О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр. София, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2169 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Х. А. Ф., чрез адв. М. Н. срещу решение № 463/13.12.2018 г., по в.гр.дело № 640/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 74/14.03.2018 г. по гр.дело № 731/2017 г. на Велинградския районен съд.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД се отхвърли.
В изложението е поставен правния въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията, посочени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е спрял производството по делото до приключване с влязло в сила решение на образувано гражданско дело между същите страни с предмет прогласяване нищожност на договор, от който ищецът черпи правото си на кредитор на жалбоподателя-ответник и което ще има значение за правилното решаване на спора. Цитирана е практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по чл.290 ГПК. Според жалбоподателя в едни от решенията становището на съдебния състав на ВКС е, че когато посоченото основание за спиране на производството се е осъществило пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС, крайният му акт подлежи на обезсилване като недопустим. Сочи, че според друга част от практиката на ВКС въззивното решение, постановено при наличието на основание за спиране на делото по чл.229,ал.1,т.4 ГПК е допустимо, но неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба А. Е. А., чрез адв. С. Н. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.135 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено от приложените по делото доказателства, че на 29.12. 2009г. в [населено място] е сключена спогодба с нотариална заверка на подписите (№7924), извършена на същата дата между „Лъки Сър“ ООД, гр.Сърница, от физическото лице Х. А. Ф., от физическото лице Х. Ю. К. и от физическото лице А. Е. А., по силата на която дружеството признава че получените по посочените договори /договор за предоставяне на кредит овърдрафт по продукт „Бизнес кредит Доверие №92000РО-АА-0627 от 16.07.2008г. и Анекс №1 към Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по продукт“Бизнес кредит Доверие“ №9292000РО-АА-0627/16.07.2008г./ и по повод образувано изпълнително дело №586 на ЧСИ с рег.№750, с район на действие ОС-П. за събиране на сумите по посочените кредити, парични средства са били използвани изцяло от страна на дружеството „Лъки Сър“ ООД, че страните се споразумяват при евентуално предприети действия по събиране на задълженията по отношение на А. Е. А. по посочените договори, то дружеството и двете физически лица Х. Ф. и Х. К. се задължават, солидарно да изплатят на А. А. сумата от 20000лв след покана от А. А., извършена с нотариална покана. Прието е също ,че в спогодбата е отразено още, че в случай, че задължените лица не изплатят на А. А. дължимата сума от 20000лв, последният има право да се снабди със заповед и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК.
Съдът е приел за установено, че в образувано заповедно производство пред Велинградския районен съд (ч.гр.д.№690/2013г.), е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, №331 от 0407.2013г. с която е разпоредено на длъжниците „Лъки Сър“ ООД, със законен представител Х. А. Ф. и длъжникът Х. А. Ф. да заплатят при условията на солидарност на кредитора А. Е. А. сумата от 20000лв ведно със законната лихва, считано от 04.07.2013г., държавна такса от 400лв и разноски за адвокатско възнаграждение от 4000лв, като вземането произтича от спогодба с нотариална заверка на подписите №7924 от 29.12.2009г. Посочено е, че от съда е издаден и изпълнителен лист за процесното вземане. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано на 22.07.2013г. изпълнително производство за принудително събиране на вземането по искане на взискателя по изпълнението А. Е. А. и против двамата длъжника-процесното дружество и физическото лице Х. Ф., отговарящи при условията на солидарна отговорност, №20135210400373 по описа на Държавна съдебно-изпълнителна служба /ДСИС/ при Велинградски районен съд. Длъжникът Х. Ф. е уведомен за образуваното изпълнително производство, както и за присъединяването на държавата като взискател за вземане на ТД на НАП срещу него. Приел е, че по изпълнителното дело са предприемани принудителни изпълнителни действия, извършвано е разпределение на събраната по изпълнението парична сума, че към момента липсват данни изпълнението да е приключило в резултат на осребряване на имуществото на длъжниците и погасяване на задължението им чрез плащане.
Прието е за установено, че по време на висящността на изпълнителното производство или по-точно 4 (четири) месеца след образуването му, физическото лице длъжник по изпълнението Х. Ф. заедно със съпругата си И. Ф. са дарили на дъщеря си Е. Х. К. свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и съставляващ семейна имуществена общност, представляващ УПИ, застроен и незастроен, целия с площ от 1050кв.м., означен като УПИ ****-**** в кв.61 по плана на [населено място], с приложена регулация ведно с построената върху парцела сграда на 316кв.м. състояща се от мазе и два етажа, при запазено право на ползване на дарителите на втория етаж от сградата, за което е съставен нотариален акт за дарение №4, том І, рег.№3776, н.д. №161/2013г. от 20.11.2013г. на нотариус Ю. К., рег.№646 и с район на действие-Велинградски районен съд. Прието е също за установено, че преди извършване на дарението на 22.03. 2012г. по повод предоставяне от „Банка ДСК“ ЕАД на ипотечен кредит от 60000лв в полза на кредитополучателите Е. Х. Ф. и И. А. Ф. по сключен на 22.03.2012г. ипотечен кредит, за обезпечаването на който Х. А. Ф. и И. Ф. учредили договорна ипотека в полза на банката-кредитор върху търговски обект-магазин за промишлени стоки на 284кв.м. построен в резултат на преустройство на първия етаж от съществуваща двуетажна масивна сграда застроена на площ от 316кв.м. със самостоятелен вход за магазина построен върху УПИ ****-****, целия с площ от 1050кв.м. находящ се в квартал №61 по плана на [населено място], че това е част от същия този имот предмет на дарствената сделка от 20.11.2013г.
Посочено е, че според данните по заповедното производство длъжниците „Лъки Сър“ ООД и физическото лице Х. Ф. са поканени от кредитора А. А. да заплатят сумата от 20000лв по сключената спогодба чрез връчена им покана на дата 28.02.2012г.,като плащане на задължението не е последвало.
Приел е, че данни за оспорване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК от страна на длъжниците или оспорване на разпореждането за незабавно изпълнение няма, че не са налице такива данни по заповедното производство (ч.гр.д.№690/2013г.) да е иницииран исков процес по чл.422 от ГПК на основание подадено от длъжниците възражение по чл.414 от ГПК против заповедта за изпълнение. Посочил е, че от данните по образуваното изпълнително дело е установено, че по същото са извършвани комплекс от принудителни изпълнителни действия, като последното изпълнително действие е насрочване на търг с устно наддаване по отношение на движими вещи собственост на длъжника Х. Ф., насрочен за 31.05.2017г.
От правна страна въззивният съд е приел, че обжалваното решение е валидно и допустимо, че е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи,че е увреден от длъжника по изпълнението в резултат на предприети от последния действия за редуциране на притежаваното от него имущество чрез безвъзмездното му прехвърляне в полза на свой низходящ, като по този начин се препятства възможността срещу това имущество да бъде насочено принудително изпълнение чрез изнасянето му на публична продан и неговата евентуална продажба, като в резултат на осребряването на това имущество да се стигне до погасяване на задължението чрез плащане, което длъжника физическо лице има към кредитора и ищец в настоящото производство, доколкото макар по изпълнението да са посочени двама длъжници, отговорността на същите е определена при условията на чл.121 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ като солидарна отговорност, възникнала от уговорки между длъжниците за паричен дълг към кредитора, което според съда означава, че всеки от солидарните длъжници отговаря сам пред кредитора за размера на целия дълг.
Формиран е извод, че по същество исковата претенция е основателна.
Прието е за установено от доказателствата по делото, че длъжникът по изпълнението Х. Ф. е имал знание, че за него съществува задължение да плати сумата, посочена в сключената между длъжниците и кредитора спогодба от 29.12.2009г. с нотариална заверка на подписите. Приел е, че условието за плащане на посочената в този документ парична сумата от 20000лв е да е инициирано срещу кредитора А. А. изпълнително производство с предприемане на действия по събиране на задълженията по описаните в спогодбата вземания по сключените договори, за което физическото лице длъжник Х. Ф. е уведомен лично с връчена му нотариална покана №101 от 28.02.2012г., че от този момент той е наясно, че има задължение към кредитора А. А. по цитираната спогодба и следва да го погаси чрез плащане. Прието е, че от този момент А. придобива качеството на кредитор на вземането си по сключената спогодба, а Х. Ф. има качеството на длъжник по това вземане и дължи връщане на сумата на кредитора. Прието е също, че вземането на А. А. е установено и признато в приключило заповедно производство по чл.417 от ГПК в резултат на което в негова полза е издадено изпълнително основание-заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнително производство и са предприети изпълнителни действия срещу солидарно отговорните длъжници между които е и физическото лице Х. Ф.. Съдът е посочил, че в резултат на образуваното изпълнително производство длъжникът физическо лице е уведомен от държавния съдебен изпълнител за образуваното изпълнително производство и по делото са предприети принудителни изпълнителни действия за събиране на вземането чрез изнасяне на длъжникови имоти на публична продан и налагане на запори. Посочил е също, че липсват данни длъжникът по изпълнението Х. Ф. да е оспорил задължението си и вземането на кредитора по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по този начин да е предизвикал отпочване на исково производство от кредитора за установяване съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК. Прието е, че знание за образуваното изпълнително производство е налице за длъжника-Х. Ф. най-късно към 07.08.2013г. когато му е връчено като длъжник съобщение от ДСИ за присъединяване по право на кредитор по делото. Прието е също, че прехвърлянето на собствеността върху процесния имот чрез дарение е извършено на 20.11.2013г. – след уведомяването му от ДСИ, че във всички случаи е налице знание у прехвърлителя и длъжник, че същият има непогасено задължение към кредитора А. А.. Според съда фактът, че чрез дарението прехвърлителят-длъжник си намалява размера на имуществената маса върху която може да се насочи принудително изпълнение с повече от 33722лв, което само по себе си е една значителна сума за недвижим имот, при положение, че задължението му е общо в размер на 27041.14лв към дата 22.05.2017г. води на несъмнен и категоричен извод за сериозно накърняване на интереса на кредитора да се овъзмезди от имущество на длъжника, което в резултат на сделката е излязло извън неговия патримониум. Формиран е извод, че ищецът не само има качеството на кредитор спрямо ответника Х. Ф. и солидарен длъжник по изпълнението, но и интересът му е съществено накърнен от тези действия на длъжника. Прието е, че качеството на кредитор на А. произтича от закона и за такъв е посочен, и в постановените съдебни актове от заповедния съд, че това е доказано от приложените по делото писмени доказателства. Приел е, че самата спогодба сочи ищеца като кредитор на парично вземане и с факта на настъпване на събитието, описано в спогодбата, той безусловно придобива това качество и неговият интерес е да се защити по реда на заповедното производство, чрез издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането което има срещу длъжника.
Съдът е приел, че фактът, че ищецът е кредитор е установен и от доказателствата по делото, тъй като това му качество е признато и от самите солидарно отговорни длъжници, подписали процесната спогодба, чрез която са се задължили спрямо него да му заплатят процесната парична сума. Преценено е за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че ищецът А. А. няма качеството на кредитор. Прието е, че това твърдение не е подкрепено с изтъкването на каквито и да било конкретни факти и обстоятелства, че не почива на нито един обективно установен факт по делото. Според съда облигационната връзка между кредитор –солидарни длъжници е налична още със сключването на нотариално заверената спогодба, че длъжниците между които и физическото лице Х. Ф. изрично са признали качеството на кредитор на А. А. спрямо тях и са се задължили на заплатят процесната сума при настъпването на определени обстоятелства описани в спогодбата, а именно започване на изпълнителни действия срещу А. А. за събиране на задълженията по описаните в споразумението договори, като плащането следва да стане след отправена изрична покана. Приел е, че посоченият факт е настъпил, поканата за плащане е отправена, изпратена е и е получена от длъжниците, поради което е активирано задължението и на тримата солидарно-отговорни длъжници към кредитора.
При тези съображения е изведен извод, че първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е уважен следва да бъде потвърдено изцяло като валидно, допустимо и по същество правилно, доколкото други доводи освен позоваването на жалбоподателя, че ищецът няма качеството на кредитор спрямо него, няма въведени с въззивната жалба. Прието е, че изискване за знанието на приобретателя за увреждащия характер на сделката няма въведено по закон, доколкото сделката не е възмездна, като разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД има в предвид знание за увреждането при възмездно прехвърляне, като то се презюмира в хипотеза при която приобретател по нея е низходящ на прехвърлителя.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос от изложението.
С т.решение № 1/09.07.2019 г. по т.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е уеднаквена практиката на съдилищата и с т.1 е прието, че въззивното решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1,т.4 ГПК е недопустимо. С определение, постановено в съдебно заседание на 14.11.2018 г. по в.гр.дело № 640/2018 г. Пазарджишкият окръжен съд като въззивна инстанция е оставил без уважение искането на жалбоподателя-ответник Х. Ф., формулирано, чрез адв.Н. за спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК на производството по делото, поради наличието на образувано дело между същите страни пред Районен съд гр.Асеновград за прогласяване нищожност на спогодба от 29.12.2009 г. по отношение на Х. Ф., решението по което, според ответника ще има значение за правилното решаване на настоящия спор, както и поради наличие на образувано досъдебно производство пред Районна прокуратура В. за извършено престъпление по чл.316 НК, вр.чл.308, ал.1 НК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че решението по висящото дело по описа на Велинградския районен съд с оглед на неговия предмет няма да има значение за правилното решаване на настоящия спор. Този извод на съда не е в противоречие с цитираната практика на ВКС, тъй като е формиран с оглед на приетите за установени конкретни факти по настоящото дело, както и предмета на висящото дело, решението по което въззивния съд е преценил, че няма да е от значение за правилното разрешаване на настоящия спор. Като взема предвид изложеното съдът намира, че по поставения правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3, вр.чл.81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 800 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 463/13.12.2018 г., постановено по в.гр.дело № 640/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 1263/12.02.2019 г., подадена от ответника Х. А. Ф., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 11, обл. П., чрез адв. М. Н..
Осъжда Х. А. Ф., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 11, обл. П. да заплати на А. Е. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], обл.П. сумата 800 лева разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: