението на физическите страдания и недъзи върху емоционалната и психическата сфера на пострадалия, който е млад човек. Сочи, че въззивното решение е постановено и в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради липсата на принос на пострадалото лице за настъпване на ПТП, тъй като не се доказва наличие на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Според касаторът, фактът, че е пътувал в товарния автомобил на място, което не е предназначено за пътници, не налага извод за допринасяне на вредите от настъпилото ПТП, тъй като няма причинна връзка между поведението му и противоправното поведение на водача. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт на ищецът е присъдена допълнителна сума от 7500 лева, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от нея от ПТП неимуществени вреди възлиза на 18 000 лева, намалено с 1/6, поради принос на пострадалият ищец за настъпване на увреждането, като за разликата над 15 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, претенцията е счетена за неоснователна. Изводът за наличие на съпричинява е изведен от приетата за доказана от въззивния съд фактическа обстановка, че пострадалият в нарушение на правилата за движение по пътищата е пътувал в товарното отделение на автомобила, където няма седалки и предпазни колани, седнал върху каса от бутилки в лявата страна на отделението, поради което при рязкото спиране и завъртане на товарния автомобил при удара пътникът се е ударил в интериора на багажното отделение, където се счупват стъклени бутилки пиво. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е изложил съображения относими за вида, интензитета, обема и продължителността на причинените неимуществени вреди.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, а именно относно критериите, по които следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди, вследствие на получени при деликт телесни увреждания, както и за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Формулираните от жалбоподателя въпроси са включени в предмета на делото, образувано по иск по чл.266 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по който е направено възражение от застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, като са обусловили изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Не се доказва обаче наличието на релевираната допълнителна предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика- ПП №4/1968г., в съответствие с която е постановен атакувания съдебен акт. Въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта. С оглед различната фактическа обстановка по делата, не може да се направи извод, че даденото от апелативния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД е в противоречие с разрешението на този въпрос в посочените от касатора решения на ВКС.
Във връзка с разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, част от която е посочена и от касатора, съобразно която приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия /действие или бездействие/, с което обективно да е създал предпоставки и/ или възможност за настъпване на вредоностния резултат. В конкретния случай пострадалият в нарушение на правилата за движение по пътищата се е возил в багажното отделение на товарен автомобил, превозващ стъклени бутилки пиво, непредназначен за превоз на пътници, с което е допринесъл за настъпване на вредоностния резултат при ПТП. Въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената от жалбоподателя практика по чл.290 ГПК, тъй като в приложената практика на ВКС липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице е изведена въз основа на конкретно установената фактическа обстановка, която не е идентична с настоящия случай.
С оглед горното, не се доказва осъществяването на наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1665 от 24.10.2012г. по гр.д. № 1195/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.