О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
С., 14.06. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1594 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. Й. Й. чрез адв. И. Г. срещу въззивно решение № 1596/29.07.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 91/2011 г.
Насрещната страна Ф. Х. О. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
О. Й. Й. е предявил иск по чл. 45 ЗЗД против Ф. Х. О. за сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
О. Й. твърди, че уврежданията /притеснение, накърнено достойнство и доброто име в обществото, стрес/ получил през 2006 г., когато бил член на управителния съвет и изпълнителен директор на [фирма] /сега Търговска банка Д”, АД, С.”. Ф. О. го подложил на системен психически натиск и тормоз/ опитвал се да дава нареждания на кого и при какви условия да се отпускат кредити, оказвал натиск за изпълнение на нарежданията; изискал да му бъде предоставен списък с настоящите и потенциалните клиенти на банката; проучвал без значението на Й. клиенти с цел проверка на платежоспособността им. В исковата молба се твърди, че част от клиентите на банката били сърдити на О., тъй като смятали, че по негово нареждане са дискредитирани и е нарушена банковата им тайна.
Софийският апелативен съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски окръжен съд, е отхвърлил иска.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че О. Й. е бил член на управителния съвет и изпълнителен директор на „Демирбанк /България/” АД, С. от 15.03.2004 г. до 06.11.2006 г., когато е вписано заличаването му като член на управителния съвет и като изпълнителен директор. Със същото решение като едноличен собственик на капитала на банката е вписан Ф. Х. О..
От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът установил, че след идването на Ф. О. започнали проблеми със съня и кръвното налягане за О. Й, споделял, че имал притеснения за изпълнение на работата си поради външна намеса. Установени са още случаи, при които двамата са водили разговор на висок тон, с ръкомахане, което сочи на спречквания между тях.
Не е установено съдържанието на тези разговори, нито, че поведението на О. е било противоправно. Съдът също така е посочил, че няма данни Ф. О. да е извършил твърдяните в исковата молба деяния.
В заключение, съдът е направил извод, че по делото е установено единствено, че ищецът Й е бил тревожен и под стрес, но дори и това де е от поведението на Ф. О., няма данни, че е от деяния, посочени в исковата молба, съответно, че действията на О. са противоправни.
Искът е отхвърлен, както и акцесорната претенция за лихви.
В изложението към касационната жалба е поставен въпроса в чия тежест е доказването на вината, „респективно противоправните действия” на ответника по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Въпросът за вината е неотносим към постановения от апелативния съд резултат, защото въззивната инстанция не е разглеждала този елемент от фактическия състав на правната норма, доколкото е прието, че няма доказателства за извършени от ответника деяния /твърдяните по исковата молба/, съответно тяхната противоправност и причинна връзка с евентуалното увреждане на ищеца.
Относно тежестта на доказване на другите елементи от фактическия състав на деликта не се установи поддържаното от касатора противоречие с ПП 4-1968-ВС РБ, нито наличие на противоречива съдебна практика.
Никога не е имало съмнение, че тя е за ищеца, така е прието и в приложените от касатора съдебни решения. Противоправността на извършеното от деликвента е нещо различно от вината /субективното отношение на дееца/.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1596/29.07.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 91/2011 г
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: