3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София, 13.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2317/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1199 от 23.05.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 690/2014 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 8183 от 16.12.2013 г. по т. д. № 99/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, с което на основание чл.118, ал.2 във вр. с чл.119, ал.1 и чл.104, т.4 ГПК е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона. Поддържа оплакване, че въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на делото и за изпращането му по подсъдност на друг съд, без да съобрази обстоятелството, че уточнението на цената на предявените по делото искове, с оглед на която е определена родовата подсъдност по чл.104, т.4 ГПК, представлява недопустимо изменение на основанието и петитума на исковата молба, извършено от ищеца след изтичане на преклузивния срок по чл.129, ал.2 ГПК за отстраняване на нередовности на молбата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси : Възможно ли е срокът по чл.129, ал.2 ГПК да бъде удължаван; Може ли съдът първо да извърши проверка на родовата подсъдност преди проверката на редовността на исковата молба. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в цитирани определения и решения по чл.290 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по т. д. № 99/2012 г. и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, Софийски апелативен съд е приел, че определението е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, тъй като с оглед уточнената с молба от 04.09.2013 г. цена на всеки от предявените по делото обективно съединени осъдителни искове, която е под 25 000 лв., исковете са подсъдни като първа инстанция на районен съд. Като неоснователни са преценени доводите на ответника – частен жалбоподател, че вместо да изпраща делото по подсъдност на друг съд, Софийски градски съд е следвало да върне исковата молба поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й. Въззивният съд е посочил, че възраженията за нередовност на исковата молба и за пропускане на срока за нейното поправяне са неотносими към повдигнатия с въззивната частна жалба спор, свеждащ се единствено до проверка дали преценката на първоинстанционния съд за родова неподсъдност на спора е правилна.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с обжалваното въззивно решение/определение е разрешен правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Формулираните в изложението въпроси, с които частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за изхода на делото. Постановеният с въззивното определение правен резултат е обусловен единствено от преценка на правилата на чл.104, т.4 ГПК, меродавни за правилното определяне на родовата подсъдност на предявените пред първата инстанция осъдителни искове. При постановяване на определението въззивният съд не се е произнасял дали е възможно продължаване на срока по чл.129, ал.2 ГПК за отстраняване на нередовности на исковата молба и дали проверката за родова подсъдност на делото може да има приоритет пред проверката за редовност на исковата молба, тъй като е преценил, че наведените в тази насока доводи са извън предмета на повдигнатия пред него процесуален спор за родова подсъдност на делото. След като не са обсъждани от въззивния съд, поставените въпроси не са обусловили изхода на въззивното производство и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Поради несъответствие на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъжда твърдението на жалбоподателя за противоречие на въззивното определение със задължителната практика на ВКС.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1199 от 23.05.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 690/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :