О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№72
София,31.01.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и дeвети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 221/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. от [населено място] срещу разпореждане (неправилно означено като „определение”) от 10.07.2013 г. по ч. гр. д. № 11750/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав. С обжалвания акт е върната подадената от Б. Б. частна жалба вх. № 24 143/01.03.2013 г. срещу постановеното по същото дело определение № 17 128 от 15.10.2012 г., с което е разрешен повдигнат спор за подсъдност между Пловдивски районен съд и Софийски районен съд във връзка с извършването на действия по движението, респ. архивирането на делото, образувано по иск на посоченото лице.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Съображенията му обаче не касаят мотивите на въззивния съд за връщане на депозираната частна жалба – недопустимостта да бъде обжалван постановеният от него акт, а се отнасят до самия материалноправен спор.
Ответникът – [фирма] – моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане, но без да излага конкретни доводи в депозирания по делото писмен отговор от 16.01.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне частна жалба вх. № 24 143/01.03.2013 г. на Б. Д. Б. от [населено място] срещу постановеното по ч. гр. д. № 11750/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав определение № 17 128 от 15.10.2012 г., въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение по чл. 122 ГПК за разрешаване на спор за подсъдност не е от категорията актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежащи на обжалване.
Определението е правилно.
Въззивното определение, предмет на подадената от Б. Б. частна жалба вх. № 24 143/01.03.2013 г., не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на инстанционен контрол. Изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде атакувано определението по чл. 122 ГПК, с което съдът е разрешил спор за подсъдност, следва да бъде споделено изцяло. Това определение не е от актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба, тъй като, от една страна, то няма характер на „преграждащо” производството по делото, а от друга – в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му. В същия смисъл е и задължителната съдебна практика, формирана след постановяване на обжалваното разпореждане – т. 9, „в” от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане (неправилно означено като „определение”) от 10.07.2013 г. по ч. гр. д. № 11750/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: