О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр. София, 21.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 600 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Ц. Г. С. от гр. С., приподписана от адв. Г, против определение № 2* от 4 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 293 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е оставена без уважение частна жалба на Ц. С. против разпореждане по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е недопустимо и неправилно – при постановяването му са нарушени съдопроизводствените правила и е необосновано, защото мотивите са вътрешно противоречиви по въпроса за допустимостта на частната жалба, като правото на частна жалба срещу неправилните разпореждания на съда е установено в закона; частната жалба срещу определенията на районния съд не е просрочена, защото частната жалбоподателка не е била редовно призована за нито едно от двете съдебни заседания и не е присъствала лично; неявилата се страна по делото следва да се призовава отново и по отношение на нея не може да се приложи правилото на чл. 41 ал. 6 от ГПК (отм.); между двете съдебни заседания е имало само девет дена, което е попречило на жалбоподателката да организира защитата си; недопустимо е определението за даване ход на делото, което е опорочило и определението за недаване ход на делото; мнението на районния съд за приложението на чл. 41 ал. 6 от ГПК (отм.) е явно непоследователно. В изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК, инкорпорирано в частната жалба, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при всички основания на чл. 280 ал. 1 от ГПК, тъй като определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС за признатата и гарантирана от закона възможност за обжалване на неправилните разпореждания на първоинстанционните съдилища, частните жалби по определения в хода на първоинстанционното производство са противоречиво разрешавани от окръжните съдилища и липсва практика по новия ГПК, а и обжалваното определение е неправилно и отмяната му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Ф. , В. и С. С. – всички от гр. С., не дават отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че предмет на обжалване с върнатата частна жалба са определения на съда, с които са решени процесуални въпроси по хода на производството, които не подлежат на самостоятелно обжалване; определението за недаване ход на делото за заседанието от 9 юни 2008 г. не прегражда процесуалното развитие на спора, а протоколното определение, с което е даден ход на делото на 18 юни 2008 г. също не попада в кръга на определенията, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол; липсата на право на жалба води до съвпадение на крайните изводи на съдилищата, поради което жалбата е оставена без уважение.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
По действащия процесуален ред за гражданското съдопроизводство, условие за допускане на съдебния акт до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Всички пространно изложени от частната жалбоподателка оплаквания обаче по съществото си са оплаквания по правилността на атакуваното определение, но не обосновават наличието на основания по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускането на касационния контрол на атакуваното определение. Позоваването на основанията на закона само по себе си не изпълнява необходимостта съдът да бъде сезиран с надлежно материалноправно или процесуалноправно питане, чието разрешаване по различен начин да води до противен правен извод от постановения от въззивния съд. Формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси няма. При тази липса за съда е невъзможно да прецени доколко подобни въпроси са разрешени от въззивния съд в нарушение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК. Освен това е недопустимо и касационният съд сам да формулира въпросите си във връзка с евентуална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд. След като значими въпроси не са посочени от частната жалбоподателка, то и касационният контрол на определението на въззивния съд не следва да бъде допускан.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2* от 4 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 293 по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: