ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 719
София, 08.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 313 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р като процесуален представител на М. М. З. със съдебен адрес гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 18.ІV.2008г. по в.гр.д. № 1251/2007г.
Ответниците по касационната жалба И. С. З. от с. О., обл. Варна, В. В. П. и М. К. Т., и двамата от гр. В., са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския РС от 25.ІV.2007г. по гр.д. № 4307/2006г., с което са отхвърлени предявените от М. З. срещу И. З. , В. Т. и М. Т. искове за прогласяване на договора за замяна от 07. Х.2005г., обективиран в нот.акт № 1/2005г., за прехвърляне от отв. Занков на отв. Т. на 100 кв.м ид.части от имот и на 1/10 ид.част от построената в него сграда срещу 1бр. бойлер 80л за нищожен като прикриващ продажба.
За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на показания на свидетели, че ответниците заедно решили да сключат сделка замяна, а не покупко-продажба на процесния имот, за да избегнат необходимото по закон съгласие на съсобственика – ищцата за продажба на част от имота. Въз основа на показания на свидетели е прието и че след извършване на замяната З. е придобил движимата вещ – бойлера. При това положение е направен извод, че ищцата не е установила, че в действителност не е уговорена замяна на движима вещ и че действителното намерение на страните по сделката е било да сключат договор за покупко-продажба на идеалната част от недвижимия имот. Поради това не са налице предвидените в закона /чл.26 ал.2 във вр. с чл.17 от ЗЗД/ предпоставки за твърдяната привидност на атакуваната сделка.
В изложенията на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК /депозирани на 19.ІХ.2008г., на 06. Х.2008г. и на 05. ХІІ.2008г./ относно допускането на касационното обжалване се сочи, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в две решения на негови състави, като въпреки приетото, че сделката е извършена с цел да се избегне съгласието на другия съсобственик, с което е установено заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, е отхвърлил исковите претенции.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и решаването на който по различен начин би довело до различно решение по спора.
В разглеждания случай в кратките съображения в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторката не е посочила същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. В тях се съдържа твърдение за необоснованост на въззивното решение, но тя не е сред основанията за допускане на касационно обжалване, а представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК и подлежи на проверка в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато. От друга страна, следва да се отбележи, че съображенията в изложенията, както и разрешенията, дадени в посочените съдебни актове на състави на ВКС по гр.д. № 753/1999г. V ГО и гр.д. № 518/2005г. І ГО, се отнасят до нищожност съответно поради нарушение на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, каквито претенции касаторката не е предявила и, респективно, по такива въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Следователно не е налице първата и основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК, което не позволява извършването на преценка за наличието и на твърдяния допълнителен критерии за това – дали същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, постановено на 18.ІV.2008г. по гр.д. № 1251/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: