О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
С., 06.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4523 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Й. Р. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 4914 от 6.03.2014г. по в.ч.гр.д. № 1110 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 10.12.2013г. по гр.д. № 3843/11г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото досежно предявения иск с правно основание чл.576 от ГПК. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за произнасяне.
Като основание за допустимост се сочат всички основания по чл.280 ал.1 от ГПК по въпроса – допустим ли е иск по чл.576 от ГПК за нищожност на нотариално действие, предявен преди влизане в сила на решение, с което е уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС относно процесните имоти и съставлява ли този иск повторен процес между същите страни, относно същия спор? Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 378 от 28.07.2010г. по гр.д.№ 148/2009г.н ІV г.о. и на решение № 550 от 12.05.1972г. по гр.д.№ 395/72г.на ІІІ г.о. на ВКС, които касаят обхвата на силата на присъдено нещо.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Няма спор, че между същите страни е налице влязло в сила съдебно решение /на 30.10.2013г./, с което е признато за установено, че Н. Н. притежава право на собственост въз основа на договор за покупко-продажба от 26.03.1960г., обективиран в н.а. № 191 т.V д.903/61г. и договор от 11.05.1960г., обективиран в н.а. № 90 т.ІХ д. 1518/60г. и н.а. № 117 т.ІІІ д. 635/61г. от 11.03.1961г. и въз основа на законово наследствено правоприемство върху следните недвижими имоти: 1. УПИ, целия с площ по документ за собственост от 1 109кв.м., а измерен графично 1 120кв.м., съставляващ парцел VІІІ-57 в кв.16 по плана на [населено място] „Киноцентър І-ва част” и 2. УПИ, целия с площ по документ за собственост от 890 кв.м., а измерен графично 755 кв.м., съставляващ парцел ХІV-57 в кв.16 по плана на [населено място] „Киноцентър І-ва част”, осъден е, на основание чл.108 от ЗС, Й. Р. Г. да предаде на Н. Н. владението върху тези имоти и са отхвърлени исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумите от 3 920лв. и 4 960лв.- обезщетение за унищожени плодни дървета и унищожени движими вещи.
Понастоящем /на 31.01.2011г./ Й. Р. Г. е предявил срещу Н. Н. два иска, които след първоначалното прекратяване на производството, даването на указания от въззивната инстанция и направените от ищеца уточнения, са конкретизирани като такива с правно основание чл.576 от ГПК и отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК, който е оттеглен от ищеца. Искът по чл.576 от ГПК е за прогласяване на нищожност на нотариално действие, без ищецът да е конкретизирал такова. В исковата молба са изложени доводи, че нотариалните актове с № 191 т.V д.903/61г. и № 90 т.ІХ д. 1518/60г. не са съставени по реда, предвиден в Закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти. Впоследствие е конкретизирал, че претендира нищожност на нотариалното действие, тъй като нотариусът не е имал право да го извърши.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по иска с аргумента, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването му, защото със сила на присъдено нещо основният въпрос за правото на собственост върху процесните имоти е разрешен и успешното провеждане на иска по чл.576 от ГПК, не би помогнало на ищеца, за който вече не съществува правна възможност да установява собствени права върху същите имоти. Тези мотиви са възприети и от въззивния съд, който е потвърдил акта, посочвайки че силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение между същите страни и за същите имоти е абсолютна процесуална пречка, изключваща възможността при евентуално уважаване на иска ищеца да придобие права.
При тези мотиви, поставеният от жалбоподателя въпрос за допустимостта на иск по чл.576 от ГПК, който съставлява повторен процес между същите страни, относно същите имоти, след като вече е уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда, не съставлява годно общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС и по него не следва да се допусне касационно обжалване. В случая основанието поради което искът по чл. 576 от ГПК е преценен като недопустим е липса на правен интерес, а не защото съставлява повторен процес. В този смисъл цитираната от касатора практика, включително и по чл.290 от ГПК е несъотносима. Независимо, че в случая ищецът не се е позовал на нито едно от изрично посочените в чл.576 от ГПК основания за нищожност на нотариалните действия, с оглед конкретната хипотеза той няма правен интерес да предявява такъв иск, защото със сила на присъдено нещо е установено,че не притежава защитимо право /собственик на имотите, предмет на нотариалните актове е Н. Н./.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Й. Р. Г. от [населено място] [улица] против въззивно определение № 4914 от 6.03.2014г. по в.ч.гр.д. № 1110 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :