5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№717
София.29.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3074/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалните му пълномощници, срещу решение № 78 от 26.03.2013 г. по в.т.д. № 13/2013 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 232/24.10.2012 г. по т.д. № 20/2012 г. на Окръжен съд – Добрич за уважаване на предявен от ПТК”Ч.”/в ликвидация/, [населено място], общ.К. иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за плащане на получена от ответника без основание сума в размер на 55 620 лв.
К. поддържа доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция. Твърди, че в нарушение на чл.145, ал.3 и чл.146, ал.1 ГПК съдът е направил непълен доклад по делото, като не е указано на дружеството, че не сочи доказателства за недължимост на сумата, а от друга страна неправилно не са били уважени доказателствените искания на дружеството, попадащи в обхвата на чл.266, ал.2 ГПК. К. изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция относно валидността на продажбата на заложената по реда на Закона за особените залози вещ – зърнокомбайн марка”К. Лексион”, с твърдение, че не е съобразена изричната клауза в договора за особен залог/ чл.7.1/ според която залогодателят не може да извършва разпоредителни сделки със заложеното имущество без писмено съгласие на заложния кредитор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване на решението е основано на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: „1. Следва ли съдът в доклада по делото да укаже на всяка от страните, че не сочи, на основание чл.145, ал.3 ГПК определени доказателства за своите твърдения..; 2. Следва ли въззивният съд да допусне събирането на доказателства по реда на чл.266, ал.2 ГПК, които страните не са могли да узнаят, посочат и представят до постановяване на първоинстанционното решение..; 3. Длъжни ли са първата и въззивната инстанция да обсъдят всички доказателства по делото и да дадат отговор на доводите и възраженията на страните във връзка със събраните доказателства и ако не сторят това вършат ли нарушение на закона – чл.272 ГПК… и 4. Има ли право залогодателят по договор за особен залог да извършва разпоредителни сделки със заложеното имущество без предварително писмено съгласие на заложния кредитор, след като такова изрично е предвидено в договора и с оглед разпоредбата на чл.20а ЗЗД. По първия въпрос касаторът се позовава на следните съдебни актове: определение по гр.д. № 111/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС; определение по гр.д. № 807/2009 г., ІV г.о. и определение по гр.д. № 1004/2009 г., ІІІ г.о. По втория въпрос се позовава на определение по т.д. № 121/2010 г., ІІ т.о. на ВКС и по третия въпрос – на решение по гр.д. № 1413/2009 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 1798/ 1982 г., ІІ г.о., решение № 752/18.11.1988 г., ІІІ г.о. и решение по гр.д. № 814/1999 г., V г.о.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. е приел, че при извършено разпореждане със заложено по реда на Закона за особените залози/ЗОЗ/ имущество, извън обикновената дейност на залогодателя по занятие, следва да се вземе съгласието на заложния кредитор, като последният придобива права върху насрещната престация и може да избира дали да се удовлетвори от нея или от заложеното имущество. Съобразявайки съответните разпоредби на ЗОЗ, както и клаузите от договора за особен залог, е направен извод, че съгласието може да предхожда разпоредителното действие, но може и да има саниращ ефект, като уговорената от страните писмена форма на съгласието не е условие за действителност на изявлението, а от друга страна, с оглед счетоводните записвания от страна на заложния кредитор за получената цена от продажбата на заложената вещ и разпоредбите на чл.293, ал.3 и чл.55 ТЗ, както и чл. 182 ГПК, страната не може да се позовава на нищожността и е обективирано съгласието на кредитора за извършеното разпоредително действие със заложената вещ. Предвид тези съображения, е изразено разбирането, че с продажбата на заложената вещ и изплащането на цената й на заложния кредитор, заложното право е надлежно трансформирано. За ирелевантни са счетени извършените в хода на процеса действия от заложния кредитор за повторна продажба на вече отчуждената вещ, както и за връщане на вече получената цена в размер на 116 500 лева, след като кредиторът вече е изразил волята си да бъде удовлетворен от стойността на вещта. Съобразявайки всички извършени плащания от кооперацията – длъжник, надлежно осчетоводени от ответното дружество/сега касатор/ е направен извод, че длъжникът е платил повече от дължимото, като разликата от 70 977.73 лв. не е била осчетоводена по договора за цесия, сключен на 10.01.2011 г. с цедент С. АД и цесионер [фирма].
За несвоевременно направени са счетени възраженията на кредитора за по-голям размер на дълга поради обременяването му с лихви и разноски, при отчитане на неоспорения от ответника размер на лихвата върху паричното задължение – 5 328.76 лв..
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, свързани със съдържанието на доклада и указанията към страните, с оглед разпределението на доказателствената тежест, както и задължението на първата инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, са извън обхвата на касационното производство, тъй като предмет на обжалване пред ВКС е въззивното решение.
Дори и да се приеме, че първият процесуалноправен въпрос е поставен с оглед задължението на въззивната инстанция във връзка с доклада, при релевирани с въззивната жалба оплаквания в тази насока, в случая, както е видно от определение № 21 от 15.01.2013 г., въззивният съд изрично е отразил, че с оглед писмения отговор на ответника, съдържащ отричане на правопроизводящия субективното право на ищеца факт, този отрицателен факт не подлежи на доказване от ответника, а с оглед тежестта на доказване ищецът следва да докаже твърдяния от него факт, за което е била поискана и съответно допусната съдебно-счетоводна експертиза. В същото определение са счетени за преклудирани твърдяните с въззивната жалба нови обстоятелства и за недопустими сочените от въззивника доказателства, съгласно чл.266, ал.1 ГПК. С оглед мотивната част на определението и данните по делото, следва да се приеме, че този правен въпрос касае изцяло правилността на изводите на въззивната инстанция/ както по отношение на разпределението на тежестта на доказване в процеса, така и по отношение на забраната да се сочат нови доказателства във въззивното производство/, която обаче е извън обхвата на фазата по селекция на касационните жалби. При недоказаност на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценява и поддържаното допълнително основание, още повече, че касаторът се е позовал на определения по допускане на касационно обжалване, с които не би могло да се доказва основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/.
Предвид съдържанието на мотивите към обжалваното решение, в което съдебният състав е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал по делото и обсъждане на всички непреклудирани възражения на ответника, липсват данни за отклонение от задължителна практика на ВКС, вкл. и от цитирана от самия касатор практика.
По отношение на въпроса, свързан с приложение на разпоредби на ЗОЗ и на договорни клаузи във връзка с възможността залогодателят да се разпореди със заложената вещ до вписване на пристъпването към изпълнение по реда този закон, решаващият съдебен състав е направил изводи за действителност на разпоредителното действие по отношение на заложената вещ, прилагайки и разпоредбите на ТЗ и на ГПК относно доказателственото значение на счетоводните записвания в книгите на търговеца, при отчитане на невъзможността страната да се позовава на недействителност на съгласието на заложния кредитор за това разпореждане/чл.293, ал.3 ТЗ/, след като тя не е оспорвана. Имайки предвид тези мотиви на въззивния съд и начинът, по който е формулиран въпрос № 4, не би могло да се приеме, че той попада в приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос е основан изцяло на твърденията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон, вкл. и на чл.20а ЗЗД, които могат да се преценяват едва при допуснато касационно обжалване, за което обаче предпоставките не са налице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 78 от 26.03.2013 г. по в.т.д. № 13/2013 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: