О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
Гр. София, 28.11. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 22.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 2439/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба на К. Т. С. и Н. З. С. – С., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, против определение № 173 от 02.08.2017 г. по т.д.№ 1336/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II отделение. С него, след възобновяване на производството по делото, спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са оставени без разглеждане, като недопустими, молбите на частните жалбоподатели за отмяна на влязлото в сила решение № 17556/17.10.2014 г. по гр.д. № 12464/2014 г. по описа на Софийския градски съд, с което са оставени без уважение частните им жалби с правно основание чл.435 ал.3 ГПК срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2014 г. по изп. дело № 20127880401182 на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ.
В частната жалба се сочи, че определението страда от всички уредени в ГПК пороци – същото е нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушения на закона и необоснованост. На първо място се излагат оплаквания, че определението е постановено от незаконен състав на съда. Настоящият докладчик по делото, в качеството си на Председател на І т.о. на ТК при ВКС, през 2014 г. си е направил отвод във връзка с преценката за допустимост на молбите за отмяна по повод искане за спиране на изпълнението на решението. Определението не е постановено от съдебния състав, разгледал молбата в открито съдебно заседание на 29.09.2015 г., преди да бъде постановено определението за спиране на производството по делото. Определянето на настоящия съдия – докладчик не е станало на принципа на случайния подбор – чл.9 ЗСВ. На следващо място се релевира, че на страните не е дадена възможност да заявят становище във връзка с допустимостта на молбите за отмяна. По-нататък частните жалбоподатели сочат, че с жалбата против постановлението за възлагане е бил предявен и иск за установяване, че постановлението е неистинско по см. на чл.124 ал.4 ГПК, респ. решението следва да се счита постановено по иск за установяване неистинност на документ. Евентуално решението на Софийския градски съд е постановено по нередовна искова молба /жалба/, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото липсата на дадени указания за отстраняване на нередовността съставлява нарушение на правото на защита на жалбоподателите. Ако приеме, че Софийският градски съд не се е произнесъл по заведения иск за неистинност на постановлението за възлагане, ВКС следва да върне делото на този съд с указания за произнасяне по заявените претенции. На последно място, частните жалбоподатели поддържат и развиват доводи, че т.3 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение в случая, когато решението на окръжния съд по чл.435 и сл. ГПК касае постановление за възлагане на недвижим имот. Искането в частната жалба е за обявяване нищожността, евентуално – за отмяна на обжалваното определение; евентуално – за частична отмяна на определението – относно иска за неистинност на постановлението за възлагане; евентуално, ако се приеме, че СГС не се е произнесъл по иска с правно основание чл.124 ал.4 ГПК, след приключване на делото във ВКС, същото да бъде изпратено на СГС за провеждане на производство по този иск.
Ответникът по частната жалба – И. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение на бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно.
За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2, изр. последно от ГПК, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, с оглед релевираните с нея оплаквания и данните по делото, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения:
І. В обхвата на т.3 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, безусловно се включват и решенията, постановени по жалби с правно основание чл.435 ал.3 ГПК, като всякакво друго тълкуване би било в противоречие със задължителния характер на цитираното тълкувателно решение.
ІІ. Председателят на І т.о. не си е направил отвод по смисъла на чл.22 ГПК във връзка с администриране на подадена от частните жалбоподатели молба за спиране на изпълнението, предмет на ч.т.д.№ 3808/2014 г., І т.о., както некоректно се твърди в жалбата. От данните по делото е видно, че по повод възникналия спор между страните и съда по администриране на конкретната молба, Председателят на ТК е възложил извършването на тези действия на Председателя на ІІ т.о. Твърдението за съществуване на „предубеденост” по въпроса относно допустимостта на молба за отмяна на влязло в сила решение по чл.437 ГПК у конкретния докладчик към 2014 г. понастоящем е ирелевантно, с оглед постановяване на посоченото ТР № 7/31.07.2017 г., с което мнозинството на ОСГТК отрече допустимостта на молба за отмяна от вида на така подадените от частните жалбоподатели. Несъстоятелно е оплакването, че съдебният състав, постановил обжалваното определение, се различавал от този, участвал в разглеждането на делото в о.с.з. Освен че не са налице условията на чл.235 ал.1 ГПК, причината съдията-докладчик да бъде заменен с друг се установява от приложеното по делото разпореждане от 01.08.2017 г. на Председателя на ТК при ВКС. Това е освобождаването от длъжност на предишния докладчик, като определянето на нов такъв е в пълно съответствие с приложимите Вътрешни правила, утвърдени от Председателя на ВКС. На последно място следва да се отбележи, че неспазването на чл.9 ЗСВ не може да се квалифицира като самостоятелен порок на постановения съдебен акт. Налице е и съдебна практика по реда на чл.290 ГПК в този смисъл – решение № 346 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1556/2010 г. на II г.о. на ВКС, според която обстоятелството, че съдията-докладчик не е бил определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор, не обуславя нищожност на съдебното решение, а може да представлява предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност.
ІІІ. Оплакването, че страните са били лишени от възможност да изразят становище по процесуалноправния въпрос преди постановяване на определението, като основание за неговата отмяна, е неоснователно. Становището на частните жалбоподатели по допустимостта на молбите им за отмяна е надлежно въведено в предмета на спора в настоящото частно производство, но същото, предвид ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, т.3, не може да бъде споделено.
ІV. Решение № 17556/17.10.2014 г. ч.гр.д.№ 12464/2014 г. по описа на СГС, ГО, І въззивен Б състав е влязло в сила по предмета, по който е формирана воля в диспозитива на съдебния акт. Доводите, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет или че жалбата по чл.435 ал.3 ГПК била нередовна, т.к. имала и характер на искова молба, но без съответен петитум, а съдът не е изпълнил задълженията си да изиска нужното уточнение, са извън обхвата на преценката, която се дължи в производство по отмяна на влезли в сила решения.
С оглед изложеното, определението по т.д.№ 1336/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е прието, на основание т.3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че молбите за отмяна, подадени от К. Т. С. и Н. З. С. – С. срещу решение по чл.437 вр. чл.435 ал.3 ГПК, не подлежат на разглеждане, е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 173/02.08.2017 г., постановено по т.д.№ 1336/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: