О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София, 05.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №6707/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба от ответника по исковата молба – М. на о. – С., против определение от 27.8.2013 г., по гр.д.№119/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е върната касационна жалба, вх.№8213/17.7.2013 г.
Обстоятелствата по делото са следните:
Частният жалбоподател в настоящото производство – М. на о. – С., е подал касационна жалба против въззивно решение №1087/03.6.2013 г. по гр.д.№119/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав.
С разпореждане от 22.7.2013 г. въззивната инстанция е дала указания на съда, на основание чл.285, ал.1 ГПК да представи документ за внесена държавна такса и преписи от съдебните актове, посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за противната страна.
С молба, вх.№8679/29.7.2013 г. касационният жалбоподател е представил платежно нареждане.
С обжалваното определение въззивната инстанция е върнала касационната жалба, поради неизпълнение на указанията в пълен обем.
Срещу определението на САС е подадена частна жалба, вх.№9978/16.9.2013 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че държавната такса е внесена в срока, а жалбоподателят не е длъжен да сочи доказателства, тъй като съдебните решения са “общоизвестни и служебно известни на съда”, предвид разпоредбата на чл.155 ГПК.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по мастната жалба П. Ц. Х., посредством процесуалния си представител – адвокат Ю. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора но ответника по нея намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.3 ГПК към касационната жалба следва да има приложения, едно от които е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК/т.1/. В случая освен изложението с прилагане на цитираните в него съдебни актове, частният жалбоподател е представил втори екземпляр от него без копия от тях, поради което съдът е оставил частната жалба без движение и е дал указания за представянето им. Указанията на съда са дадени, тъй като частният жалбоподател се е позовал на тях и ги е представил в един екземпляр.
Неоснователно е твърдението, че посочените решения попадат в хипотезата на чл.155 ГПК, тъй като не се касае на неподлежащи на доказване факти по смисъла на процесуалния закон. Общо известни факти по смисъла на визираната правна норма са факти, известни на неопределен кръг лица, включително и на съда, като например природни бедствия, качеството на обществено известна личност, провеждането на избори на определена дата, дати от световно и общо национално значение/ Денят на Европа, Денят на независимостта на България и др./ и т.н. Служебни факти са тези, които съдът знае във връзка с работата си, т.е. във връзка с други дела.
В настоящия случай представените съдебни актове не се отнасят до такива, съобразно приетото в т.2 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, тъй като не са актове на ВКС. Същите нито са тълкувателни решения, нито решения по чл.290 ГПК. Представените съдебни актове са от категорията на тези по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/т.3 от посоченото тълкувателно решение/, поради което при позоваването им касационният жалбоподател следва ги представи, още повече, че в случая се касае до екземпляри за ответника по частната жалба.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение- потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.8.2013 г., по гр.д.№119/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е върната касационна жалба, вх.№8213/17.7.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: