3
Ч.т.д.№928/10 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
[населено място], 21.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 928 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на адв. С. Ф. К. срещу определение №669 от 08.10.2010г. по ч. гр. дело № 788/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу въззивно определение на СГС от 14.08.2009 г. по ч.гр.д. № 7731/2009 г., с което е отменено определение на СРС за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ГПК и молбата е отхвърлена като издадената обезпечителна заповед е обезсилена..
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на ВКС, ТК, ІІ ро отд. е приел, че определението на въззивния съд не е от категорията на подлежащите на касационно обжалване в противоречие с разпоредбата на чл.274 ал.3 , т.2 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение, допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното определение.
В писмения отговор на частната жалба ответникът по нея счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу въззивното определение на СГС от 14.08.2009 г. по ч.гр.д. № 7731/2009 г., с което е отменено определение на СРС за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ГПК и молбата е отхвърлена, съставът на ВКС приема, че определението на въззивния съд постановено по обжалване на допуснато обезпечение по чл.390 от ГПК не подлежи на касационно обжалване, доколкото не попада в категорията определения , за които чл.274 ал.3 ГПК изрично предвижда такова. Позовавава се и на т. 6 от ТР№1 / 2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че определенията на съдилищата по молби за обезпечение на искове подлежат на двуинстанционно разглеждане.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че въззивното определение, с което е отменено определение по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск и молбата за това е отхвърлена не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор . В тази насока е изричната задължителна практика на ВКС: ТР №1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010, която постановява, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване, доколкото не отговоря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с оглед привременния характер на обезпечителната мярка и нейния непреграждащ развитието на процеса ефект. Не е налице хипотезата на чл.396 ал.2 пр. 3 от ГПК/ ред. ДВ бр.100/2010 г. от 21.12.2010 г./, а и обжалваното определение е постановено на 08.10.2010 г. , т.е. преди влизането в сила на това изменение, обратното действие на което е изрично изключено / пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК /.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС , с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения подлежащи на касационно обжалване е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №669 от 08.10.2010г. по ч. гр. дело № 788/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.