4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София,29.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1256/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. А. от [населено място] срещу решение № 1505 от 24.10.2012 г. по в. т. д. № 1904/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски районен съд решение № 1866 от 27.04.2012 г. по гр. д. № 7483/2011 г., е отхвърлен предявеният от касатора срещу К. К. И. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 11 000 евро по запис на заповед от 20.05.2009 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 3057 от 14.04.2010 г. по ч. гр. д. № 4787/2010 г. на Варненски районен съд.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че в противоречие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по въведената от него, а не от въззивницата в жалбата й каузалност на поемане на менителничния дълг, изразяваща се в в използването на думата „неустойка” по отношение на една част от общата сума по процесния запис на заповед, а именно – за сумата 3 900 евро. Овен това, според касатора, изводът на решаващия състав за липса на безусловност на задължението е в противоречие със задължителните указания по приложението на чл. 535, т. 2 ТЗ, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС № 1 от 28.12.2005 г. В тази връзка е изразено несъгласие със становището на съда, че сумата по записа на заповед трябва да е математически изчислена, като е необходимо юридическата и математическата определеност на паричното задължение да съвпадат.
С твърдението за „произнасяне на съда относно недостатъци на формата на ценната книга и липса на изискуеми съгласно чл. 535 ТЗ реквизити” в противоречие с т. 2 и т. 4 от Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС № 1 от 28.12.2005 г. е аргументирано и допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касация – К. К. И. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване в депозирания по делото писмен отговор от 18.02.2013 г., а само за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 11 000 евро по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.04.2009 г., издадена по реда на чл. 417, т. 9 ГПК по ч. гр. д. № 4787/2010 г. на Варненски районен съд, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед от 20.05.2009г. е нищожен, тъй като не отговаря на императивните законови изисквания за редовност и по-конкретно – липсва безусловност на поетото с него задължение. Като е посочил, че по дефиниция неустойката представлява договорна клауза, съдът е преценил, че претендирането на сумата 3 900 евро като неустойка, наред с другата сума по записа на заповед – 7 100 евро, представлява въвеждане на кауза относно поетото задължение от общо 11 000 евро и това представлява порок, който лишава ефекта от присъщата му абстрактна същност и безусловност на менителничното задължаване и го прави недействителен като менителничен афект, като създава неяснота по отношение на дължимостта на посочената сума пари. В тази връзка е изразено разбирането, че не е достатъчно сумата да е определяема с оглед някакви критерии, а е необходимо юридическата и математическата определеност на паричното задължение да съвпадат, което изисква сумата да е математически изчислена. Поради обстоятелството, че недостатъците във формата, за които съдът следи служебно, са едновременно основание за недействителност както на задължението на издателя, така и на авалиста, въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска, предявен срещу ответницата К. К. И. в качеството й на авалист по процесния запис на заповед.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за недопускане на касационния контрол е липсата на конкретно формулиран въпрос, по отношение на който се преценява наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая твърдението на касатора, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че „произнасянето на съда в тази връзка относно недостатъци на формата на ценната книга и липса на изискуеми съгласно чл. 535 ТЗ реквизити е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС”, представлява по своята същност оплакване за неправилност на въззивния акт и по-конкретно за нарушение на материалния закон – чл. 535, т. 2 ТЗ и на задължителната съдебна практика по прилагането му. В действителност, доводите на касатора са за погрешно възприемане от съда на съдържанието на процесния запис на заповед, обусловило съответно и извода за несъответствието му със задължителните законови изисквания. Доколкото обаче тази преценка е резултат от обсъждането на конкретно доказателство, съобразно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, същата е относима към правилността на обжалвания акт и поради това подлежи на проверка само при вече допуснат касационен контрол, но не може да бъде предмет на производството по самото допускане.
Независимо от този изход на делото, на ответницата не се дължи присъждане на разноски поради липса на изрично направено искане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1505 от 24.10.2012 г. по в. т. д. № 1904/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: