О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
София, 18.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 585/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „УДГ груп”ООД, гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 44 от 05.03.2009 г. по гр.д. № 1268/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив, трети състав, с което след частична отмяна на решение № 132 от 11.02.2008 г. по гр.д. № 83/2007 г. на Окръжен съд – Смолян е отхвърлена исковата претенция на касатора ищец срещу „Р”Е. , гр. С. за заплащане на сумата 289 417.46 лв. представляваща стойността на изпълнени, но незаплатени строително-монтажни работи, ведно със претендираната законна лихва, считано от 29.06.2007 г., като погасена чрез прихващане.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като твърди, че съответствието на уговорената между страните неустойка за забавено изпълнение не я прави валидна. Счита, че при произнасяне по възражението за нищожност на претендираната от възложителя неустойка за забава по т.92 от основния договор, която е предмет на възражението за прихващане, решаващият съд е преценявал критерии, относими към неустойка за неизпълнение. Според касатора, след като неустойката за забава превишава многократно неустойката за пълно неизпълнение, то следва да се приеме, че отпада основната й – стимулиращата функция, а остава единствено наказателната функция, което е недопустимо. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество, с присъждане на разноски.
В приложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса кога размерът на неустойката е определен в противоречие с добрите нрави. Касаторът се позовава на следните решения на ВКС: решение №169/27.03.2007 г.,ТК; решение № 218/27.03.2007 г. на І т.о. и решение № 30/08.02.2007 г., ТК. От друга страна, се поддържа, че систематизирането на принципите, които съдът прилага при разрешаването на въпроса кой размер неустойка за забава противоречи на добрите нрави е от значение за уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – „Р” Е. , гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита касационната жалба за неоснователна по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Пловдивския апелативен съд решение е прието за основателно направеното от ответното дружество възражение за прихващане между вземането на „У”ООД, произтичащо от договора за строителство и насрещното вземане на „Р”ИООД, произтичащо от неустойка за забавено изпълнение на СМР, предвид наличието на материалноправните и процесуалноправни предпоставки за прихващането. Въззивният съд, след преценка на предмета на договора и характера на строителния обект – пет звезден хотел в ЦГЧ на гр. С., чиято експлоатация е свързана с туристическия сезон; изразената от страните воля и при повторно договорения срок за предаване на обекта, който не е спазен от ответника; липсата на оневиняващи неизправната страна доказателства; размера на щетите, които възложителят търпи поради невъвеждане в експлоатация на обекта в туристическия сезон и компенсаторния характер на неустойката в тази й част, е направил извод, че установения от вещото лице размер на неустойка за забава от 40 дни – 609 943.93 лв., изчислена върху изплатените до завеждането на делото фактури общо за 1 524 859.84 лева, не излиза извън пределите на нравствено допустимото, т.е. в степен, когато се накърнява не само представата за справедливост, а и за моралност въобще. Като неоснователни са преценени доводите за нищожност на договорната клауза за неустойка за забава на строителя поради липса на краен срок за начисляването й, тъй като последният е в зависимост от поведението на длъжника – в какъв период от време след падежа ще изпълни задължението. В мотивите към решението подробно са обсъдени поетите с договора задължения, чието точно изпълнение е обезпечено от неустоечни клаузи, както и целта при уговарянето на последните да се удовлетвори имуществения интерес на кредитора по договора за изработка.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че формулираният от касатора материалноправен въпрос, свързан с критериите/принципите/, които следва да се преценяват при възражение за нищожност на неустоечна клауза по двустранна търговска сделка поради нарушаване на добрите нрави, е значим за изхода на делото. Това обуславя наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото.
Като недоказани следва да се преценят твърденията на касатора, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в цитираните и представени с жалбата решения. На първо място, не се касае за трайна практика на касационната инстанция по аналогични дела, тъй като преценката на съответните съдебни състави на ВКС, извършена в решения № 218/2007 г. и №30/2007 г. относно нравствената допустимост на уговорени неустойки е съобразена и с характера на приватизационната продажба и съответните преференции, които получава купувача по отношение на обекта, цената и начин на плащането й. От друга страна, в решение № 169 от 23.03.2007 г. съдът не се е произнесъл по същество по възражението за нищожност на клаузата за неустойка, а само е констатирал, че то е преклудирано с приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Решението по ВАД № 62/2000 г. е неотносимо към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Основателни са обаче доводите на касатора, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпросите, свързани с условията и предпоставките, при наличието на които уговорената в търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави не е налице единна практика на ВКС, което е констатирано изрично и в отправеното от председателя на ВКС искане до Общото събрание на Търговска колегия за нормативно тълкуване, чрез постановяване на Тълкувателно решение по реда на чл.129 ЗСВ и е образувано т.д. № 1/2009 г. Това обуславя извод за наличие на допълнителното изискване за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 44 от 05.03.2009 г. по гр.д. № 1268/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора – “УДГ- груп”ООД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5788.35/ пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: