О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 20.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №5472/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. К. чрез адв. Р. Р. срещу решение №1028 на Окръжен съд [населено място], постановено на 02.06.2014г. по в.гр.д.№1287/2014г. С това въззивно решение е потвърдено Решение №74 от 25.02.2014г. по гр.д.№ 1275/2013г. на Карловски районен съд , с което са отхвърлени предявените от Т. Д. К. против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл.344 ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, за признаване на дисциплинарното й уволнение, извършено със Заповед № 298/29.08.2013г., за незаконно и неговата отмяна, за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение в размер на: 5400лв. за период от шест месеца, считано от 29.08.2013г. / по 900лв. месечно/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2013г. до окончателното изплащане, както и за прогласяване нищожността на заповед №298/29.08.2013г., като Т. Д. К. е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] деловодни разноски в размер 340лв. С обжалваното въззивно решение Т. Д. К. е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] и сумата 340лв. деловодни разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като при постановяването му „съдът не е обсьдил изложените от ищцата доводи, че дори да се приеме за доказано извършването на твърдените нарушения на трудовата дисциплина, доколкото на работодателят не са причинени вреди и всички действия са извършвани със съгласието на третите лица- клиенти на банката, то и наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание- уволнение не съответства на тежестта на извършените нарушения и се явява неоправдано тежко”, както и, че въззивният съд не е изложил „мотиви, досежно съответствието на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” и извършените от същата нарушения в контекста на конкретните обстоятелства, при които е допуснато нарушението – всички извършени от ищцата банкови операции са направени с изричното съгласие на титулярите”. В тази връзка счита, че с решението съдът се е произнесъл „в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата” по въпроса : ” Наличието на умисъл и вреди при реализиране дисциплинарна отговорност на работника имат ли значение при определяне тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, съответни и на наложеното наказание? Следва ли съдът да изложи мотиви относно съответствието между наложеното наказание и извършеното нарушение? Следва ли въззивния съд да обсъди всички релевантни към спорното право обстоятелства и доказателства и какви са критериите за налагане на дисциплинарно нарушение?”. Посочва, че според практиката на ВКС отговорът на този въпрос е положителен и се позовава на Решение на ОС-Ямбол по г.д. 448/2011 година, което не представя, към изложението си, Решение 55 от 05.04.2012 година на ВКС по г.д.1306/2010г., постановено по реда на чл.290 ГПК; Решение 3 от 12 .03.2010г. по г.д. 1325/210 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, Определение 22 от 05.03.2012 г. по г.д. 1112/2011г. на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, което не формира сила на присъдено нещо и е извън обхвата на съдебната практика по смисъла на чл.280 ГПК.
Обосновава наличието на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с твърдението, че „доколкото в обжалваното решение на ПОС липсват мотиви, досежно съответствието на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” и извършените от същата нарушения в контекста на конкретните обстоятелства, при които са допуснати нарушенията – всички извършени от ищцата банкови операции са направени с изричното съгласие на титулярите, на банката не са нанесени вреди, то това решение отговаря на повдигнатите по -горе въпроси в противоречие с посочената по-горе практика на съдилищата и на ВКС”.
Ответната страна [фирма] [населено място] в представен писмен отговор, взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. Това решение е потвърдено с атакувания в настоящото производство съдебен акт. За да постанови този резултат, въззивният съд след анализ на доказателствата е приел за безспорно установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „ банков служител, обслужване на клиенти /GSR/, ниво 3-2, място на работа клона в [населено място]”. От така заеманата длъжност е дисциплинарно уволнена със Заповед № 298/29.08.2013г. на изпълнителните директори на банката, връчена й на 02.09.2013 г. за извършени в периода м. януари 2013г. – м. юли 2013г. общо 15 нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в: 1/ В клиентската картотека на банката на клиентите Х. П., М. Д., И. Д., Г. А. и Т. К. е въвела личния си мобилен телефон за смс известяване за извършени транзакции над 100 лв. и 2/ Извършване на разпоредителни действия със суми от сметки на физически лица / горепосочените петима и други /, включително и чрез каналите за дистанционен достъп като електронно банкиране и дебитна карта без да е налице валидно упълномощаване, при наличие на конфликт на интереси и подправяне подписите на клиенти върху банковите документи, като нарушенията са конкретно посочени в уволнителната заповед. Същите били установени при извършена на ищцата през м. август 2013г. проверка от служители от специализираната служба за вътрешен одит, за което е съставен доклад от 06.08.2013г. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Ем.Р. – един от съставителите на доклада, потвърждаващи отразеното в същия, установяващ нарушенията. Счел е за установен факта на извършените от К. действия без надлежно упълномощаване и в нарушение на вътрешно нормативните правила на банката, с оглед които й е наложено наказанието дисциплинарно уволнение на основание чл. 190 от КТ за тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизпълнение на трудовите задължения и злоупотреба с доверието на работодателя. Приел е за установено и това, че преди и във връзка са налагането на наказанието от К. са поискани писмени обяснения за процесните нарушения, констатирани в доклада, че такива са депозирани от нея. Приел е за доказано по делото, че ищцата е извършила посочените в уволнителната заповед действия и че същите да съставляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 т.т.3, 4 и 7 от КТ – предвид и на представените от банката вътрешно нормативни актове – общи условия за предоставяне на платежни услуги, вътрешните правила за дебитните карти, извлечение от кодекса за разпореждане със сметките, етичния кодекс на банката и самата длъжностна характеристика на ищцата. Отчел е като установено и обстоятелството, че през 2011г. конкретно за ищцата е била издадена Заповед № 32/29.08.2011 г., с която е разпоредено обслужването на личните сметки на нейните роднини Г. А. / майка / и И. Д. / вуйчо / да се извършва от всички други служители на банката, изключая ищцата. Приел е също, че са неоснователни възражението на ищцата за нарушение на чл. 193 от КТ, както и за липса на работодателска власт на изпълнителните директори на банката, издали уволнителната заповед, тъй като трудовия договор бил сключен с управителя на клона, респ. последния следвало и да го прекрати. В тази връзка е посочил, че трудовият договор е сключен от управителя на клона на банката в [населено място] по пълномощие, като страна по трудовото правоотношение – работодател, е банката, а изпълнителните директори като нейни представители по закон разполагат с правомощието да прекратяват трудови договори. Посочил е също така, че наличието на две заповеди – едната за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, а другата – за прекратяване на това основание на трудовия договор, няма за последица нищожност, респ. незаконосъобразност на която и да било от тях, а същите представляват и следва да се разглеждат като единен акт на работодателя. Счел е за неоснователно и поддържаното от ищцата възражение, че в случая не е налице злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като за него трябвало да е нанесена материална щета, каквато в случая нямало. Приел е, че така осъществените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина като вид и тежест несъмнено компрометират отношенията на доверие между нея и работодателя и съставляват злоупотреба от нейна страна с оказаното й доверие, че щетата е ирелевантна, като същата не е задължително да е само материална.
При тези мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги конкретен и специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай с поставения от касатора въпрос не се обосновава извод за наличие на основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. Така поставен въпросът не обосновава извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. На такъв въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение, което да обуславя решаващите му изводи. След анализ на доказателствата съдът е приел, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, че са установени несъмнено извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, посочени в заповедта, че същите са тежки по своя вид и характер и съставляват злоупотреба от нейна страна с оказаното й доверие от страна на работодателя. Липсват правни разрешения и аргументи относно формата на вината, които да обосновават крайните решаващи изводи на съда, липсват и такива за значението на вредата при определяне съотношението между нарушение и наказание. Същевременно не е установено и наличието на поддържаните специфични предпоставки – касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. Макар да се е позовал на решение на ОС-Ямбол по г.д. 448/2011 година, не е представил същото към изложението си. Не е установено и наличието на основанието по чл.280 т.1 ГПК – определението, постановено в производство по чл.288 ГПК не формира сила на присъдено нещо и е извън обхвата на задължителната за съдилищата практика. Решение 55 от 05.04.2012 година на ВКС по г.д.1306/2010г., постановено по реда на чл.290 ГПК, дава правно разрешение на въпроса „за значението на цената на предмета на нарушението, формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя и за тежестта на нарушението при определянето на наказание дисциплинарно уволнение”, а Решение 3 от 12 .03.2010г. по г.д. 1325/210 г. на ВКС – по въпроса „за формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя” . И в двете решения се приема, че „нито умисълът, нито наличието на вреда са елементи от фактическия състав на злоупотребата с доверието на работодателя (вж. решение № 3/12.03.2012 по гр.д. № 1325/2010 и решение № 542/07.02.2012 по гр.д. № 1083/2010, ВКС, ІV ГО). Тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се преценява с оглед на всички обстоятелства при определянето на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина”. Макар да не е давал правно разрешение на такива въпроси , при постановяване на решението си и обосноваване на крайните си изводи съдът не се е отклонил от така формираната задължителна практика – в процесния случай същият изобщо не се е занимавал с въпроса за вината, а по отношение на възражението на ищцата за липса на щета единствено е посочил, че същата може да има и нематериален характер.
По отношение на останалите доводи и съображения, изложени в изложението и втората част на поставения въпрос относно задълженията на съда при анализа на доказателствата и доводите на страните, следва да се посочи, че по естеството си същите са оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, които са касационни основания по чл.281 ГПК . същите не могат да обосноват извод за наличие на основание за достъп до касация, а подлежат на преценка във втората фаза на касационното производство, в случай, че бъде допуснато касационното обжалване.
Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същата следва да заплати на основание чл.78 ал.8 ГПК на ответната страна деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 340лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1028 на Окръжен съд [населено място], постановено на 02.06.2014г. по в.гр.д.№1287/2014г.
ОСЪЖДА Т. Д. К. да заплати на основание чл.78 ал.8 ГПК на [фирма] [населено място] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 340лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: