2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
гр. София, 06.06. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1471 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 332/14.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 756/2012 г. на Хасковския окръжен съд. С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 223/24.08.2012 г. по гр. дело № 385/2012 г. на Свиленградския районен съд, като краен резултат са уважени предявени от А. Г. Ч. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед № 163/13.03.2012 г. на директора на ПТП-П. към дружеството-касатор; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител търговска експлоатация” в РТП-Д. (К.) към дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 1 218.56 лв. – обезщетение за времето, през което тя е останала без работа в резултат на незаконното уволнение – за периода 20.06.2012 г. – 20.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавни такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата А. Г. Ч. не е подала отговор на жалбата в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните три правни въпроса: 1) материалноправен – при извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 от КТ, следва ли да се приеме, че за работодателя съществува задължение за посочване на критериите за оценка и за подробно определяне съдържанието на отделните показатели за оценка, за да е упражнено законосъобразно правото на подбор; 2) материалноправен – относно наличието на реално съкращаване на щата; и 3) процесуалноправен – относно задължението на съда при преценка на доказателствата да съобрази правилата на логиката. По отношение и на трите правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че същите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с решение № 525/21.06.2010 г. по гр. дело № 1446/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 187/15.03.2010 г. по гр. дело № 3912/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, вторият въпрос – в противоречие с решение № 126/02.05.2011 г. по гр. дело № 1227/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и третият въпрос – в противоречие с т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, и с оглед това е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, на две различни, алтернативни основания за това, а именно: 1) поради това, че към момента на извършване на уволнението не е налице реално съкращаване на щата; и 2) поради това, че извършеният подбор е незаконосъобразен. За да достигне до първия от тези изводи, въззивният съд е приел за установено, че в щатното разписание от 24.05.2011 г. за процесната длъжност „ръководител търговска експлоатация” са предвидени 14 бройки, че в следващото щатно разписание от 04.11.2011 г. – 12 бройки, но в последващите две щатни разписания от 09.12.2011 г. и от 17.02.2012 г., последното – действащо към момента на уволнението на ищцата, няма извършени промени в числеността за тази длъжност. За да достигне до извода си за незаконосъобразност на извършения подбор, окръжният съд е изложил съображения, че при оспорване от страна на работника на законността на извършения подбор и на оценяването при извършването му, в тежест на работодателя е при условията на главно и пълно доказване да установи начина на извършеното оценяване, както и че работникът, предложен за съкращаване, се е справял незадоволително с работата си и не е притежавал необходимите знания и умения за изпълняваната длъжност, поради което и е получил по-ниски оценки в сравнение с работниците, останали на работа. Въззивният съд е приел също, че при направеното по делото оспорване от страна на ищцата на извършения подбор и на резултатите от оценяването, при липсата на доказателства, въз основа на които да се извърши проверка на резултатите от подбора, следва извод, че последният е незаконосъобразен.
Видно от така изложените мотиви към обжалваното решение, първият изведен от касатора материалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обуславящ извода му за незаконосъобразност на извършения подбор, респ. – за незаконосъобразност и на уволнението на ищцата. Поради това, този материалноправен въпрос не е от значение за изхода на правния спор по делото, респ. – не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се отбележи и че изводът на въззивния съд за незаконосъобразност на подбора и изложените във връзка с него съображения, са в пълно съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена противоречивата практика на ВКС по въпроса за съдебния контрол върху преценката на работодателя при извършването на подбора по критериите по чл. 329 от КТ.
Вторият изведен от касатора правен въпрос – относно наличието на реално съкращаване на щата, също не е от значение за крайния изход на правния спор по делото. Това е така, защото независимо дали въззивният съд е разрешил този правен въпрос в съответствие или в противоречие с практиката на ВКС, той (както вече беше посочено) е уважил предявените по делото исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ, не само на това основание – липса на реално съкращение в щата, а и – незавсимо от него – на алтернативно обсъденото основание – поради незаконосъобразно извършен подбор. Последният извод, който е съобразен с практиката ВКС, сам по себе си е достатъчно основание и за направения от въззивния съд краен извод за незаконосъобразността на уволнението на ищцата. По тези съображения, и вторият изведен от касатора материалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По същите съображения, изведеният от жалбоподателя процесуалноправен (третият) въпрос, отнесен към извода на въззивния съд за липсата на реално съкращение в щата, също е без значение за крайния изход на правния спор по делото. Отнесен към извода на окръжния съд за незаконосъобразност на подбора, този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд, не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, и конкретно – в съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, респ. – с т. 3 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като този извод на въззивния съд е направен при спазване правилата на логиката – при прилагане на последиците от разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса.
По изложените съображения, в случая не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 332/14.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 756/2012 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.