О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 21.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. д. № 6651/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Г. Ш. и С. П. Ш. срещу определение № 1469 от 28.06.2013 г. по ч. гр. дело № 2343/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба Н. Й. Б. поддържа че частната жалба е недопустима, не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, а по същество е неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски апелативен съд е отменил определение от 15.05.2013 г. по гр. дело № 17921/2011 г. на Софийски градски съд и вместо него е допълнил определение за прекратяване на производството от 21.02.2013 г., като е осъдил настоящите жалбоподатели да заплатят на Н. Б. по 3000 лв. съдебни и деловодни разноски.
В приложението към частната жалба жалбоподателите са поставили въпросите: „Дължи ли се репариране на сторените от „ответник” разноски при прекратяване на производството по делото, поради невнасяне на държавна такса за предявения иск, без да е даван ход на делото, без исковата молба да бъде изпращана за писмен отговор, без да са изпращани каквито и да е било съдебни книжа за становище, както и без „ответника” да е извършвал каквито и да е било процесуални действия, освен подаването на молба за присъждане на разноски?”. Този въпрос касаторите са свързали с въпросите: „От кой момент ответника се счита за конституиран като такъв, респективно от кой момент ответника е надлежна страна в процеса, притежаващ всички процесуални права…”. Касаторите са посочили, че тези „материалноправни и процесуалноправни въпроси” били обективирани в определения на ВКС, на СГС и на САС, които са приложени. Жалбоподателите са развили и своето разбиране по тези въпроси. Частните жалбоподатели са поставили в приложението под номер 2 още и следният въпрос: „Следва ли да се присъдят разноски по дело, което е образувано по насрещна искова молба при положение, че исковата молба е оставена без движение, разглежда се от друг съд, под нов номер, с различен предмет, не е вписана, исковата молба не е изпратена на другата страна за отговор по чл.30 от ГПК и делото е прекратено поради невнасяне на държавна такса”. В т. 3 на изложението се съдържа следният въпрос: „Следва ли да се присъдят разноски на ответника преди да е получил препис от исковата молба и доказателствата…”. В заключение страната е заявила, че обжалваното определение противоречи на други определения на СГС и САС, приложени по делото.
Поставените в т.1 на приложението цитирани по – горе въпроси не обосновават наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са общи, хипотетични, а някои от тях намират своя пряк отговор в императивните разпоредби на закона. Освен това те не са свързани с правните изводи на въззивния съд довели до обжалвания резултат. По отношение на тези въпроси жалбоподателите не са обосновали и допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като за приложените определения на СГС и САС не са установили влизането им в сила, т.е. те въобще не съставляват практика по смисъла на т. 2 и т.3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Определение № 289/2011 г. на ВКС, ІV г.о. третира различна фактическа обстановка от тази по делото, касае случай, при който към отговора на исковата молба са приложени доказателства за присъдени разноски, а освен това в разглеждания случай се касае за насрещна искова молба.
Въпросите, поставени с т. 2 и т. 3 на приложението са релевантни, но по отношение на тях жалбоподателите не са обосновали допълнително основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са сочили единствено по отношение на въпроса в т. 3 противоречие с практиката на съдилищата – същите определения на СГС и САС, за които не са установили, че са влезли в сила. Други доводи в приложението не са развити по отношение на тези релевантни въпроси.
Необосноваването на основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на определението.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1469 от 28.06.2013 г. по ч. гр. дело № 2343/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: