О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 28.01.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3431 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. В. С., чрез адв. А. Т., срещу въззивно решение № 20/11.05.2018 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по в.гр.д. № 66/2018 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 87, ал. 4 и чл. 206, ал. 1 ЗЗД, както и необоснованост.
Насрещната страна Д. Ж. С., чрез адв. В. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени в инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на Бургаския окръжен съд, отхвърлил исковете на Н. В. С. против Д. Ж. С. за разваляне на договор, с който В. Д. С. е продал на Д. Ж. С. недвижим имот, описан в нот. акт № …/…. г. на нотариус И. К. с район на действие РС – Бургас, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД и за предаване владението върху същия имот, на осн. чл. 108 ЗС.
За да постанови този резултат, съдът установил, че Н. В. С. е наследник по закон на В. С., починал на 09.10.2015г. Последният продал на племенника си Д. Ж. С. процесния имот. Съдът установил, че продажната цена по договора е в размер на 67 000 лв., както и, че купувачът е заплатил 57 000 лв., както следва: на 31.08.2013г. – 9 000 лв., на 08.09.2013г. – 7 000 лв., на 11.10.2013г. – 6000 лв. и 35 000 лв. в деня на продажбата, преведени по банков път. Д. С. е останал задължен със сумата от 10 000 лв., или 15% от цената.
Съдът намерил, че е налице неизпълнение от страна на ответника – купувач по договора, но това изпълнение се явява незначително с оглед интереса на кредитора, поради което и последният не може да иска съдебно разваляне на сделката, а само изпълнение, съответно обезщетение поради неточно изпълнение. Съдът е посочил, че развалянето на договорите съставлява крайна мярка, която се прилага при напълно изчерпана възможност за запазване на договорната връзка, което е гаранция за правната сигурност. Съдът намерил, че частта на неплатената цена е несъществена с оглед дължимото изпълнение, като е изходил от нейния размер и как се отнася тя към общото задължение, съответно към погасеното, позовал се е на съдебната практика, както и по аналогия е изходил от уредбата на чл. 206, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба договорът за продажба на изплащане на движима вещ не се разваля при неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта. За да достигне до заключение, че е осъществена хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД апелативният съд разгледал още вида на сделката, характера на задължението – изплащане на цена на вноски, конкретните обстоятелства – в продължение на две години, до смъртта си, продавачът не е имал претенции, не е предприел действия за събиране на вземането си, нито за разваляне на сделката, което е индиция за личната му преценка за несъщественост на частичното неизпълнение, родствената връзка между съконтрахентите.
Поради отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът е намерил за неоснователен и обусловеният от него ревандикационен иск – ищцата не може да се легитимира като собственик на имота на основание наследствено правоприемство от продавача; имотът не е върнат в наследствената маса.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следните въпроси: доколко нормата на чл. 206, ал. 1 ЗЗД, касаеща продажба на изплащане на движима вещ, е приложима за тълкуването и прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД в хипотезата разваляне на договор за продажба на недвижим имот поради неплащане в пълен размер на продажната цена на имота (поради противоречие с решение № 78 от 17.06.2015 г. по гр.д.№ 379/2015 г. на II ГО на ВКС; решение № 318 от 27.06.2012 г. по гр.д.№ 273/2012 г. на IV ГО на ВКС); следва ли при преценка на предпоставките по чл. 87, ал. 4 ЗЗД за определяне на неизпълнената част от договорно задължение за плащане на цена на недвижим имот, като съществена или несъществена, да се съобрази съотношението между изпълнена и неизпълнена част от плащането, като се изходи от вида на договора, характера на задължението и интересите на кредитора (поради противоречие с решение № 818 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 1371/2009 г. на IV ГО на ВКС; решение № 102 от 03.08.2010 г. по т.д.№ 897/2009 г. на II ТО на ВКС); следва ли при преценка на предпоставките по чл. 87, ал. 4 ЗЗД за определяне на неизпълнението на част от договорена парична престация като съществено или несъществено, да се изхожда от субективното отношение на кредитора към изпълнението (поради противоречие с решение № 472 от 13.09.2010 г. по гр.д.№ 736/2009 г. на III ГО на ВКС).
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Повдигнатите въпроси са от значение за тълкуването на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и за крайния резултат по спора, но не се установява поддържаното противоречие. Въззивният съд не само не дал разрешение, противно на това в цитираните по горе съдебни актове, но напротив, изцяло се е съобразил с тях, а и с многобройната и трайна съдебна практика, вкл. на Върховния касационен съд.
Нормата на чл. 206, ал. 1 ЗЗД има предвид продажба на движима вещ, на изплащане, но въззивният съд не е отхвърлил иска за разваляне на спорната сделка на основание цитираната разпоредба. Тя е ползвана като ориентир, а в случая въззивната инстанция е обсъдила в съвкупност още вида на оспорвания договор, характера на задължението, обема и точността на изпълнената част, поведението на съконтрахентите за дълъг период от време, след като е настъпил падежа за цялостно плащане.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Предвид резултата и направеното искане, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 /петстотин/ лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 20/11.05.2018 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по в.гр.д. № 66/2018 г.
ОСЪЖДА Н. В. С. да заплати на Д. Ж. С. сумата в размер на 500 /петстотин/ лв., представляващи съдебноделоводни разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: